ДНК анализ показа безусловно: Българите са чиста нация почти без чужди гени! в брой 116

ДНК анализ показа безусловно: Българите са чиста нация почти без чужди гени!
Категория: Сърцето, душата

От 10 000 години са на Балканите!

Различните генетични изследвания на българите досега даваха взаимно противоречащи си резултати и не успяваха да убедят в достоверността си. Макар последните проучвания да сочат, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятията „прабългари”, „славяни”, „траки”, че и най-новото –  „особени славяни”  – не помагаше на любознателния българин да бъде сигурен в произхода на гените си. Не на последно място е фактът, че тези изследвания стигаха до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензацио­нни и повърхностни материали, не ни помагаше особено да им се доверим.

За разлика от досега, данните от това изследване черпим от самия извор без посредничеството на родните СМИ. Изследването е направено със съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция (Peer reviewed); може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Моят подход ще бъде да преведа най-важните пасажи от научната статия и да оставя самите автори на изследването да говорят. А те имат да кажат изключително важни неща.

За да спестя на читателите, които нямат времето и възможността да проследят тежкия на места научен жаргон, първо ще изброя накратко най-съществените изводи от изследването, а след това ще дам и своя превод на основните моменти:

● Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;

● В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;

● 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и  I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия  след овладяването на земеделието;

● За българите са характерни  автохтонни, почти ендемични, редки и уникални”генни комбинации (Българският ген?)

Карта с разпространението на хаплогрупа*

● Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

● Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание (антибългарски) тези, че българите са „смесен народ” и „който не е минал оттук, той не е оставил гените си”, резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ е изключително хомогенен в генетичен план.

Изследователите, занимаващи се с истинската българска история, отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Един „смесен” народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия. За това е нужна чиста кръв, която дедите ни са пазили ревностно. Днес вече имаме научното потвърждение на тези изводи и отровната заблуда, че българите са мелези, поема по пътя към небитието. Време е да поискаме официа­л­но извинение (а защо не и съдебна отговорност) от всичките поръчкови „учени”, на които десетилетия наред плащахме заплати, за да ни лъжат, че сме: тюрки, номади, мелези, а в по-ново време и иранци. Най-старият европейски народ, създателят на съвременната цивилизация преглъщаше твърде дълго тези унижения, но всяка лъжа има край…

Превод на откъси от оригиналната публикация

„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомата на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около  40% принадлежат къмхаплогрупите E-V13  и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространени в Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота от само 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркскоезичните групи от централна Азия и популации от югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:

●   L23    от края на ледниковия период;

●   Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България;

●   Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества по Черноморието.

Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.”

„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондриална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българи попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд от митохондриална ДНК на българите има западно-евразийски произход и включва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната „неолитизация” на Европа (която,  разбира се, започва от нашите земи, б.м.)”

Методология

„Проведохме анализ на генотипа на 808 ДНК проби от български мъже без роднински връзки помежду им. Всички дадоха информирано съгласие и предоставиха лична генеалогическа информация преди събирането на пробите. В изследването бяха включени само лица с бащи от български произход.”

„В съответствие с едно задълбочено антропологическо проучване на българите класифицирахме пробите според предишното (преди 1999 г.) административно деление на страната. Така, на база информацията за родното място на бащата, 739 от пробите бяха по категоричен начин причислени към една от деветте области на България, а именно: Бургас (N = 45), Хасково (N = 41), Ловеч (N = 62), Монтана (N = 80), Пловдив(N = 159), Разград (N = 21), гр. София (N = 59), София област (N = 257), Варна (N = 15).”

Резултати и дискусия

„Най-разпространените хаплогрупи сред българите са I-M423 (20.2%) и E-V13 (18.1%). Те представляват АВТОХТОННИТЕ И ПОЧТИ ЕНДЕМИЧНИ подгрупи I-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупа R-M17,  която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и2.4%  респективно. Останалите хаплогрупи са с  честота по-малко от 2%.

Тези открития показват, че съвременният български генофонд е ПОДЧЕРТАНО ХОМОГЕНЕН, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.”

„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации.

Топологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключения, че ХАПЛОГРУПА I-M423 Е ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО ОТ ЛОВЦИТЕ И СЪБИРАЧИТЕ, ОБИТАВАЛИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ МЕЗОЛИТА И ТЯХНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО.

СТРУВА СИ ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБИ СА РАЗПРЪСНАТИ ПО ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР И ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ РАЗРАСНАЛИ СЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ, РЕДКИ И УНИКАЛНИ ХАПЛОТИПОВЕ. ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ Е ЛЕСНО ОБЯСНИМО С ОГЛЕД НА ГОЛЯМАТА ДРЕВНОСТ НА I-M423 В БЪЛГАРИЯ.“

Карта с разпространението  на хаплогрупа I-M423

„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (9.3±3 хиляди г.) Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10.6±3 хиляди г.), показва, че E-V13 ВЕЧЕ Е БИЛА НАЛИЦЕ (ОСВЕН АКО НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА) ПРЕЗ МЕЗОЛИТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ОТКЪДЕТО Е ПРЕТЪР­ПЯЛА ЕКСПАНЗИЯ ЗАЕДНО С ПРЕХОДА КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕ.”

"International Journal of Legal Medecine"

* „ХаплоГрупите“, които се обозначават формално с букви от латинската азбука, представят клоните на родословното дърво на човечеството. Хората, причислени към една и съща хаплогрупа, са потомци  на един и същ прародител

Статията е прочетена 14039 пъти
Назад към брой 116Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017