Или пътят на познанието през планетните цикли
За един от посветените 12 Апостоли на Богомилското учение в Преслав се смята, че е Херемон Дубровнишки (Камерун Дубровнишки) - епископ на Дубровник. Недългия си живот той прекарва в усамотение, посещавали го само негови ученици, за да ги наставлява и просветлява. Родом е от Александрия.
Написал е няколко ценни книги: “За Тайната вечеря”, ”Книга за кръговете”, и “Книга за домовете” и др. Досега само една негова книга в оригинал се пази в Малта, а другите самият той изгаря, знаейки, че идеите му, много близки до тези на Платон и неоплатониците, ще останат неразбрани и поругани. Достигналото до нас днес е благодарение на преписите на Симеон Антипа.
В първата си книга „За тайната вечеря“ Камерун Дубровнишки говори за тайната вечеря на човека и на вселената като за двата мистични образа на Равноденствието и Везните за двойното самооплождане в Божествения зародиш.
В книгата си „Енигми за чашата“ разглежда великия момент на слизането на Христос в ада. Разгръща картината, разкриваща странния произход на вътрешните качества на посветения като диалог между Кумската сибила и Тарквиний Горди. Излюпеният от яйцето Небесен Гарван се връща и носи хляб, но Чашата още не е готова и той умира от жажда. Тарквиний пита Сибила: "Що е чаша?" Сибила отговаря: "Чашата е девствената утроба на хаоса, която носи деветте Реда. И тези 9 реда са: Яйцето, Гарванът, Езикът, Посоката, Чашата, Звездата, Чертата, Кръгът, Квадратът". На въпроса на Тарквиний как те произлизат от Хаоса, сибилата отговаря чрез насърчението, което е Средата на Словото. А пък Словото се ражда из утробата на пътя на лъча, следата на Светлината, и представлява Онова, което обитава в хаоса и държи под власт неродените Редове.
Кумската сибила отговаря и на въпросите на Тарквиний за Светлината, която била Огнището на първото Искане, а пък Искането, пробуждането за външната проява на вътрешното, било Устрема за Сливане. Сибилата обяснява също, че Чашата е създадена да се налее в нея разтапящата всичко Небесна течност, представляваща спермата на небесната червена змия. Но чашата трябва да е от същата, но втвърдена чрез Светлината, Мълнията и Земния централен огън течност, защото Змията изяжда децата си, но не и своето яйце.
На въпроса на Тарквиний как Сибила ще улови Змията, тя отговаря, че тъй като тя захапва опашката си и се върти в кръг, трябва да се пази от средата, да се целуне между веждите, да се погълне, разтопи и разтвори в кръвта, където след седем дни ще кипне и ще започне набухването на квасната кръвна смес. А това се познавало, след като цветът й започвал да става тъмнозелен и да преминава в златното вещество. Змията се откривала и в човека – четирите стихии са нейните четири крака, трите й уши са трите изпарения. Първата змия предава на вътрешната змия в човека своята кръв, това е зачатието и раждането. Тя пази и вратата на храма, а човекът я побеждава с трите четирисрични думи (трите първи имена на Бога, произнесени високо и в обратен ред), после убива змията, одира кожата й, от която си прави стълба до вратите на високия Храм. В него намира Жреца, който първо е бил меден, после лунен, сребърен, но човекът може след четири дена да го превърне в слънчев, златен.
В „Книга за домовете“ Камерун Дубровнишки разглежда 12-те зодиакални дома и техния митичен, алхимичен образ. Говори за раждането на Иесус (Слънцето) и за шестте му сестри (планетните кръгове). Иесус, според него, бил воден на Голгота като на празник. А след приковаването и издъхването Духът Му посещава 12-те кръга на Ада. Така чрез това тройно шествие на Слънцето през Зодиака, предава гностическото познание, че адът наподобява голяма човешка фигура и неговите области се заемат от колената на Яков.
В „Книга за кръговете“ пък пояснява, че те са планетните цикли и тайните на шестте сестри на Сепфора (Венера). Че Мойсей съзерцавал на планината именно гордото шествие на Слънцето на шестте кръга, чиито отражения през Диафантата са 12-те кръга на Ада. Защото 7=4+3 - това, отразено, дава 12=4x3, тъй като знакът за събиране, отразен, дава знака за умножение.
В “Книга за домовете” разглежда 12-те зодиакални знаци и техните митични и алхимични образи. Описва в образи пътя на Слънцето и планетите през 12-те знака. Започва от пролетната равноденствена точка - начало на знака Овен.
1. Овен е символ на жертвата, Агнецът заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Небесния Човек. Коляно на Вениамин, който държи Вълк. Неговият камък е аметистът.
2. Телец е Ашер, плодородието, Девата на Любовта, с рог на главата, водеща Апис. Там е шията на Небесния Човек. Племе на Исахар, държащ покорен Осел. Неговият камък е ахатът.
3. Близнаци е Теомим, съюз между двамата близнаци, избили оскърбителите на сестра си. Там са ръцете на Небесния Човек. Племе на Симеон и Леви, държащи меч и брадва. Неговият камък е верил.
4. Рак е Сартан - привързаността. Ракът на гърдите на Изис. Там е коремът на Небесния Човек. Племе на Забулон, държащ кораб. Неговият камък е изумруд.
5. Лъв е Ариел - силата. Разярен лъв, огряващ земните семена. Там е Сърцето на Небесния човек. Коляно на Юда, държащ лъв и магически скиптър. Неговият камък е рубинът.
6. Дева е Бетулах, чистотата. Момиче с клас. Там е слънчевият възел на Небесния Човек. Коляно на Ашара, държащ Тайна. Неговият камък е яспис.
7. Везни е Мознаим - Правдата. Жена с вързани очи и с Везни в ръка. Там е кръстът и слабините на Небесния Човек. Коляно на Дан, държащ скрижалите и Книгата на Еноха. Неговият камък е брилянтът.
8. Скорпион е Акреб - изпитанието. Змията под дървото.Там са възпроизводителните органи на Небесния Човек. Коляно на Гада, държащ въже и бич. Неговият камък е топаз.
9. Стрелец е Кешат - отплатата. Представя Кентавър с опънат лък. Там са бедрата на Небесния Човек. Коляно на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна. Неговият камък е карбункулът.
10. Козирог е Геди - грехът (Тайната). Представя козел с рана на гърлото. Там са колената на Небесния Човек. Племе на Нафталин, държащ сърна и свирка. Неговият камък е ониксът.
11. Водолей е Дели, съдът. Представя един стар човек, изливащ вода от една урна. Там са пищялите и прасците на Небесния Човек. Коляно на Рувима, държащ амфора. Неговият камък е сапфир.
12. Риби е Догим - потопът. Представя две риби. Там са стъпълата на Небесния Човек. Коляно на Еврем и Манасия. Неговият камък е хризолит.
В “Книга за кръговете” Камерун Дубровнишки говори за планетните цикли. Посветените богомили трябвало да извършат подвизи в седемте сфери на Вселената чрез развитие на духовните качества в себе си. Затова трябвало да развият своите вътрешни сили, да укротят своите страсти, да подчинят демоните си, да изучават равновесието на силите, да анализират пътя на хармонията и аналогията на взаимоотричащите се полюси. Да познаят началата на седемте системи на Теогонията, да владеят всички религиозни символи. Да спазват свещената традиция, да уважават тайните на магичните и езотерични доктрини и да мълчат пред външните. Да проследяват законите на живота и на проникващия разум. Да познаят Червения змей и двойната поляризация (свастиката) на всемирната звездна светлина и чисти да хвалят Бога.
Седемте сфери са:
1. Сапфора - Венера - Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата.
2. Минит - Марс - вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата.
3. Тора - Юпитер - покровителство и царственост. Престол на архангел Цадкиел - цар на безпристрастието и безкористието. Държи държава, скрижали и везни. Управлява носа.
4. Атебим - Сатурн - Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка. Управлява ушите.
5. Ашгедим - Слънце - хармония и начало. Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и безсмъртието. Държи златен диск, бяла завеса и тире. Управлява темето.
6. Шеншикашием - Луната - бременност и хранителство. Престол на архангел Габриел, цар на Посвещението и Откровенията. Държи покривало, яйце и пентакъл. Управлява тила.
7. Хермасим - Меркурий - проводничество и движение. Престол на архангел Рафаел, цар на Мъдростта и изкуството. Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите.
Симеон Антипа, епископ Краковски, основал по поръка на цар Петър Краковската църква, е придружавал във вътрешността на България Боян Мага и поп Богомил. На него светът дължи многобройните преписи на богомилските творения - първия препис на Бояновите 18 легенди; „Йоановото Евангелие“ - богомилско-гностична версия с коментари от Симеон Антипа; „Начертания на скинията“, диктувани от Боян, а 8 написани от него. На Симеон Антипа се дължи и единствената книга по история на богомилското движение „История на милостта Божия“ (270 с.). Прави опит и за пълно, системно излагане на цялото богомилско предание: „Теория на милостта Божия“ (149 с.) в две книги, обхващащи мистериите, догмите и ритуалите на първото богомилство. Те са единствените, писани от вътрешен в ранните години на първата богомилска църква книги. Пазят се в Малта на почетно място. Едно предадено чрез него послание, преписвано на поп Богомил гласи: “Търси произхода на всички неща, за да намериш истинския Бог в душата си.Той се нарича силният в силните и силният в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква във всичко. Дето е той, там е животът, там е знанието, там е свободата.
Той е великата безопасност на всичко.”