Пазителите на градината - част 2 в брой 118

Пазителите на градината - част 2
Категория: Сърцето, душата

четиво с продължение

продължение от бр.117

Реших, че след няколко сеанса любопитството му ще бъде задоволено и ще мога да продължа да търся по-продуктивни обекти. В своята техника използвам различни процедури и ги изпробвам последователно, докато обектът открие най-сполучливата за него. Един от методите напомня асансъор. Когато обектът почувства, че е достигнал до правилния етаж, той изпитва желание да излезе и да изследва всичко, което вижда. Използвахме този метод при втория сеанс и той стана любим за Фил. Все още го използваме и той се е превърнал в много ценно средство за контакт с различните места и нива, които сме посещавали. По време на втория сеанс той беше малко по-приказлив. Разказа ми за живота си в Мюнхен в периода на военна Германия. Той и другите били евреи, които работели за гражданския сектор на правителството. Въпреки че семействата им били избити, те били пощадени, защото притежавали умения, които можели да бъдат използвани. Трябвало да носят идентификационни ленти на ръката, които намирал за унизителни. Фил и другите участвали в строго секретна работа, свързана с проектирането на бази за подводници, но нямаше желание да говори за това, тъй като информацията била поверителна. Въпреки че тези евреи били полезни за германската кауза, те били унижавани и третирани зле от висшестоящите. Това го карало да се чувства огорчен.

Разказа ми как веднъж видял Хитлер на един парад и си помислил, че този човек е луд. Другото Аз на Фил – Карл, загинал, когато той и още един мъж прелитали с малък самолет край френската граница. Били на път към мястото на базата за подводници и по погрешка били улучени от вражески противовъздушен огън.

Разбили се посред малко селце. Когато се събуди, Фил каза, че за него сеансът е бил изпълнен със смисъл. Имал многo реален сън, който силно наподобявал сцената на смъртта. Сънят бе оставил у него силни и трайни впечатления. Мислел си, че е бил в германската армия и е бил прострелян в боен самолет, защото видял свастиките по него. Но сега разбрал, че самолетът бил граждански. Онова, което го измъчвало най-силно в съня, била пълната апатия на хората в града, където се разбил самолета. Те стояли отстрани и го гледали как умира – очевидно се радвали, че самолетът е покосен. Не се разстроили от случилото се и въобще не се опитали да помогнат. Тяхната враждебност го разгневила, но той сподели, че в съня изпитал по-силни емоции, отколкото докато наблюдавал всичко под хипноза. По време на този сеанс отговорите му все още бяха бавни и се чуваха трудно, но имаше подобрение.

Вече се чувстваше по-комфортно в мое присъствие.

Третият сеанс обхващаше главно живота му като жена в древна цивилизация, живееща около огромна пирамида някъде в Южна Америка. Получих обширна информация за свещениците и религиозните обреди, извършвани по онова време. Той разказа за интересна церемония, проведена при смъртта на кралицата. Придворните й дами били упоени, а след това пронизани в сърцето. Това се приемало за чест, тъй като всички били погребани заедно, за да я последват в отвъдния живот. По време на тази регресия Фил изживя раждане. Беше странно да се наблюдава как един мъж преминава през всички емоции, изпитвани от жена по време на раждане. Той (тя) загина, когато група испански войници нападнаха селото и започнаха да избиват населението. Съществуват типове живот, през които хората преминават в началото. Те вече са ми така добре познати, че не ги намирам за необикновени, освен ако не предлагат информация, която би могла да се окаже важна. Събрaла съм стотици подобни разкази и въпреки че те могат да са полезни за обекта по някакъв начин, за мен те са от значение само като общ поглед върху историята. В началото на този трети сеанс обаче се случи нещо странно. Когато вратите на асансъора се отвориха за първи път, той съзря непознат силует на хоризонта. Това бяха очертанията на назъбен, скалист релeф на фона на червено небе. По някаква причина гледката гo обезпокои. Тя го тревожеше и той се отдръпна от нея. Не желаеше да я изследва и поиска да се върне в асансъора, за да отиде някъде другаде. Никога не карам хората да правят нещо, от което се чувстват зле, затова го оставих да отиде където иска.

Така той се озова край основите на пирамидата. Като позволявам на обекта да прави онова, което го кара да се чувства най-комфортно, аз изграждам доверието между нас. Това показва на хората, че наистина владеят положението по време на регресията. Чувствам, че ако има нещо важно, което трябва да видят, те в крайна сметка ще го направят, стига никой да не ги насилва. Сцената пробуди любопитството ми, защото странния пейзаж не ми напомняше за нищо познато. Когато Фил се събуди, го попитах защо не е искал да го изследва. Той каза, че няма представа къде се е намирал. В пейзажа имаше нещо странно, което той не можеше да разбере. На хоризонта нямаше дървета, а единствено някакви смущаващи зъбери. Отдясно бе видял заострен връх или нещо подобно с кръгъл придатък към него. Единственото, което успя да обясни, беше, че му е приличало на огромен геврек, нанизан на монолит близо до върха. “Имаше нещо смущаващо в сцената – каза той тихо с далечен поглед в очите. – Чувство на здрач, тъмнина… тъмнина, която сякаш не се променяше.” Погледът му се завърна в настоящето: “Много съм доволен, че не ме принудихте да го изследвам, че ми дадохте възможност да се върна в асансъора. Не знам защо, но там се чувствах в по-голяма безопасност.” В сцената имаше нещо неземно. Кое беше това място и защо го смути? Очевидно подсъзнанието му допускаше проникването на първите отблясъци от един друг свят. Щяха да минат няколко седмици, преди да открием значението на тази сцена и причината за нежеланието му да я изследва.

При следващите сеанси той сякаш беше привлечен към живота си в Германия, въпреки че му носеше горчивина. Тези спомени пробуждаха дълбоки емоции у него. Изпитваше живи чувства на гняв, объркване и нещастие. Искаше да ги изрази в пълна степен, докато беше в транс, но се страхуваше да не ме засегне. Призна, че и в настоящия си живот трупно се справя с емоциите, чувстваше се принуден да ги пази дълбоко в себе си. Уверих го, че именно затова съм там и той може без страх да изрази онова, което чувства. Подобно освобождаване често може да е много полезно. По време на следващите сеанси той все по-често виждаше сцени, които го тревожеха. Съзираше странен град с много кули и автомобили, които летяха като самолети и профучаваха във въздуха. Градът имаше вид на безцветна, сива еднаквост, пронизвана на места от бели светлини. Фил всеки път се отдръпваше при появата на тази сцена. Молеше ме да се завърне отново в безопасния асансъор и да отиде другаде. Бях заинтригувана, защото сцените определено изглеждаха сякаш принадлежаха към друг свят или поне футуристично и нямах търпение да ги изследвам. Но от опит знаех, чс не трябва да се поддавам на любопитството си. Обектът не трябва да бъде пришпорван. По-добре е той да открие своите способности и животи със собствено темпо. В моята работа търпението обикновено се възнаграждава. Фил беше озадачен. “Имам чувството, че нещо, разположено точно под повърхността, се опитва да излезе на бял свят и няколко пъти за малко да успее.” Той чувстваше, че каквото и да е то, може да се свърже с него чрез асансъора, стига да открие правилния етаж или ниво и да има смелостта да го изследва. Почувствах, че това по някакъв начин беше свързано с разнообразните сцени на назъбения хоризонт и странния град.

Изграждахме нашето доверие и връзка и аз продължавах да провеждам сеанси с Фил, наред с останалите, с които работех. Отговорите му ставаха все по-спонтанни и странните сцени ме наведоха на мисълта, че може да изникне нещо, което заслужава да бъде изследвано. Те определено бяха пробудили моето любопитство. Едва ли можех да предвидя приключенията, които ни предстояха.

Изгубената колония

След няколко седмици при отварянето на вратата на асансъора Фил попадна на същата сцена. Той видя назъбения, самотен и някак забранен силует на фона на червеното небе. Подсъзнанието му очевидно смяташе, че е време да се срещне с този живот и непрекъснато му позволяваше да го зърне по време на сеансите. Този път той реши да слезе от асансъора и да навлезе в сцената. Беше решен да я изследва и да открие какво е смущаващото в нея. Той вече беше научил, че ако онова, което виждаше, не му харесва, щях да му дам възможността да се завърне. Това му даваше чувство за сигурност дори в тази чужда среда. Така Фил си позволи да стъпи на сцената и незабавно бе завладян от чувство на дълбока тъга. Той описа онова, което виждаше.

Ф: Ветровито е… Има пясък и прах. Виждам го и го усещам. Небето има червеникаво-оранжев оттенък. Стоя край космически кораб. Приземили сме се на равно пространство. Гледам кулата. Тя е отдясно.

Още при първото описание на сцената си бях помислила, че на Земята няма подобно място. То определено принадлежеше към друг свят. Сега, когато той спомена за космическия кораб, бях убедена, че вижда минал живот, но изживян не на Земята. Изглежда най-сетне желанието ми да изследвам други светове щеше да се сбъдне.

Кулата очевидно беше странният монолит, който той бе описал. Тя се открояваше от останалите остри върхове заради странната, наподобяваща на геврек структура, която обгръщаше върха. Той продължи със своето описание.

Ф: Точно отдясно има някакви бараки или колиби, които са представлявали продоволствени или складови помещения… (Тъжно.) но сега са празни.

Д: Има ли други с теб?

Ф: (В гласа му имаше печална нотка.) Само тези в кораба. Тук сме, за да подновим запасите и да проверим как са учените на тази планета. Те са колонизатори от нашата планета. Редовните ни маршрути са установените търговски пътища. Това е, така да се каже, встрани от “отъпканата пътека”, в изолирана част на галактиката. Става дума за изолиран експеримент, сондажна и научна колония, която има не колонизаторски, а научни цели.

Д: Знаеш ли откога са на тази планета?

Ф: Времето не съответства на земните години, но… седем хронометра, въпреки че не мога да поясня какво представляват хронометрите. Вече седем от тях са минали в опити за колонизация.

Д: Това дълъг период от време ли е?

Ф: За същество, което пребивава на планета, да.

Д: Много време ли е минало откакто за последен път сте подновявали запасите тук?

Ф: Идваме приблизително на всеки два хронометъра.

Д: Доброволци ли са тези хора?

Ф: Да. Всяка работа е доброволна. Няма задължителна работа.

Въпреки че се интересувах от историята и исках да открия причината за тъгата на Фил, любопитството ми надделя и аз го помолих да направи физическо описание на екипажа на кораба. Той каза, че те са ниски на ръст, с големи плешиви глави, светла кожа и не са особено мускулести.

Д: Приличат ли на хората, имат ли кръвоносна система или са различни физически?

Ф: Да, приличат на хората. Имат две ръце, два крака, очи, уши и уста, но нямат нос. Нямат нужда от него. Това е част от еволюцията. Устата е просто процеп и през нея вдишват въздух. Нямат език или гласни струни за говорене, защото целият процес на общуване е телепатичен.

Следва

Статията е прочетена 1388 пъти
Назад към брой 118Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017