Приказка за Скрижалите в брой 119

Приказка за Скрижалите
Категория: Сърцето, душата

Преди много, много векове на земята имало царство, което било разположено върху кристални планини. Хората от това царство били толкова близко до Бога, че всеки ден до тях слизали от Небето огнени ангели, които със силата на излъчването си постоянно променяли скалните форми. Така земята на този народ се нагъвала и придобила изключително планински релеф - от единия й край до другия.

Веднъж Господ решил да предаде в ръцете на тези хора две огромни Тайнства - Мъдрост и Любов. Едната от тях вложил в сърцата им, наричайки ги „Благатните хора”, а другата написал на кристални Плочи и ги предал на техния цар за съхранение и обучение на народа му. Но царят, Тирас, бил прекалено горделив човек, поради което бил наказан, а Скрижалите на Тайната били предадени на неговите потомци. Така те станали могъщ народ, който разпространил величието на Мъдростта Божия по всички съседни народи.

Мъдростта на тези Скрижали научила хората на жреческото изкуство, което не било нищо друго, а молитвена връзка между Бога и неговите творения. По този начин този кристален народ, най-напред от всички останали, започнал да служи на единствения Бог. В земята на „Благатните хора” живеела една жрица, наречена Берестида, която родила велик син, който учил хората на Любов и саможертва чрез своите песни и скрита мъдрост… Този народ станал толкова могъщ, че чрез Знанието, което носил, успял да подчини в обща империя народите, живеещи около великата река на последващите фараони. Така била създадена Великата страна на Долния и Горния Египет.

Минали хилядолетия. Следващите поколения от хора в страната на фараоните постепенно забравили духовните си връзки с Бога и изчовъркали Любовта в сърцата си, заменяйки я с Омраза. Така те постепенно се отдалечили от ценностите на добродетелния живот и започнали да разрушават онова, което са градили техните деди. Но някои от все още действащите жреци си спомнили за някогашната страна на Камъка, от която била взета и донесена Древната Мъдрост и Божествената Любов. Било взето решение - скрижалите на Богопознанието да бъдат върнати на тяхното старо място - в земята на Камъка. Жреците си  спомнили и едно древно устно предание, според което „къща не се строи върху пясък, а върху Камък.” Поели обратно на път с Кивотите, пет на брой. С тях имало хиляди носачи и военни. Стигнали до Страната на Камъка и погребали Кивотите на различни места в земята на „Благатните хора.” Нито един човек от хилядите носачи и бойци не се върнал назад. Всички те изчезнали безследно заедно с Тайната, която донесли по тези свещени Места.

А земята на долния Египет потънала в Пясъци…

Минали още хилядолетия. В земята на Камъка се родила принцеса, която обичала Бога и чрез Любовта в сърцето си успяла да усети вибрацията на скритите от векове Кивоти. Искала преждевременно да предаде Учението на Любовта, скрито в тайните Скрижали, на хората. Нямала друг избор, освен да посети своята стара познайница - древната жрица Берестида, която й посочила мястото, където бил скрит един от Скрижалите. Бедната принцеса, така и не разбирала, че тези скрити Съкровища биха изгорили не само умовете, но и душите на нищо неподозиращите обезверени хорица, живеещи в това противоречиво време.

Принцесата наредила на военачалниците да прокопаят тунел до хранилището на Тайнствата. Но живеещият сред този народ тъмен принц събрал около себе си вещи лица и с тяхна помощ убил чрез изкуството на магията светлата принцеса. Внушили й да погълне вълшебни хапченца, от които тя така и не се събудила. Тъмният принц наредил да бъде зазидан входа към Скрижалите и върху него бил направен водоем.

Така завинаги било наводнено Тайното подземие.

Минали години. Всички потомци на вещите лица загинали от коварни злокачествени заболявания. Останал жив само един от племенниците им, който държал тайната на принцесата и тази на тъмния принц. И той щял да бъде покосен от същата участ, ако не била намесата на съдбата… Наложило му се да поиска прошка от роднините на тази принцеса… Намерил един светъл принц, на когото излял болката на душата си и му показал раните, които носел. Така в крайна сметка благодарение на покаянието, което предизвикал в душата си, живота му бил спасен.

А Тайната за Входа към Кивотите и до ден днешен не е разкрита. И така ще бъде дотогава, докато хората не подготвят сърцата си за онази благодат, която би могла да им донесе единствено Любовта…

Статията е прочетена 847 пъти
Назад към брой 119Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017