Девети международен филмов фестивал на “Международна фондация за българско наследство проф. Петър Детев” в брой 116

Девети международен филмов фестивал на “Международна фондация за българско наследство проф. Петър Детев”
Категория: Изкуство, култура

Йордан Детев, Петокнижието на българския род, същинската древна мъдрост на Тракийската Атлантида, потънала в Черно море

Или как да свърши вакханалията на незнанието и да заживеем с чувството, че сме част от паметта на земите ни

Когато целият ни човешки свят все повече затъва и потъва в духовното блато на вегетацията, един голям българин води своята борба и тази на своите съратници и поддръжници за изплуването, за възкресяването на нашата древна мъдрост, която би могла да преведе залиняващата цивилизация към спасителните брегове. Прави го вече двайсетина години и не се отказва, продължава напред с все по-голям оптимизъм, знаейки, че, където е текло, пак ще тече… Както е било в Тракийската Атлантида…

Доста хора ще се досетят, че става дума за проф. Йордан Детев. Роден е неслучайно в Пловдив, древното Поречие, родило първата световна цивилизация. И въпреки че пътува по цял свят, винаги се връща в този средищен културен център. Той е човек и на науката, на теорията, но и на прилагането на познанията в живота. На единението между слово и действие. Изключително отворен за света в цялата му многоизмерност и многоспектърност. Редактор, издател, писател, режисьор, композитор, сценарист, изследовател на културното наследство и новите технологии във виртуалната култура. Главен редактор и издател е на сп. “Виртуална култура”. Преподава нови технологии в Софийския университет (магистърска програма „Виртуална култура”) и в Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства (АМТИИ), Пловдив. Докторант по Философия на културата - „Виртуална платформа и делиберативна демокрация“. Основател и управител на Институт за виртуална култура, приемник на Българско общество за мултимедийно изкуство и Лаборатория за компютърна музика. Екс-главен  редактор на списание „Клуб Орфей”. Работи на доброволни начала и за осъществяването на българския идеал и обединението на българите по света в независимата БЪЛГАРСКА МРЕЖА / DG МЕДИЯ / „ПАМЕТТА НА БЪЛГАРИТЕ“ в сътрудничество с БАН, Синдиката на българските учители и Асоциацията на българските училища в чужбина, чийто създател и главен редактор е Николай Увалиев. Много важно за него е създаването на информационна мрежа за развитие и популяризиране културното наследство на Балканите и повишаването стойността (валоризацията) на културните ресурси с помощта на информационни и комуникационни технологии. Но недоумява как така в 21 век в европейския портал за култура Еurоpеаnа са представени 20 милиона колекции, но България я няма.

     Вярва не толкова на думите, колкото на езика на артефактите. Харесва праисторията, заради баща му, проф. Петър Детев, разработил универсален метод за датиране на паметниците от 6200 г. пр. Хр. до началото на новата ера. Чрез наследените и описани от него археологически проучвания получава общ поглед върху праисторията в Тракия – родината на могилната култура, най-старата устойчива култура в Европа. Така проследява нейното възникване, бурно развитие *впоследствие разпространено в Централните Балкани*, нейния апогей в края на каменно-медната и началото на бронзовата епоха. Дописва, анализира оставеното от баща си, дообогатява го с последните възможности на модерните апаратури, с новите методики - модерната генетика, уникалния метод на проф. Детев за датиране на праисторически паметници, георадарни и GPS/LRS изследвания на поведението на тектоничните плочи, предизвикали парадоксалния катаклизъм и превърнали митично езеро в днешното Черно море. Съставя цялостна картина на етно-културния комплекс, възникнал в нашите земи от седмото хилядолетие пр. Хр.  и управлявал разбирателството и прогреса за много дълго време.  Така продължава делото на своя баща, археолога Петър Детев, обходил, разкопал и проучил 350 праисторически обекта (селищни и надгробни могили, пещери, светилища), датирал ги според откритите по повърхността им керамични фрагменти, но не успял  да публикува откритията си в обобщаващ, фундаментален труд. Но неговият син Йордан Детев успява да го направи в петте си книги, наричани Петокнижието на българския род.

В памет на баща си създава “Международна фондация за българско наследство проф. Петър Детев”. Нейното мото е да бъдем част от паметта на земите ни. А нейните цели - да съхранява българското духовно наследство и то да се представя в света, да популяризира изкуството и културата в новите виртуални среди и в модерни електронни форми, да се усвояват нови традиционни умения. Да е инкубатор на проекти, подпомагащи културно-просветния и образователен обмен у нас и по света. Да осигурява творческа среда за общуване чрез културни продукции. Да подпомага развитието на талантите и уменията, знанията за уникалните черти на българското наследство. От 9 до 14 май Фондацията проведе в СУ Деветия международен филмов фестивал за наследство в категориите “Изкуство”, “Културно наследство”, “Традиции” и “Образование”. Фондацията има богата дейност: Организира конкурси в областта на културната ни история, отразяващи я в прозаични, поетични книги, изложби, музикални спектакли и др. Нейният ежегоден форум “Български дни на наследство” подържа верига от арт-клубове, ежегоден филмов фестивал за българско наследство, Музикален филмов фестивал в памет на Николай  Гяуров, ежегоден “Открит урок по история”,  Международна лятна академия за опознаване на България, фестивал “Български дни на наследството” в Чикаго, подържа електронното списание “Българско наследство”. Учредява награди за изследвания в областта на българското наследство. Участва в международни образователни, културни и фестивални програми, сътрудничества, проекти, свързани с целите на Фондацията. И всичко в името на това да свърши вече вакханалията на незнанието и това да не знаем своя произход, своите наследствени характеристики, за да заживеем с чувството, че сме част от паметта на земите ни.
    Проф.Йордан Детев е автор на научна и художествена литература, филми, музика, мултимедийни презентации, теоретични разработки и оригинални софтуерни системи. Носител е на множество международни и национални награди.

Автор е на книжната поредица „Тракийската Атлантида“ в пет части /”Прародината на траките”, ч.1; “Хората”, ч.2; “Земята на Орфей”,ч.3; „Краят на Тракийската Атлантида“, ч.4; “От къде започва историята на Европа”, ч.5/. В първата част става ясно, че 7000-годишната ни праистория е по-добрата част от съществуването на българския народ, че нашата прародина е била в Поречието на древната и велика река Хеброс /Марица/. Че именно Хеброс, проточила снага между всеизвестния Нил и неговия северен антипод Дунав, е родила култура по-ранна от познатите в Египет и Месопотамия и дала живот на по-късната Дунавска праистория по пътя й към Европа. Огнище на тази култура са Мала Азия/Анатолия/ и Стара Тракия, които в миналото са били общ географски район, в който културата Марица е имала самостоятелно, високо и оригинално свое присъствие и именно в Стара Тракия се е намирала прародината на нашите предци – траките. А огромна част от населяващите тези земи никога не са ги напускали, нито пък са пристигали в тях. Още от ранния неолит те са били коренно, автохтонно население, превърнало този район в райско кътче, в обетованата земя. Затова древната мъдрост е същинската история на човечеството и цивилизацията ни, казва Й.Детев.

Първите книги от поредицата разглеждат тази култура като материални и духовни постижения на населението, религиозната символика на култовите предмети, изкуството, обществено-социалната организация, държавността и идеологическата доктрина, доминирали дълго време без аналози с останалия познат древен свят. В тези първи части от Петокнижието на българския род става ясно, че цялото минало на човечеството, от първите стъпки до наши дни, са заровени в този географски район. Третата част от поредицата “Тракийската Атлантида” говори за първичната закваска на тайнствената тракийска мистериалност, за най-древните учения на тракийските жреци, какъвто е бил и Орфей, за директното и конкретно общуване с всички живи твари, с цялата природа. Предстои ни да открием, твърди Й.Детев, как и защо пред музикалните чудатости на Орфей се е прехласвало всичко живо, как с ритуални диалози с жертвени животни се е пазело единството между човека и природата.

Четвъртата част на поредицата разказва в романизован жанр как световният исторически проект “Глобално наследство” прониква в Космоса чрез непозната технология и представя природното, духовното и културно наследство на Земята. По време на този проект се стига и до откриването на Атлантида. Следи от нея се откриват в могилната култура на Балканите (Тракия), в светилищата, археоастрономията и металургията в Родопите, а некрологът й - Варненският халколитен некропол, представя тайните за древните учения и археометрията, използвана от праисторическите жреци в мистериите и прочутите ритуални златни погребения. В тази четвърта част авторът сумира изследванията си и стига до епохалният извод, че е открил най-сетне дълго търсения Стар свят, описан от Платон като Атлантида, а от Библията като “Светът преди Потопа. И тази най-стара праисторическа култура сама е открила, наложила елементите, превърнали я в първата световна цивилизация чрез нейната изначална духовност, мистериите на ритуалния хляб, на най-старото вино и живата вода, чрез първото злато и медта, протописмеността и изкуствата. Успява да убеди в това и много наши археолози, специалисти, че тук по нашите земи лежи най-стария културен пласт, изпреварил останалия свят с над 1500 години, който в началото на бронзовата епоха внезапно обеднява. Следва странно вторично подивяване, продължило с векове и издълбало пропаст между чудната архаична цивилизация и задаващата се нова античност.

    В петата част на поредицата, научната монография „Откъде започва историята на Европа“, Й.Детев отново възкресява изчезналия в резултат на Всемирния потоп, бушувал край нашето крайбрежие „безследно“ в началото на бронзовата епоха Стар свят. Сумира, съпоставя проучванията на наши и световни експерти, обследва важни за развитието на технологиите неолитни и енеолитни артефакти у нас, изпреварвали с 1200 години техните аналози по света, за да докаже съществуването на потопената в днешното Черно море Атлантида.

Красиво и страшно е да си представим по какви останки ходим днес, какво е погребало Черно море, поглъщайки територия по-голяма от днешна България, че тези праисторически знаци и днес са пред очите ни, пръснати по музеите, по иманярските колекции, по терени и под солените води на Черно море. Удивителните находки от Мулдава и Яса тепе, Варненския некропол, както и много други… Но пак е трудно да видим с други очи онаследените стари схващания, да се разделим с личната си легендата и да я открием в реалността. За да я върнем пред очите на всички. Така както Петър и Йордан Детеви успяха да възродят нашата духовност, да я изпълнят с живота на  реалните артефкати, със свещенодействията на тракийските мисти-жреци.

Но, все пак, несъмнено предстои възкресеното ни от Петър и Йордан Детеви  древно и славно минало да засияе с пълната си сила, в цялото си величие и това да промени изцяло историята на света.

Статията е прочетена 1703 пъти
Назад към брой 116Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017