Започна световна война. Нарушете мълчанието! в брой 117

Започна световна война. Нарушете мълчанието!
Категория: Сърцето, душата

Текстът е редактирана реч, изнесена наскоро от световноизвестния журналист Джон Пилджър в университета в Сидни, и публикувана в неговия сайт.

Заснемах кадри на Маршаловите острови, намиращи се северно от Австралия, в средата на Тихия океан. Когато кажа на хората къде съм бил, те ме питат: „Къде е това?“ Подсказвам им с думата „Бикини“, а те ми отговарят: „Имаш предвид банския костюм?“

Изглежда малко хора са наясно, че бикините взимат своето име от унищожения от ядрени експлозии остров Бикини. САЩ взривяват 66 ядрени устройства в Маршаловите острови в периода между 1946 г. и 1958 г. – това е еквивалент на 1.6 бомби като използваната в Хирошима всеки ден в продължение на 12 години.

Днес Бикини е тих, мутирал и радиоактивен. Палмовите дървета растат в странни форми. Нищо не се движи. Няма птици. Надгробните плочи в старото гробище са обгърнати с радиация. Обувките ми бяха отчетени като „небезопасни“ от гайгеров брояч.

Седейки на плажа, наблюдавах как смарагдовото зелено на океана отстъпва пред огромна черна дупка. Това е кратерът, оставен от водородната бомба „Браво“. Експлозията отрови хората и околната среда в радиус от стотици мили, може би завинаги.

На връщане спрях на летището в Хонолулу и забелязах американско списание, озаглавено „Здраве за жената“. На корицата бе изобразена усмихната жена в бикини, а надписът гласеше: „Ти също можеш да имаш тяло за бикини“.Няколко дни по-рано на Маршаловите острови интервюирах жени, които има много различни „тела за бикини“; всяка една от тях бе преминала през рак на щитовидната жлеза или някакъв друг вид животозастрашаващ рак.

За разлика от усмихнатата жена на корицата, всички те живееха в лишения: жертвите и морските свинчета на една алчна суперсила, която днес е по-опасна от всякога.

Разказвам това, което видях, като предупреждение и за да прекъсна разсеяността, която е погълнала толкова много от нас. Основателят на съвременната пропаганда Едуард Бернайс описа този феномен като „съзнателната и интелигентната манипулация на навиците и мненията“ на демократичните общества. Той го нарече „невидимото правителство“.

 Колко хора са наясно, че световната война започна? Сега тя е война на пропагандата, на лъжите и отвличането на вниманието – но това може да се промени с първата погрешна заповед, с първата ракета.

През 2009 президентът Обама се изправи пред приветстващата го тълпа в центъра на Прага, в сърцето на Европа. Той обеща да направи „един свят без ядрени оръжия“. Хората го аплодираха, а някои дори пророниха сълзи. От медиите течаха порои от клишета. Впоследствие Обама получи Нобелова награда за мир.

Всичко беше един фалш. Той лъжеше.

Администрацията на Обама създаде още повече ядрени оръжия, още повече ядрени бойни глави, още повече системи за ядрена доставка, още повече ядрени заводи. Ядрените разходи, изхарчени само за бойни глави, са по-високи при Обама, отколкото при всеки друг американски президент. Похарчената сума през последните 30 години е повече от 1 трилион долара.

Планирано е производството на мини атомна бомба, известна като B12 Model 12.Досега не е имало подобно нещо. Генерал Джеймс Картрайт, бивш заместник-председател на Съвета на началник-щабовете, каза: „Малкият вариант прави използването на това ядрено оръжие по-мислимо.“

През последните 18 месеца по западната граница на Русия се осъществява най-голямото струпване на военна сила след Втората световна война – начело със САЩ. Чужди войски не са осъществявали подобна демонстративна заплаха към Русия от времето, когато Хитлер нападна Съветския съюз.

Украйна – бивша част от Съветския съюз – се превърна основно в зона на ЦРУ. Откакто реализира дирижирания преврат в Киев, Вашингтон контролира ефективно режим, който е съседен и враждебно настроен към Русия: режим, прогнил от нацисти, в буквалния смисъл. Видни парламентарни фигури в Украйна са политически наследници на прословутите фашисти от Организация на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА). Те открито възхваляват Хитлер и призовават за преследване и гонения на руското малцинство.

Рядко има новини за това на Запад, или ако има, те се изопачават, за да се потисне истината.

В Литва, Латвия и Естония – в съседство с Русия – американската армия е разположила бойни части, танкове и тежки оръжия. Тази явна провокация към втората световна ядрена сила се посреща с мълчание на Запад.

Това, което прави перспективата за ядрена война още по-опасна, е паралелната кампания срещу Китай.

Рядко минава ден, в който Китай не е издигнат до статута на „заплаха“. Според адмирал Хари Харис, командващ военноморските сили на САЩ, Китай„изгражда голяма стена от пясък в Южнокитайско море“.

Това, което той има предвид, е изграждането на самолетни писти на островите Спратли, които са предмет на спор с Филипините – спор без особен приоритет, докато Вашингтон не пресира и не подложи на натиск правителството в Манила, и Пентагонът започна пропагандна кампания под наименованието „свобода на корабоплаването“.

Какво наистина означава това? То означава свобода за американските кораби да патрулират и доминират в крайбрежните води на Китай. Опитайте се да си представите американската реакция, ако китайските военни кораби направят същото край бреговете на Калифорния.

Направих филм, наречен „Войната, която не виждате“, в който интервюирах изтъкнати журналисти от САЩ и Великобритания – репортери като Дан Ратър от CBS, Раджех Омар от BBC, Дейвид Роуз от Observer.

Всички те твърдят, че ако имаше журналисти, радио и тв-водещи, които си бяха свършили работата и бяха разнищили пропагандата, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение; ако лъжите на Джордж Буш и Тони Блеър не бяха повтаряни като ехо от журналистите, нахлуването в Ирак през 2003 г. може би нямаше да се случи и стотици хиляди мъже, жени и деца днес щяха да са живи.

Пропагандата, полагаща основите за война срещу Русия и/или Китай, не е по-различна по принцип. Доколкото ми е известно, няма журналист на Западния „мейнстрийм“ – един еквивалент на Дан Ратър например – който да попита защоКитай строи писти в Южнокитайско море.

Отговорът би трябвало е да безпределно ясен. САЩ обграждат Китай с мрежа от бази, с балистични ракети, с бойни групи, с ядрено въоръжени бомбардировачи.

Тази смъртоносна дъга се простира от Австралия до островите в Тихия океан – Марианските, Маршаловите острови и остров Гуам, до Филипините, Тайланд, Окинава, Корея и през Евразия до Афганистан и Индия. Америка е закачила примка около шията на Китай. Но това не е новина. Мълчание чрез медиите; война чрез медиите.

През 2015 г., в най-висока степен на секретност, САЩ и Австралия организираха най-голямото военно учение по въздух и море в новата история, известно като Talisman Sabre. Неговата цел беше да се репетира битка въздух-вода, блокиране на морските пътища, като проливите Малака и Ломбок, с което отрязват достъпа на Китай до нефт, газ и други жизненоважни суровини от Близкия изток и Африка.

В цирка, известен като Американска президентска кампания, Доналд Тръмп се представя като лунатик и фашист. Той наистина е неприятен, но той също е и фигура, мразена от медиите. Само този факт е достатъчен, за да повиши нашия скептицизъм.

Вижданията на Тръмп за миграцията са гротескни, но не са по-гротескни от тези на Дейвид Камерън. Не Тръмп е Великият Депортиращ от САЩ, а носителят на Нобеловата награда за мир, Барак Обама.

Според един изумителен либерален коментатор, Тръмп „отприщва тъмните сили на насилието“ в САЩ. Отприщва ги?

Това е страната, в която малки деца стрелят по своите майки и полицията води убийствена война с чернокожите американци. Това е страната, която нападна и се опита да свали повече от 50 правителства, много от които демократични, и бомбардира от Азия до Близкия изток, причинявайки смъртта или изселването на милиони хора.

Нито една друга страна не може да се равнява на този системен рекорд от насилие. Повечето от войните на Америка (почти всички от тях срещу беззащитни страни), бяха започнати не от републикански президенти, а от либералните демократи: Труман, Кенеди, Джонсън, Картър, Клинтън, Обама.

През 1947 г. серия от директиви на Съвета за национална сигурност описват като първостепенната цел на американската външна политика „един свят, съществено преустроен по образа на Америка“. Идеологията еАмерикански месианизъм. Ние всички сме американци. Или други. Еретиците трябва да бъдат променени, покварени, подкупени, заклеймени или смачкани.

Доналд Тръмп е симптом на това, но той също така е до голяма степен независим в политическо отношение. Той заклеймява инвазията в Ирак като престъпление; не иска да воюва с Русия или Китай. Заплахата за нас, останалите, идва не от Тръмп, а от Хилъри Клинтън. Тя не е политически независима. Тя е въплъщение на гъвкавостта и насилието на една система, чиято често изтъквана „изключителност“ е тоталитарна, но понякога си слага либерална маска.

С настъпването на президентските избори Клинтън ще бъде приветствана като първата жена президент, независимо от нейните престъпления и лъжи – точно както Барак Обама беше приветстван като първият черен президент и либералите преглътнаха неговите безсмислици относно „надеждата“. И лигавенето продължава.

Описван от колумниста на Гардиън Оуен Джоунс като „забавен, обаятелен, със спокойствие, по-голямо от това на всички други политици“, Обама на следващия ден изпрати безпилотни самолети да убият 150 души в Сомалия. Според Ню Йорк Таймс той обикновено убива хора във вторник, когато му се връчва списък с кандидати, които да бъдат убити от безпилотни самолети. Готино.

В президентската кампания през 2008 г. Хилъри Клинтън заплаши „напълно да заличи“ Иран с ядрени оръжия. Като държавен секретар при Обама, тя участва в свалянето на демократичното правителство на Хондурас. Нейният принос в унищожаването на Либия през 2011 г. беше почти възторжен. Когато либийският лидер полковник Кадафи беше публично екзекутиран с нож – убийство, станало възможно с американската логистика – тя злорадстваше над смъртта му:„Дойдохме, видяхме, той умря.“

Един от най-близките съюзници на Клинтън е Мадлин Олбрайт – бивш държавен секретар, атакуваща младите жени, които не поддържат Хилъри. Това е същата Мадлин Олбрайт, която позорно отпразнува по телевизията смъртта на половин милион иракски деца с думите „Струваше си.“

Сред най-големите поддръжници на Клинтън е Израелското лоби и военните компании, които подклаждат насилието в Близкия изток. Тя и съпругът й получиха много пари от Уолстрийт. И въпреки това Хилъри е на път да бъде ръкоположена като кандидата на жените, за да прогони злия Тръмп – официалния Демон. Нейни поддръжнички са изтъкнати феминистки като Глория Стейнем в САЩ и Ан Съмърс в Австралия.

Преди едно поколение постмодерният култ, известен днес като „политика на идентичността“, спря много интелигентни, либерално мислещи хора, да проучват каузите и личностите, които подкрепят – примери за това са фалшивите образи на Обама и Клинтън, както и лъжливите прогресивни движения като СИРИЗА в Гърция, които предадоха народа на страната си и се оказаха свързани с неговите врагове.

Потъването в себе си и егоцентризмът се превърнаха в новия дух на времето за привилегированите западни общества и сигнализираха разпада на големите колективни движения срещу войната, социалната несправедливост, неравенството, расизма и сексизма.

Днес дългият сън може би ще свърши. Младите се раздвижват отново. Постепенно. Хилядите във Великобритания, които подкрепиха Джереми Корбин за лидер на лейбъристите, са част от това пробуждане – такива са и младите хора, които се обединиха, за да подкрепят сенатор Бърни Сандърс.

Миналата седмица във Великобритания най-близкият съратник на Джереми Корбин, неговият ковчежник в сянка Джон Макдонъл, ангажира лейбъристкото правителство да изплати дълговете на пиратските банки и на практика да продължи политиката на строги икономии.

В САЩ Бърни Сандърс обеща да подкрепи Хилъри Клинтън, ако тя бъде номинирана. Той също гласува за използването на сила от страна на Америка срещу други държави, когато това е „правилно“. И той твърди, че Обама е свършил „страхотна работа“.

В Австралия съществува един тип „погребална политика“, при която се играят досадни парламентарни игри в медиите, докато бежанците и коренното население биват преследвани, а неравенството – заедно с опасността от война – нараства. Правителството на Майкъл Търнбул наскоро обяви т.нар. бюджет за отбрана от 195 милиарда долара, което е заявка за война. Нямаше дебат. Тишина.

Какво се случи с великата традиция за масови директни действия, независими от партиите? Къде са куражът, въображението и всеотдайността, необходими, за да се тръгне по дългия път към един по-добър, справедлив и мирен свят? Къде са дисидентите в изкуството, киното, театъра, литературата?

Къде са тези, които ще разбият мълчанието? Или ще чакаме, докато избухне първата ядрена ракета?

Остров Бикини, 1946 г. Първият от серията ядрени опити на САЩ на Маршаловите острови. Текстът е редактирана реч, изнесена наскоро от световноизвестния журналист Джон Пилджър в университета в Сидни, и публикувана в неговия сайт.

Източник: Свят

Статията е прочетена 12650 пъти
Назад към брой 117Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017