из книгата на Свами Шивананда
„Умът, неговите тайни и контрол“
МИСЪЛТА, ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСИЧКО
Първоизточникът на всичко във физическата вселена е мисълта. От мисълта вселената приема своята форма. Всеки замък, всяка статуя, всяка картина, всеки елемент от даден механизъм, накратко – абсолютно всичко – се ражда или създава първо в ума на този, който го измисля, преди да получи материално проявление или въплъщение.
Умът се занимава с най-различни неща. Когато художникът започва да рисува картина върху платното, той извлича картината от материал, който е предварително зароден от ума.
И така, светът е нищо друго, освен една идея или мисъл. Точно както семето започва да покълва в подходящото за него време и място, така и виждащият (познаващият) се появява като видим посредством санкалпата (мисълта, въображението) на ума (видимото не е нищо друго, освен самия виждащ). В момента, в който умът престане да мисли, светът изчезва; остава само неописуемото блаженство. В момента, в който умът пак започне да мисли, светът незабавно отново се появява и страданието настава.
“Cogito, ergo sum (лат.) – Мисля, следователно съществувам”. Това е фундаменталната основа на философията на Декарт. Това е в съгласие с твърдението на Шри Шанкара, който казва, че Атман, Висшият Аз, не може да бъде илюзорен; и онзи, който го отрича, дори и в отричанието си, наблюдава неговата (на Атман) реалност.
Вселената се интерпретира като видима от ума. Но, уви, никой не може да види ума, освен ако не стане самия наблюдаващ. Ако сериозно и непрекъснато мислите върху природата на ума, нищо не правите. Ако започнете да анализирате ума, нищо не правите. Умът само се смалява до едно въздушно нищо. Той е сноп от мисли и мисълта за „аз-а” е основата на всички мисли. „Аз-ът” е една фалшива идея, с нереално съществуване. Когато коренът на всички мисли изчезне в нищото, къде остава самохвалството на ума?
Първата мисъл, появила се в ума ви, е била ‘ахам’, „аз”. Последната мисъл или вритти, която ще се появи в ума ви, преди да бъде изцяло абсорбиран от Брахман, Абсолюта, ще бъде брахмакара вритти, която ще се появи от чувството, че вие сте самата Безкрайност.
ВСЕЛЕНАТА - СЪЗДАНИЕ НА КОСМИЧЕСКИЯ УМ
Вселената не е умствено творение на джива (индивидуалната душа). Една единствена организирана мисъл на Космическия ум (хиранягарбха) се е материализирала като вселена, такава каквато ни изглежда. Физическата вселена е един израз на Божествената Воля и изглежда реална, благодарение на действието на ума.
Преди да напишете някаква драма, напр., вие сте създали жива ментална картина на цялата драма в ума си. След, което я пишете (оформяте) последователно в четири действия. След като оформите в ума си идеята за следващите една след други сцени, тогава последователно започвате да ги описвате. По същия начин вселената с нейните движения е жива ментална картина в Космическия ум, в ума на Ишвара (върховното божество). За него няма нито минало, нито бъдеще. За него всичко е (вечно) „настояще”. За него няма нито ‘близо’, нито ‘далеч’. Всичко е ‘Тук’. Всичкото време е ‘Сега’. Явленията се появяват в последователност на сцената на дългата световна драма, докато времето тече. Атомите постоянно се въртят. Старите стават нови, а новите – стари. В действителност, няма такова нещо като „стари”; няма такова нещо като „единични”. Джива (индивидуалната душа) със своя индивидуален ум наблюдава последователността на явленията. Но Ишвара (върховното божество) познава (вижда) всички явления за един миг. Той е сарвагня (всезнаещ). Той е сарвавит (всеразбиращ). Той познава всеки детайл от творението си. Космическият Ум създава Мая (Великата Илюзия). Индивидуалните умове възприемат нещата под булото на тази илюзия.
Вселената не е нищо друго освен форма на ума, саморазгънала се (самоизмислена) от Брахман, Абсолюта – Причината за тази вселена. Всички вселени, появяващи се единствено чрез манас (ума), не са нищо друго, освен негови форми. Субективно, умът е съзнание; а обективно – тази вселена. Следователно този всепроникващ свят не е нищо друго освен съзнание само по себе си (джива и вселената са Брахман, единствено в тяхното вътрешно, първоначално състояние).
РЕАЛНОСТТА НА ВСЕЛЕНАТА ЛЕЖИ В САНКАЛПАТА (МИСЪЛТА, ВЪОБРАЖЕНИЕТО) НА МАНАС (УМА)
Вечно възбуденият манас (ум), получаващ съществуването си от неизразимия Брахман, Абсолют, създава света според собствената си санкалпа (мисли). Тази вселенска измама извира от мислите на вашия ум. Благодарение на мислите на вашия манас (ум,) вселената може да се прояви и точно нея трябва да изоставите, ако искате да се извисите в Едната Реалност отвъд вселената
Благодарение на растежа на една незначително малка санкалпа се заражда вселената; с угасването на санкалпата, изчезва и вселената. С унищожаването на санкалпата, всички представи за различие между виждащият и вижданото изчезват и тогава Реалността на Брахман, Абсолюта, заблестява в своята безбрежност. Тогава сянката на цялата вселена – движеща се и фиксирана – ще бъде абсорбирана до състояние на единство (недвойнственост) от Него.
Чрез съзерцаването на „Аз-а” се появява цялата върволица от идеи за вселената; иначе вселената изчезва така внезапно, както тъмнината (отстъпва) пред слънцето. Умът и „Аз-а” са едно и също. Разрушете „Аз-а”, тогава и умът ще се разруши.
“Създаването на света е една фантазия на ума” (Йогавасища). Тази вселенска измама се разиграва единствено и само от ума. Това, което наричате свят, съществува единствено в ума”. Умът е светът. Умът проявява себе си като външен свят. Вселената не е друго, освен самия ум. Подобно на съня, който създава друг сън в себе си, умът, нямайки видима форма, ще създава несъществуващото видимо. Тази тленна вселена ще съществува само, докато умът съществува, и ще изчезне с отсъствието на ума. Ако умът, който е инструмент на знанието, възприятието и действието, изчезне, с него изчезва и субективния свят.
Целият свят е просто едно понятие, просто една идея. Той е санкалпаматра (съществуващ само в мисълта). Той е бхрантиматра (нищо друго, освен илюзия, заблуждение). Той е калпанаматра (съществува само във въображението). Той е акашаматра (празно пространство). Съществува единствено в името. Целият свят е съчетание между петте елемента. Анализирайте, осъзнавайте илюзорната природа на обектите и изоставете всички фалшиви обекти. Когато започнете да анализирате, целият свят изчезва, а заедно с него – понятието, звука и обектите.
Щастието и нещастието, преживявани в света, са резултат от работата на ума. Всяко удоволствие и болка са появяват единствено от ума. Те ще изчезнат, ако умът изчезне, благодарение на ясното разграничаване и духовната садхана (практика). Трите свята са създадени за удоволствията и болките на ума. Прекратяването на менталната активност ще доведе до изчезването на трите свята, заедно с всичките им нещастия. С разрушаването на ума миналото, настоящето и бъдещето изчезват в нищото. С контролирането на ума се добиват и всички окултни сили. Ако умът не бъде контролиран, всичко става безполезно и болезнено. Следователно, умът трябва да се унищожи.
ФУНКЦИИТЕ НА УМА В ТРИ КАТЕГОРИИ
Умът функционира винаги в категориите време, пространство и причинност. Тези три категории са единствено ментални творения. Напр. кокосовото дърво не е в действителност високо 20 фута. Височината е само ментална интерпретация. Отвън съществуват само вибрации (които възприемаме като определени стойности, бел. ред.) Умът е този, който създава дължината, широчината, височината, дебелината, измеренията, празнотата, квадрата и пр. Представата за разстоянието от две мили, напр., е всъщност само чувство. Вие в действителност чувствате, че сте извървели тази дистанция. Но когато преминете отвъд ума, всички тези категории изчезват изцяло. Затова унищожете ума чрез брахмавичара (размисъл върху природата на Брахман, Абсолюта). Тогава ще навлезете във вечната, безкрайна и безпричинна реалност на мир и блаженство.
Г-н Нараян, мой приятел, който застава пред мен, е мое собствено умствено творение. Дори светът е мое собствено умствено творение. Приема се, че абхава или несъществуването е обект на възприятието, тъй като несъществуването на нещата означава тяхното съществуване някъде другаде.
Според идеалистичната теория, въобще няма свят в реалността. Той е единствено умствена представа. За будистите това е вигнянавада. Според теорията на реализма, светът има стабилно съществуване. Дори дуалистичното учение на Мадхва, учението на вишиштадвайта на Рамануджа и раджа йога школата на Махариши Патанджали твърдят, че светът е реален (джагат сатям).
Кант доказва, че времето, пространството и причинността не са обективни реалности, а са само субективни форми на интелекта, вследствие на което няма как (по тази логика) да не стигнем до заключението, че светът, разположен в пространството, който се движи във времето и се ръководи от причинността, е просто образ на ума и нищо отвъд това.
Ограниченият ум, който е груб и контролиран от времето, пространството и причинността, не може да осъзнае произхода и смисъла на вселената, тъй като това е един трансцедентален въпрос. Този въпрос никога не е бил разрешен от някого, от никоя шастра (свещено писание), от никой мъдрец или ачаря (просветлен учител). Не измъчвайте ума си с този въпрос. Никога няма да намерите решението на тази загадка. Създаването на вселената е мауджа на Брахман, Абсолюта. Неговата лила – виласа (величието на божествената игра). Неговата Мая (божествена илюзия). Неговата свабхава (вътрешна природа).
КАКВО ОЗНАЧАВА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СВЕТА?
Несъствуването на света или неговата наса (разрушение) не означава унищожаването на планините, езерата, дърветата, реките и пр. Когато вашето убеждение, че светът е митхя (нереален, илюзорен), постоянно се засилва и когато здраво се установите в идеята, че този свят е илюзорен, подобен на мригатришна (мираж), това само по себе си води до унищожението на света.
Вие не можете да разрушите планината, но можете да разрушите идеята за планина.
Вселената е подобна на свапна (състояние на сън) в джагат (света). Играта на ума, излизаща от чайтаня (чистото съзнание), съставя света. Умът е Мая. Мая е ума. Действията на ума не са нищо друго, освен действия на самата Мая. Привличането или привързването на ума към формите е Мая. Идентифицирането на „аз-а” с ума е Мая.
КАК УМЪТ СЕ ПРОЯВЯВА КАТО СВЕТА
Движението или вибрацията на прана задвижва ума. Движението на ума създава вселената. Умът се проявява като външния свят. Нама–рупа (имената и формите) се появяват от викшепа шакти (силата, подхвърляща ума наляво-надясно), една от силите на Мая. Викшепа шакти работи както в джаграт (будно), така и в свапна (сънно) състояние. Целият свят се проектира единствено благодарение на тази сила. В дълбок сън, светът изчезва.
Светът навлиза в ума през вратите на очите, ушите, езика (речта) и на старите самскари (латентни впечатления, складирани в подсъзнанието, бел. ред.). Ако се уедините за дълго време, ще можете да затворите първите три врати. Чрез вичара (правилно запитване за Върховното „Аз”) можете да разрушите самскарите, четвъртата врата. Тогава ще се спусне гняна (знанието за висшия Аз).
Всички вселени с тяхното си разнообразие, при все, че са действително атма гняна (сами по себе си са върховното знание на Атман, Висшия Аз, бел. ред.) изгряват като светове само през нашия илюзорен ум, подобно на синевата в небето, която в действителност не съществува. Вътрешната светлина на Пара Брахман (Върховния Брахман, Абсолют) сама по себе си се проявява като ум или като тази разноцветна вселена. Умът е прагня шакти (силата на съзнанието). Умът е бхута шакти (силата на елементите). Умът е крия шакти (правещата сила) на Брахман, Абсолюта. Всичко принадлежи на Брахман. В действителност джива (индивидуалната душа) не съществува. Съществува единствено и само Брахман.
Умът, който винаги се движи спрямо приливите и отливите на желанията, си въобразява тази илюзорна вселена, благодарение на своето невежество. Затова той трябва да научи за истинската природа на този свят и тогава ще се познае (осъзнае) като самия Брахман.