Бог винаги чува молбите ни, но отговаря най-вече на тези, които ни доближават до нашата същност в брой 116

Бог винаги чува молбите ни, но отговаря най-вече на тези, които ни доближават до нашата същност
Категория: Сърцето, душата

Световно известният автор на бестселъра „Разговори с Бога“, лектор и вдъхновител на милио­ни хора по цял свят Нийл Доналд Уолш пристигна за първи път в България. На 27 и 28 май в София, в Интер Експо Център, ще има негова беседа и уъркшоп  под формата на дискусия и директни съвети за приложение на неговата мъдрост, най-вече по темата „Изобилието и Успехът - от Мечта до Реалност“, споделят организаторите на визитата му.

Преобразяването в живота ни идва, когато започнем да се отдалечаваме от страха по пътя на духовността

Нийл Доналд Уолш получи световно признание със серията си от над 20 книги „Разговори с Бога“, преведена на 37 езика. В интервю по БНТ той сподели, че точно когато се почувствал най-съкрушен след преживяните от него жестоки удари в живота му, довели го до препитание чрез клошарство, той се обърнал към Бог за помощ и чул гласа Му, почувствал любящото Му присъствие и това го променило завинаги. Бог винаги чува молбите ни, каза Уолш, но отговаря най-вече на тези, които ни доближават до нашата същност, защото Бог преживява живота си чрез нас. А когато ние разберем това, вече не се гневим на нищо, не се сърдим, а само благославяме случващото ни се. Започва едно мислене, съобразено с ума на Бога. Прегръщаме всичко в живота ни, включително и болестите, безпаричието и др., с разбиране и приемане и така то изчезва, а това, на което се съпротивляваме, остава в живота ни. Отиваме дори отвъд приемането – ставаме благодарни за всичко, било то добро или зло, било то „смъртта”. Защото смърт няма, ние живеем вечно, тя е за тези, които живеят предимно в тялото си. Но за тази цел е нужно да разберем смисъла на живота и неговата вечност, да даваме  и правим най-доброто, на което сме способни. Така създаваме друга енергетика, стават чудеса и това променя към добро и нашия живот, и този на света. И не е задъл­жително да стигнем до това осъзнаване по пътя на страданията, както се случи с мен, просто е нужно желание да стигнем до по-високото място по пътя ни към Бога..

Но в това ни придвижване напред най-голямото препятствие е страхът, казва Уолш в своите книги. Страхът ни от живота и смъртта е най-големият проблем на цялата планета, обхваща абсолютно всичко в живота ни. Страхът е просто една изявена потребност. Основава се на това, че се нуждаем от нещо, на това, че няма да можем да имаме нещо, от което се нуждаем. Но, осъзнавайки, че не се нуждаем от нищо, преставаме и да се страхуваме. Че ако не се страхуваме да умрем, няма да се страхуваме и да живеем, ако не се нуждаем от сегашния си вид живот, от тази му конкретна физическа форма, няма да се страхуваме да го загубим. Затова духовните учители са обитавали пространството на пълното безстрашие. Затова е важно да знаем от какво се нуждаем – не от пари, коли, къщи, от придаване на значимост с чужда любов, за да получим покой, радост, щастие. Но когато разберем, че те не идват отвън, а източникът им е вътре в нас, че всичко произтича от нас, създава се от нас, няма да изпитваме уплаха, страхът изчезва. Сдобиваме се с твърдост, стабилност, чувствителност, вглъбеност. Не трябва да мислим, че се нуждаят от нас, иначе ще изпитваме страх, че щe загубим близките си, а да разберем, че страховете са недействителни, измислици, че дори и да се сбъднат, няма да има никакво значение, дори и все още да сме тук или вече да ни няма. Преобразяването в живота ни идва, когато започнем да се отдалечаваме от страха по пътя на духовността. Тогава започваме да го лекуваме и трансформираме, така променяме и себе си, и света към по-добро. 

Но има и един друг „страх”, той е като приключение, възбуда, готовност за въодушевление от самия живот, който дава енергия за излекуването на обикновения страх. Защото животът е една информация за самия процес на живота. И ако я разчетем добре, животът се превръща в голямо удоволствие, каквото винаги е бил предназначен да бъде.

Статията е прочетена 2087 пъти
Назад към брой 116Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017