ПЪТЯТ КЪМ КРЪСТА в брой 119

ПЪТЯТ КЪМ КРЪСТА
Категория: Сърцето, душата

Наричат Кръстова гора „Света гора” и „Българският Ерусалим”. Намира се близо до Кръстов връх /1413м/ в централните Родопи и е поклонническа дестинация на християните с международна известност, особено на  празника Кръстовден /Въздвижение на Св.Кръст Господен/, който се почита на 14-ти септември от православната църква.

 Пътят към връх Кръста е тежък - може би това е част от изпитанието, което трябва да се преодолее за пречистването и опрощението. Криволичещи завои по тесен път все нагоре към стръмния връх. Редуват се неописуеми природни пейзажи, които разкриват магията и красотата на Родопа планина. На 6 км от с.Борово е построен манастирският комплекс „Света Троица”, на същото място, върху руините на древен манастир, който е съществувал тук преди векове.

 Мястото е обвито с мистерии, легенди и предания.

Храм "света Троица" Едно от преданията разказва за голям манастир с ценна реликва - частица от Кръста Господен, донесена от руски монаси, които получили и големия дървен кръст от султана като дар.Впоследствие турците са нападнали манастира, разрушили го до основи и убили монасите, но кръстът бил скрит в манастирското подземие. Новият храм „Св.Троица” е построен там през 1956 година.

 От проповедите на отец Григорий и записки на местното население, научаваме, че това място в Средните Родопи е познато под наименованието Кръстогорие и мястото закриля християните. И до днес потокът от поклонници към Кръстов връх не спира.

 Друго предание разкрива, че през 1933г. в с.Борово пристигнал от Гоцеделчевско Йордан Стойчев Дрянков, който бил много религиозен и праведен човек. Пренощувайки на Кръстов връх, Йордан получил видение, което му разкривало истината за историята на Кръста Господен в манастира. Съобщението било да направи голям и висок метален кръст като знак, че там е частицата от Кръста Господен. Той съобщил за случилото се на цар Борис Трети и с негова благословия бил отлят 66 килограмов кръст. През 1936 г. металният кръст е поставен на Кръстов връх и осветен. По време на освещаването над светената вода кацнал гълъб, който показал съседния хълм, където било открито старото аязмо. И до днес вярващите се ползват от лечебната му сила.

Кръстова Гора Науката също потвърждава, че след проведени археологически разкопки са намерени останките на голям православен манастир на това място, а за частицата от Божия кръст, която се е пазела в Константинопол в султанската съкровищница има писмени свидетелства и описания в жития на светци, и църковно предание. От столетия съществува предание на атонски монаси и местното родопско население, че в Средните Родопи има частица от Кръста и затова връх Кръстов е наречен така и е на особена почит. Виден изследовател и краевед на това място е Мария Манолова. Тежка е съдбата и на Йордан Стойчев - умира мъченически,  заточен в лагер до Ловеч.

 Напълно свободно това място започва да се посещава от богомолците след демократичните промени през 1989 г. 
 Новопостроената църква на Кръстов връх е наречена „Покров на Пресветата Богородица” и е осветена през 1995г. В нея се съхранява  реликвата - частица от Кръста Господен, тук е и синята плащеница с Богородица, изработена от бургаската художничка Радка Николова, която заедно с други богомолци посетиха святото място и донесоха своя дар за новата църква. 

Кръстова Гора Пътят към стария дървен кръст е още едно от изпитанията за вярващите - трябва да изкачват стъпала, като по пътя си на първо ниво срещат чешмата на Свети Седмочисленици, а след това последователно нагоре към върха преминават през параклисите на 12-те апостоли евангелисти. Пред дървения кръст винаги има множество хора, дошли да изплачат мъката си и да се помолят за здраве, след което слизайки надолу се отбиват при железния кръст на аязмото за ритуалното измиване.

 Най-много вярващи има на Кръстовден, когато много хора идват да преспят на това място с надежда да изцелят болестите си. И посетителите непременно си взимат камъчета с кръстчета от това свято място - намират се навсякъде и не са мит. 

Статията е прочетена 1945 пъти
Назад към брой 119Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025