Откъс от книгата на Евелина Тодорова „Небесни хора“
Евелина Стефанова Тодорова е дипломиран филолог. Преводач от френски на езотерична и художествена литература. Последният й превод от 2012 г. е на книгата „Катари и тамплиери“. Член е на Съюза на българските журналисти и на Асоциацията на екскурзоводите в България.
Беседата на професора продължава3:
А според цитираната книга на Морис Магр: „съвършените били пожертвали живота на телата си в името на този на духа. Те се били отказали от разкоша на дрехите, от притежанието на блага, от удоволствията на ястията и дори от насладата, която носело притежанието на жена. Съвършените можели да предават посредством последно причастие - знакът на чистотата, отправян към умиращите, невидима помощ, която позволявала да се избегне веригата на преражданията и която осигурявала достъп до царството на Духа”.
Каква е след това историята на крепостта и паметника4:
Вече сме в подножието на върха. Днешният ден - 21 септември, е специален. Френското правителство го обявява за ден на културното наследство, затова тръгваме по стръмния път без такса от 4 евро. Изкачваме бавно стръмна пътечка. Природата поразително напомня Рила, все едно сме на пътя за Седемте езера. Слънцето пече силно, добре че белият шал пази главата ми. Пристигаме. Забележителен момент!
Реалността е по-красива от въображаемото. Открива се изключителна гледка към селището Монсегюр, разположено терасовидно в планината - днес има 110 жители.
Намираме се на Огромен скалист връх - последният пристан на катарите! Влизаме през главния вход, ориентиран на югозапад, от другия - североизточния, се отива за катарското село. Над нас небе - синьо, огромно без нито едно облаче. В средата на ограденото пространство, седнали на зелената трева, своеобразни „поклонници” от различни националности слушат беседа за историята на крепостта. Типично по френски гидът е провокативен и успява да активира вниманието и чувствата на присъстващите. В общи линии стига до извода, че човек избира „поклонението” на скалистия връх, за да пречисти душата си и е добре да забрави измислиците, писани за тримата, успели да избягат от кулата със съкровището на катарите. Неговата версия е, че в торбата им имало храна... Потресаващ реализъм, ни нотка от легендата!?
Нашата група рязко се отличава от останалите - всички сме в бели дрехи, застанали в подножието на кулата (енергийно място, свързано с явление по време на лятното слънцестоене на 21 юни, когато слънчевият лъч извършва неповторимо движение на изгрев.).
За радост, французинът излиза от крепостта и единственият ни контакт с него остава забележката му да не шумим, да не му пречим...
Започва ритуалът - помен за жертвата на катарите-богомили.
Наредени сме в кръг - по зодии. Всички зодии присъстват. Кръгът се движи в посока на часовниковата стрелка5.
В средата маркиран пентаграм от двама мъже и три жени6.
В центъра му - полагаме пита, запазила своята свежест през дългия път от България дотук - украсена с класове от лимец и българското знаме, оградена с 12 специално запалени свещи, поставени в свещници, с изрисувани богомилски лица. В края на пътуването участниците ще ги занесат по родните си места.
Професорът прелива в кръг около питата елей, мляко, вино. Пеем песните на учителя Беинса Дуно – „Фир-фюр-фен” и „Благославяй, душе моя, Господа” в съпровод Данчето - свири на флейта.
Според богослова Косьо целта на ритуала е да се привлекат светли енергии, да се задвижи богомилското присъствие, а според професора да се възстанови генетичният код на българите, оставили идеите си в Южна Франция...
Наблюдават ни само трима души, другите са вън от крепостта при катарското село..
* * *
Началото в петнадесет часа на 21 септември 2014 година.
Малко по-късно, испанци-туристи споменават, че техен духовен водач ги предупредил предния ден как точно по това време на крепостта ще се извърши нещо... Странно, те го твърдят.
Но в края на процесията петнадесетгодишната Йоана припадна7...
Знак за майка й, отговорна за детето си.
Не е за вярване, но се появяват и местни катари. Асен гуруто разговаря с двойката испанци, те разплакани го питат какви думи е произнасял по време на ритуала и откъде сме.
Виждам как Мая говори на френски с възрастен катар на име Асен, активно обменят мисли и адреси. Присъединява се и нашият Асен, странно във фамилията на французина Асен имало и други с неговото име.
Следата ни остава завинаги тук - независимо дали българското знаме, което Косьо от Пловдив завърза на една висока скала, ще се запази.
Време е да тръгваме, а и природата ни го напомня... наближава дъждът, небето от небесносиньо е станало оловно. Имаме и болна. Косьо-богослова и майката на Йоана вървят бавно надолу по стръмния път, като придържат девойката (дълго ще мислим защо се случи).
Правим бързо поклонение на паметника на катарите – мястото, където е била предполагаемата клада. Всеки с тайна молитва и запалена свещ отдава почит на великите мъченици.
Няма я тържествеността, която бе горе, важно е какво чувства сърцето, на много от нас текат сълзи! Вече вали! Пак да дойде и друга българска група! Пожелаваме си го с поглед в небето!
Сърцето ще „помни” откъса от поемата на Деода Роше, гравиран на паметника на изгорелите мъченици-катари:
„Те са тук, скрити в облаците И ни виждат да мислим като тях, те са в лъча на светлината през пролетите. Между лазура и високото на планината, Щастливи, когато ни видят потънали в мисли, в деня да се раззеленява лавровият венец. Ела, светъл лъч в страната на зората! И се превръщам в малкото дете. Сладка мисъл на Любов слиза от облаците, блести по-силно от Слънцето на тази Страна.Слава за Добрите хора, изпълнени с братско чувство, за да се възцари най-сетне тук смирението.”
(16 март 1994 г.)
Според някои изследователи именно Деода Роше от 1952 година организира лагер, където се играе паневритмия. Не можем да проверим твърдението, но все пак се чувстваме последователи. А имаме и ценен документ:
ПРОРОЧЕСТВОТО НА КАТАРИТЕ ОТ 1244 ГОДИНА
Последният от катарите е бил убит от инквизицията във Франция през 1244 година. Но те оставили следното пророчество: че през 1986 година ще бъде провъзгласена църквата на любовта8.
Дъждът оплаква душите на катарите, странно спокойствие ни обзема!
Пътуваме в посока Фоа - към семейния замък на графиня Есклармонда дьо Фоа. Разказват, че се е превърнала в бял гълъб. Небето започва да се изяснява и там слънцето приятно огрява площада. Замъкът снимаме отдалече. Красив, величествен като мита за нея - белият гълъб, който се рее в небето!
Хората, на уютна тераса с чаша кафе, тихо говорят. Ето две мили дами. Едната усмихната ми казва, че е „парфе” - (съвършена). Да, митът за Есклармонда живее в съзнанието като емблема на региона. Свикнали са с „поклонниците”.
Небето отново е ясно, а слънцето залязва кървавочервено. Довиждане, небесни хора!
Този седми ден сякаш е безкраен, пътуваме за свято място - Лурд, където трябва да нощуваме, пресичаме пътя на поклонниците „Камино”...
__________________________
3 Крепостта била защитавани от 15 рицари и 20 войника.Издържат на обсадата 9 месеца. Заради предателство прекъсват тайните тунели в планината, а чрез тях се снабдяват с храна. Зимата е много тежка. На 1 март опитът на обсадените да излязат се проваля и на 2 март решават да обявят примирие за 15 дни, през което време се поставя условие от инквизиторите- катарите да решат: да се откажат от вярата си или да бъдат изгорени. Легендата говори,как на другия ден трима се спускат с въже от крепостта и скриват съкровището на катарите. (Пише се, че това е светия Граал, търсен впоследствие от различни субекти, включително и от нацистите).
На 16 март повече от 220 катари са изгорени на кладата. Всички историци отбелязват липсата на страх, тези мъченици вярват, че душите им са спасени и отлитат в съвършения свят.
4 Изоставена през ХVІ век, за дълъг период, едва през ХІХ век крепостта излиза от забравата, благодарение на писатели и историци, които пишат за трагедията в Монсегюр и жертвата на катарите, не пожелали да предадат вярата си и да се подчинят на краля на Франция и на папата.
В днешния си вид крепостта Монсегюр е построена на основата на разрушената крепост, състои се от две части: пространство като осмоъгълник и основна кула под форма на пентаграм.
През 1960 г. е изграден паметник на мястото, където се предполага, че била кладата. Местен „трубадур” го нарича паметник на надеждата и обяснява символите на кръста. Посланието на добрите хора се предава. То носи Чистата християнска любов, без правила, такава, каквато всеки открива у себе си, тя важи за всички техни братя в Белгия, Ломбардия, Босна, България. Паметникът напомня за победата им, освободени от плътта, техните души отиват в Царството божие на Светия отец и Светия Дух. Носи надеждата, дори всичко да си загубил, остава тя, да води към истинската любов- да обичаш както себе си, така и ближните си.
5 Наредбата в кръг създава енергийна верига, т.е. съдейства за по-ефективно получаване и предаване на енергии от невидимия свят
6 Пентаграмът е мощен духовен символ и улеснява описания горе процес. Изборът на хора за върховете му беше на порфесора - по негова преценка за техните способности да създадат функционален символ
7 Равнището на осъзнаване при всекиго от нас е различно и зависи от духовния ръст на човека. Припадъкът на Йоана може да бъде тълкуван от различни гледни точки, но в никакъв случай не принизява стойността на извършения ритуал
8 Тя няма да има структура или сграда, а е само разбиране. Тя няма членство, освен тези, които знаят, че и принадлежат. В нея няма съперничество, защото не е състезателна. Тя няма амбиции и желае само да служи. Не спазва граници, защото при национализма има безлюбие. Тя не изтъква себе си, защото търси да обогати всички групи и религии. Тя признава всички велики Учители във всички епохи, които са показвали истината на любовта. Националността и начинът на живот не са прегради. Тези, които са знаят. Тя не се стреми да проповядва, нито да учи, но да бъде и по този начин да обогатява. Тя разбира, че нашият път може да бъде път и на тези около нас, защото всички сме този път. Тя осъзнава цялата планета като едно същество, от които всички сме част. Тя разбира, че е дошло времето за духовно преображение, крайният алхимичен акт на една, съзнателна промяна на егото в доброволно завръщане към Цялото. Тя не се провъзгласява на висок глас, но в недоловимите сфери на любовта. Тя поздравява всички, които в миналото са осветили пътя, но са платили и цената. Тя не признава никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите. Членовете й се познават единствено по своите дела, по очите и по никакъв друг външен знак, освен братската прегръдка. Всеки от тях посвещава своя живот на безсловесна, мълчалива любов към своя ближен, околната среда и планетата, докато изпълнява своите задачи, независимо дали те ще са възвишени или скромни. Тя познава върховната и велика идея, която може да бъде осъществена само, ако човешката раса практикува върховенство на любовта. Тя не предлага награда, нито тук, нито отвъд, освен неизказаната радост да съществуваш и да обичаш. Всеки ще се стреми да издига каузата на разбирателството, като върши тайно добро и проповядва само чрез пример. Тя ще изцелява своя ближен, своето общество и нашата планета. Тя не ще познава страх, не ще чувства срам и свидетелството им ще бъде над всички несъгласия и вражди. Тя няма тайна, мистерии, посвещения, освен истинско разбиране за силата на любовта. И ако искаме да бъде така, светът ще се промени, но само ако първо променим себе си.