Констанца - най-голямото пристанище в Черно море в брой 117

Констанца - най-голямото пристанище в Черно море
Категория: Изкуство, култура

Констанца е третото по големина пристанище в Европа, някога част от България (Кюстенджа). Градът има древна история. Преселници от малоазийския град Милет (днес в територията на Република Турция) основали на това място колония през 7-5-ти в.пр.Хр., позната като град Томис. Милет е развит град в древността, основал множество колонии около Средиземно море, Черно море и Дарданелите. По сведения на Херодот, през 11в.пр. Хр. Милет е бил населен с коринтски и критски племена, а след това е превзет от йонийците. Милет не влиза в лидийската държава през 7 в.пр.Хр., не се подчинява на флотилията на персите, които два пъти влизат в града, нито пък на Александър Македонски, който влязъл с щурм. Вероятно след жестокото опожаряване на Милет от персите през 494г.пр.Хр. населението мигрира в територията на днешния град Констанца, сливайки се с местните скити и даки в новия град Томис.Развили го като богат търговски пристанищен център през 3 в.пр.н.е.

През 1-ви век от новата ера Томис е завладян от римляните. С установяването на прабългарите на Балканите, Кюстенджа е част от Българската държава до 1919 г., когато с Нъойския договор градът преминава в границите на Румъния. Констанца е известен и с това, че в този град умира заточен поетът Овидий.

Още с преминаването на българо-румънската граница при Дуранкулак се забелязва, че румънската черноморска граница се пази строго по вода, суша и въздух и граничният контрол е засилен, въпреки че двете държави са членки на Европейския съюз.

Констанца е голям и забележителен пристанищен град, съхранил минало и съвременност. Панорамният тур ни отвежда към булевард на крайбрежната алея с множество паметници, изящна градска архитектура, зеленина, красиви градски лампи, модерни морски ресторанти и атракции. Впечатляващи са яхтеното пристанище, паметникът на Овидий, Аквариума, Генуезкият фар, римските терми пред катедралата „Св. Петър и Павел”, българската църква „Св. Никола” (построе­на е от българите през 1898г.) и емблемата на Констанца - Казиното, построено през 1910 г. в стил ар нуво.

Друга забележителност в града е джамията „Великия Махмути”.

В центъра на града попадаме на фестивал на средиземноморската кухня. На огромния площад пред националния музей за история и археология е пълно с народ. Музика и танци развеселяват гражданите и гостите на града, а опашки се извиват пред щандовете с ястия от миди и други морски дарове.

Изложба офорти на Рембранд в музея, автопортрет на художникСградата на музея е величествена и показва хиляди експонати от праисторическата епоха до днес. Невероятни златни експонати от римския период са експонирани в Съкровищницата на музея. Сред тях са златното погребение на аристократ, дамски накити, монети, изящно изкуство - статуи на богове и богини, сред които статуя на Гликона и Фортуна, оръжия и много други. Гостуваща изложба в музея е сбирката офорти на Рембранд ван Рейн, която привлича много чужденци ценители на изобразителното изкуство.

Други музеи в Констанца са Музеят на народното изкуство, Музей на архитектурата, Музей на изкуството, Музей на мозайките.

Съвсем наблизо до Констанца се намира най-известният румънски черноморски курорт Мамая. Плажната ивица на Мамая е 8 км, като хотелите са разположени в красива местност между морето и езерото Сютгъол. В Мамая не се разрешава ново строителство. Хотелите са големи, реновирани и съвременни. Курортът много прилича на Слънчев бряг преди свръхзастрояването (отпреди 15 години). В Мамая се предлагат множество водни спортове и развлечения, а най-голямата атракция е кабинковата въжена линия над курорта, която открива прекрасна панорама от птичи поглед.

Уютни ресторанти с национална кухня и кафенета са ситуирани по крайбрежието, а по пешеходната зона има много магазини.

Близо до Мамая е езерото Табакирия, където се намира дървената църква „Св. Мина”.

статуя на змия Съкровищницата в музея - древно погребе- ние на аристократ със златни накити Катедралата ”Св. Петър и Павел”

Статията е прочетена 3500 пъти
Назад към брой 117Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024