Есе II от поредицата на Елиас КАНЕТИ за характера на масите
Едно колкото загадъчно,толкова и универсално явление е масата,която ненадейно възниква там,където преди не е имало нищо или само няколко души са били заедно – пет или десет,или дванадесет,не повече.Нищо не е оповестено,никой нищо не очаква.Внезапно навред почернява от хора.От всички страни прииждат, сякаш улиците имат само една посока. Повечето не знаят какво се е случило,с нищо не могат да отговорят на въпроса„какво става”, обаче бързат да отидат там, където е мнозинството. В тяхното придвижване има някаква решителност, която твърде много се различава от обичайното любопитство. Смята се, че движението на единия се предава на другите, но не е само това: те имат една цел. Тя съществува още преди те да са я осъзнали: целта е най-черната точка – мястото, където са се струпали най-много хора.
Трябва да се каже нещо за тази крайна форма на спонтанната маса. Там, където възниква, в самото си ядро, тя съвсем не e толкова спонтанна, колкото изглежда. Но ако се абстрахираме от петте, десетте или дванайсетте души, от които води началото си, в останалата си част тя винаги е спонтанна. Докато съществува, тя иска да бъде мнозинство. Стремежът към нарастване е първото и най-важно свойство на масата. Тя иска да обхванe всеки, когото може да достигне.
Естествено възникналата маса е отворена:растежът й не може да се ограничи.
Тя не признава къщи, врати и ключалки; онези, които се заключват от нея, изглеждат подозрителни. Тук под отворена трябва да се разбира, че тя е навсякъде и нараства във всички посоки. Отворената маса съществува, докато расте - щом престане да расте, започва нейното разпадане.
Защото масата се разпада така внезапно, както е възникнала. Поради спонтанната си форма тя е чувствително образувание. Нейната отвореност, която й дава възможност да расте, е и опасност – в отворената маса винаги живее предчувствие за разпадането, което я застрашава. Тя се стреми да му се изплъзне чрез бързото си нарастване. Приема всичко, докато може. Но точно защото приема всичко, трябва да се разпадне.
Противоположност на отворената маса, която може да расте до безкрайност, която е навсякъде и тъкмо поради това предизвиква универсален интерес, е затворената маса.
Затворената маса се отказва от нарастването и насочва вниманието си към устойчивостта. Онова, което бие на очи в нея, е границата. Затворената маса се самоопределя. Тя си намира място, в което да се ограничава – посочено й е пространството, което ще изпълва. То прилича на съд, в който се налива течност, известно е колко течност побира. Входовете към пространството се броят на пръсти, човек не може да попадне случайно в него. Границата респектира. Тя може да бъде от камък, от солидна зидария. Може да е необходим специален ритуал за нечие приемане в това пространство; вероятно трябва да се плаща определена сума за вход. Щом пространството най-после се окаже запълнено докрай, повече никой не се допуска. Дори когато то е препълнено, най-важното е плътната маса в затвореното пространство, към която стоящите отвън всъщност не се числят.
Границата възпрепятства безразборното нарастване, но затруднява и забавя и разпръскването. Възможността за нарастване, която масата жертва, се компенсира с трайност. Затворената маса е защитена от външни въздействия, които би могло да са враждебни и опасни за нея. Тя разчита най-вече на повторението. С перспективата за повторно събиране, масата всеки път преодолява предварително разочарованието от своето разпадане. Сградата я очаква, тя съществува заради масата, и докато съществува, масата ще се събира. Пространството й принадлежи дори когато има отлив и със своята пустота то напомня за момента на прилива.
Подготвил: Цветан АНДРЕЕВ