Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 30 в брой 114

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 30
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от този брой

ОБЩ ПРОИЗХОД НА БАВАРЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

от проф. Фрицлер, Франкфурт

(превод Ради Панайотов, февруари 2003 г.)

(Бележка на преводача: Настоящата статия е извадка от книгата на проф. Карл Фритцлер „Die Herkunft der deutschen Volkstämme“ (“Произходът на германските племена”), отпечатана през 1923 г. от печатница “H. Bauer” в гр. Марбург. В тази книга проф. Фритцлер е посочен като “Privatdozent für russische Geschichte an der Technischen Hochschule Darmstadt” – частен преподавател по руска история в Техническия институт – гр. Дармщадт. На заглавната страница е записано още, че това е Част I от този труд, но други части не бяха открити. Публикуваният тук текст първоначално беше получен от преводача като преминали през няколко ръце страници с номера от 143 до 152 от необозначена книга или сборник материали и от други автори. Последвали проучвания на г-жа Юлия Димитрова в Германия и Швейцария откриха оригинала и следните други произведения на професора: „Die fürstliche Erbfolge im alten Russland“, „Die sogenannte Kirchenordnung Jaroslaws, ein Denkmal russisch-germanischen Rechts, „Zwei Abhandlungen über altrussisches Recht“ и „Das Russische Reich eine Gründung der Franken“, издадени в Мюнхен през същата 1923 г.

Преписа на цялата книга „Die Herkunft der deutschen Volkstämme“ публикуваме отделно.)

 

1. Произходът на баварския народ е намерил най-странни обяснения. За “най-сигурно” от тях минава така наречената теория за маркоманите, която беше обоснована точно преди 90 години от Цойс (Karl Zeuß, в някои източници изписан и Zeuss: „Die Herkunft der Baiern von den Markomannen“, 1839 – “Произходът на баварците от маркоманите”, 1839 г.; от същия автор: „Die Deutschen und die Nachbarstämme“, München, 1837 – “Немците и съседните племена”, Мюнхен, 1837 г.; бел. прев.). Според нея баварците са някогашните маркомани, които към края на V или началото на VI век били дошли от Бохемия в Бавария и тук си били прикачили новото име “байвари” (Baywaren), означавайки се с него като хора, които са “били в Байхайм” (“in Bayheim waren”). Но хайде, историята ни най-малко не познава такова преселение на маркоманите. Освен това именуването не е въпрос на мода, която се сменя година за година. Името на един народ е неговият символ, неговото най-свещено и най-висше притежание и благо. Действително, покрай народностното си име понякога народите носят и особеното име на своята страна, която те населяват. Ако последното име с течение на времето стане израз на една нова народност, възникнала от сливането на различни народи и племена от съответната страна, то това име може да стане общо за новата народностна цялост. Но един народ да изостави името си само затова, че е сменил местоживеенето си и при това да не приеме името на новото си живелище, а на напуснатото, това е една безсмислица. При това в случая формата на името баварци (“Baywaren”) като “Bay-waren”, тоест “Bayheim-waren” (“били в Байхайм”), е и една езикова безсмислица. Но още много други подобни теории се влачат през столетията на историята.

2. Безпомощността по този въпрос идва от това, че римските и гръцките исторически извори не могат да ни съобщят нищо за баварците. За историческата наука това не е кой знае каква голяма загуба. Наистина, римляните и гърците имат някои и други познания за тогавашните населения. Тези познания обаче, доколкото става въпрос поне за Севера и Изтока, са много оскъдни и мъгляви. Истинно и погрешно, действително и съчинено са в много по-голяма степен разбъркани, отколкото е в нашия случай. Старанието на науката да гради генеалогия върху тези римски и гръцки сведения е довело до съществуващата бъркотия.

Основата на родословието на един народ могат да образуват само собствените предания и традиции на този народ, които по разбираеми причини са най-сведущи. И точно баварското племе, което най-скоро встъпва в редиците на германските племена, е получило най-богато наследство от предания и традиции, събрани през ХVI в. от големия баварски летописец Авентин (Aventin(us), Jochann Turmair, редица трудове, издадени в Мюнхен през 1880, 1881, 1882, 1883, 1884 и 1886 г.; бел. прев.). При това той развил неуморима ревност и усърдие, пораждащи възхищение. Като баварски придворен летописец той е имал достъп до всички книгохранилища в църкви и манастири, всички които той преровил за стари книги, писания и писма. Той събирал още стари стихове, песни, молитви, поговорки и други подобни, които още живеели в народната реч. “Аз – казва той – работих с всичките си сили, нямах покой денем и нощем, много страдах от жега и студ, от пот и прах и сняг, зиме и лете, пребродих цялата баварска земя, пътувах до всички метоси и манастири, претърсих усърдно всички книгохранилища, ракли, прочетох и преписах всякакви ръкописи, стари грамоти за права и привилегии, за прехвърляния на имоти, писма, хроники, наричания и призовавания, стихове, поговорки, песни, героични сказания, епически песни, молитвеници, богослужебни книги, требници, емлячни регистри, календари, некролози, книги с житията на светците, посетих и огледах светилища, дарохранителници, колони, статуи, кръстове, стари камъни, стари монети, гробове, картини, сводове, подове, църкви, надписи, прочетох и разпитвах за каноничното и светското право, латинска, немска, гръцка, словенска, унгарска, романска (италианска, швейцарска), френска, датска, английска история; нищо годно за целта не оставих насред път и неизследвано, прерових всякакви свидетелства и известия за старата история, промъкнах се и претърсих всички ъгли. Където нямаше някакви известия, като сега съобщените, следвах насоките на обикновените хора и хорската мълва, но отделяйки онова, което беше по-скоро непонятни глупости, поезия, измислици, защото така беше според дълбоката истина.” Всичко това той после преработил в двете си писания – Баварската и Немската хроника (“Bayrische Chronik” и “Deutsche Chronik”).

3. Според баварското предание родината на баварците е Армения. (Под “предание” в немския език се разбира всичко, което се предава от поколение на поколение: както устни сведения, легенди, приказки, песни и др., така и писмени паметници, също обичаи, културни традиции и всякакви веществени свидетелства, археологически находки и пр. Бел. прев.) Това предание изцяло и категорично сочи Армения като родина на баварците. Но в Армения баварците били дошли от още по-отдалече. В стари стихове, в песни на майстерзингери и хроники “се сочи: как баварците са минали през почти едни и същи страни чак до Армения и Индия, а също и че навсякъде там са живели известно време”. В един пергаментен свитък, който Авентин намерил в бенедиктинския манастир при Нийдер-Алтайх (Nieder-Altaich), били записани епически балади и песни “по стар образец”, които разказвали за стар немски герой на име Байгер или Бойгер, който бил дошъл до Дунава от Армения и Скития, която опира до Индия, и завзел всички земи около Дунав. Друг един стар пергаментен свитък, който той открил в книгохранилището на метоха към катедралната църква в Регенсбург, съдържал едно късо описание на произхода на баварците “на един много по-добър латински, отколкото много години е бил в употреба. Който го е писал, не се назовава или името се е загубило от немарливост, както се е случвало по-често. Свитъкът разказвал: как баварците се движили чак до изгрева на слънцето в Азия и Армения и Индия през страните, които сега някои наричат Тартария.”

Това отговаря и на всички други известия. В един стар ръкопис от манастира Мелк на едно място се казва: нориките или баварците били дошли от района на Армения. В един регистър на грамоти от Лайпциг се открива пасаж за “херцог Поймонт и неговия брат Инграм, които дошли от Армения”. Същото съобщава и “Императорската хроника” (“Kaiserchronik”): херцозите на баварците, Боемунт и Инграм, ги били довели от Армения. Същото сведение дават Хайнрих от Мюнхен и Михаел Бехайм. В една анонимна хроника от Бавария, в ръкопис от манастира Емеран, в Баварската хроника на Фютрер (Fuetrer), в голямото родословно дърво на баварските князе се говори за княз Баварус, който бил дошъл от Армения. Също така Андреас от Ратисбон (Andreas Ratisbonensis), Витус Арнпекх (Vitus Arnpekh), Тритем (Thritem) и Румплер (Rumpler) сочат Армения за прародина на баварците, откъдето те били доведени в Бавария от техните князе Боамундус и Инграмус. Фроумунд от Тегернското езеро (Froumund von Tegernsee), който през Х в. писал за произхода на нориките, т.е. на баварците, узнал и съобщил, че родината на баварците била областта на крайния Изток около Армения, както той чул от благонадеждни люде, които били там и чули баварския език. Съвсем същото потвърждава бенедиктинският монах Барнхард от Кремсмюнстер (Bernhard von Kremsmünster), който около 1300 г. съставил една история на баварците. “От Изток изходили, баварците дошли на Дунава, от които после другите научили и възприели немския език. Тъй като съвсем открай Изтока къде Армения и още Индия е произходът им, което аз чух от люде, на които може да се вярва и които отишли до там и чули да се говори на баварски.” От Армения баварският народ бил изведен от своите князе Боемунд и Инграм. Там народът пристигнал най-късно в началото на VI в. пр. Хр., както доказват спомените му за царете на Мидия и Персия – Астиаг и Кир. От там той излязъл скоро след 100 г. пр. Хр., изтласкан от настъпващите римляни. От една страна Боемунд и Инграм се считат за съвременници на Цезар. От друга страна Помпей, който поставил Армения под римско върховенство, вече не ги заварил там. Според едно известие, предадено от Тритем, баварците били прогонени от Тиберий. Напълно възможно е това да е вярно. Само че те тогава вече били напуснали страната, от която произхождали, и се установили пҐ на север по южните склонове на Кавказката планина, откъдето под напора на римляните се изтеглили през планината на северната й страна.

“След основно изследване на старите писания и книгохранилища на цялата баварска земя” Авентин могъл да установи: “че баварците произхождат от цар Алман Ергле (Alman Aergle) и неговите синове Норайн (Norein) и Бойгер (Boiger)”. И той добавя, пояснявайки: “този цар Алман, или немският Херкулес, нашите предци провъзгласили за бог и управител на военните действия, отредили му място на небето и му се молели.” Статуята му, излята от мед, трябва да е още налице, закарана по почин и нареждане на кайзер Максимилиан от Райхенау в Тирол. “Когато те искали да се бият с враговете си, те го призовавали, пеели множество песни за него и имали особен обичай в негова чест с вдигане на шум и внезапно налитане. Това те наричали “барит” (“barrit”), от което още има игра, наречена “търчибара” (“der Bar laufen”) или бягане по линия. Авентин цитира особено един ръкопис от метоха на катедралната църква в Регенсбург, чийто неизвестен автор казва “как баварците на Херкулес са тук и са се казвали алемани, от които, следователно, всички други се именуват”.

Принадлежността на баварците към аламаните се доказва особено от правното устройство на двата народа. Това не е просто прилика, а еднаквост на обичайното право на двата народа. Само накратко ще загатнем някои неща. Двете народностни правления познават само три съсловия: благородничество, свободни и ратаи. И при двете има съдия, който едновременно е и осъдител; един и същ знак при встъпване във владение: хлърлянето на чук и брадва; същото съдопроизводство, същата наказателна система. И двете са с напълно еднакво семейно право. Тези особености, които са характерни само за двете народностни правления, поставят вътрешната им свързаност извън всякакво съмнение.

Относно езика, който са говорили Алмановите баварци, баварското предание знае само толкова, че той не е бил никакъв немски. За съжаление от Алманово-баварската писменост и литература не е останало нищо. Още по времето на Авентин сред благородничеството са били в употреба рими, които обаче не представлявали цели думи, а често, както той казва, само по няколко букви. Та това означава: че те са били съставени на един неразбираем език. Имало е дори цели книги, които обаче никой не можел да чете. И той самият видял една такава книга някъде към Прайфлинг в един манастир до Регенсбург. Фроумунд от Тегернското езеро и Бернхард от Кремсмюнстер съобщават единодушно: че още по тяхното време, тоест през Х в. до към края на ХIII в., в района “около Армения” се говорел истинският баварски език, според както те били чули от хора, които сами са били там. А в една хроника от Пасау от Х в. се казва ясно: че преди баварците са имали свой особен език, но след това приели от немците немския. Панцер (Panzer) е съхранил в своите “Баварски сказания и обичаи” стари рими, които още са се пели в Бавария през миналия век. Там, където тези рими представляват разбираема реч, те издават ясно: че са пренесени в немския от някакъв друг език, при което е било меродавно самото подобие в звученето на едновремешната дума спрямо една или друга немска такава; така несвързано и безнадеждно е всичко това. Там, където не е бил извършен такъв превод, имаме пред себе си един дословен текст, който е напълно неразбираем. Преди всичко обаче, баварският правен език е отделен, особен език, който представлява едно неповторимо езиково богатство. Думи, като: carmula, lidiscarti, uuinchilsul, uanchtodal, bilmez, etorkartes, calasneo и множество други, са просто неразбираеми. Да се обяснят тези думи с “германски” или “келтски” корени, се оказа изобщо невъзможно.

4. Пълно обяснение обаче, дава родовото име на баварците. В хода на времето то е претърпяло различни превращения. Всички тези различни форми стигат назад до двете основни такива – “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), от които последната е още съхранена. Както показват следните образувания, те са можели да звучат и “поугар” (pougar) или “паугар” (paugar), “поукар” (poucar) или “паукар” (paucar). Тези следващи образувания възникват най-напред поради това, че заднебният звук г (g) или к (c) при висока говорна позиция на езика получава едно приплъзнато у (u) или о (о), което води до формите “боугуар” (bouguar), “боугоар” (bougoar), “поугоар” (pougoar), “баугуар” (bauguar), “баукуар” (baucuar) или “баугоар” (baugoar). От тях писмено са засвидетелствани последните три в  “баугуарии” (bauguarii), “баукуери” (baucueri) и “баугоарии” (baugoarii). Но ако така възникналото у (u) или о (о) се произнася със заострено огръгление на устните, то това води до едно последващо приплъзнато в (w): “боугувар” (bouguvar), “боуговар” (bougovar), “баугувар” (bauguvar) или “бауговар” (baugovar). До по-нататъна поредица от форми се стига поради това, че двойният звук (дифтонг) оу (ou) или ау (au), от една страна, вследствие на настойчиво уподобяване става оо = о или аа = а: “богар” (bogar), “богуар” (boguar), “богоар” (bogoar), “погоар” (pogoar), “богувар” (boguvar) или “багар” (bagar), “пагар” (pagar), “багуар” (baguar), “багоар” (bagoar), “пагоар” (pagoar) или “багувар” (baguvar). От друга страна, дифтонгът оу (ou) или ау (au) пред г (g) или к (c), като преднонебен и при изпреварващо уподобяване се превръща в ою (), аю () и по-нататък в ои, ой (oi), аи, ай (ai) или еи, ей (ei): “бойгар” (boigar), “байгар” (baigar), “пайгар” (paigar), “пейгар” (peigar), “байкар” (baicar) или “пайкар” (paicar). Към това се добавя и преобразуването на г (g), което първо става на фрикатива гх (gh), който от своя страна отново може да се измени в две посоки. И то, от една страна, той става на фарингалния звук х (h), който вследствие на настойчиво уподобяване се слива в едно с предходния о (о). Така “богар” (bogar) става “богхар” (boghar), “бохар” (bohar) и “бооар” (booar) = “боар” (boar), последната която форма е народностната в Бавария. От друга страна, фрикативът гх (gh) става на преднебния звук й (j) и по-нататък на и (i), с което “богоар” става на “биоиоар” (bioioar), “багоар” (bagoar) – на “байоар” (baioar), “багуар” (baguar) – на “баюар” (baiuar), “баговар” (bagovar) и “багувар” (baguvar) стават “байовар” (baiovar) и “бааувар” (baauvar) или, с уподобяване на у (u) към следващия в (v) – “баивар” (baivar), “богар” (bogar) става “бояр” (boiar), “багар” (bagar) - на “баиар” (baiar) или “беиар” (bеiar), “байгар” (baigar) – на “баияр” (baiiar) или баяр (bayar) или беяр (beyar). Накрая промяната от а (a) към е (e) или и (i) в крайната сричка на формите “баигар” (baigar), “паигар” (paigar) или “пеигар” (peigar) води до “баигир” (baigir), “паигир” (paigir) или “пеигир” (peigir), на формите “пеиар” (peiar), “беиар” (beiar), “баиар” (baiar) или “байар” (bayar) – до “пеиер” (peier), “беиер” (beier), “баиер” (baier) и “байер” (bayer).

Но двете основни форми “боугар” (bougar) и “баугар” (baugar) не представляват най-старата форма. Първата “боугар” (bougar) е налице в старофренското “б(о)угр” (bougre), където тя е възникнала от чуждото име  “болгар” (bolgar), при което l, като задноезичен звук, образуван на задното (мекото) небце, се е променило на у (u). Същото е станало и в немския, така че първоначалната форма не е “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), а “болгар” (bolgar) или “балгар” (balgar). Тази последната форма наистина е засвидетелствата чрез името на баварския цар Балгер. Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Но не само в своята първоначална форма. И българското народностно име проявява допълнителни форми. Така например, в устата на македонските българи то звучи между другото и “богар-ин” (bogar-in) или бугар-ин (bugar-in). А в Румъния, със залеза на някогашната българска владетелска прослойка в румънската народност, където българското народностно име се е превърнало в съсловно име на благородничеството, то гласи “бояр” (boiar). Но ако първоначално баварците и българите са имали едно и също име, то тук е налице или една своеобразна случайност, или общност на произхода.

 

II.

 

При едносрични имена случайното съвпадане е донякъде лесно възможно. А при двусрични – вече трудно. Но при три- и четирисрични едно такова съвпадане е почти изключено. В същото време има и други доказателства за първоначалната съпринадлежност на двата народа.

1. Да си припомним най-напред накратко съдбата на целокупния народ.

В своята родина, в Армения, на народа постепенно му е станало твърде тясно. Баварското предание познава още всякакви военни походи, предприемани от този народ. Според изчислението на Авентин още през 225 г. пр. Хр. е станало така, че една част от българският народ, принадлежаща към баварското племе, се е отделила от него и потеглила от там. Цар Тесел (Thessel) и неговият племенник Балгер извели “доста народ (с име българи (Bulgarn), както казват немските баварски хроники), отишли в страната, наречена сега Франция, изградили града Toles (Тулуза? Туле??) и се установили навсякъде наоколо”. Това се потвърждава и от едно друго сведение, според което и самите римляни, които около 12 г. сл. Хр. покорили тази страна, наречена Gallia Nabonensis, също заварили там българи. Целокупният народ очевидно е преживял войната с понтийския цар Митридат около 100 г. сл. Хр. още в Армения. Той предоставил на царя една малка помощна войскова част. Но скоро след това трябва да е напуснал този район. Арменският летописец Моисей от Хорена (Мовсес Хоренаци) съобщава именно през времето около 100 г. сл. Хр. за пристигането на една прогонена група от българите в Армения. Възможно е само тя да е била изостанала при напускането. Очевидно емиграцията е станала, от една страна, под натиска на настъпващите парти и на римляните, от друга. Народът се установил на северната страна на Кавказ. Последните изостанали изглежда са прихвърлили билото на планината едва около 14 г. сл. Хр. Тъй като според едно предание народът си имал работа още с император Тиберий, който разширил римската власт чак до основната планинска верига. На северната страна на Кавказ народът скоро се придвижил чак до река Дон, която една част от него преминала и заела местоживелища северно от Азовско море. Около средата на II век тук се извършило разделение. Според българското предание това време съвпада с възникването на една самостоятелна Черна България на източната страна на Азовско и Черно море. По всяка вероятност това разделение е било следствие от покоряването на групата от западната страна на Дон, на север от Азовско море, от готите, самите които са пристигнали там по същото време. И то това са били визи-готите, които покорили тази западна част от българския народ, от които тя получила и името визи-българи или бели българи. При преместването на визи-готите на Днестър отново станало разделяне на бело-българите на две половини. Западната половина, обхващаща пет или шест рода, отшла с визи-готите на Дунав, откъдето накрая дошла в Бавария и тук образувала баварския народ, който в списъка на славянските народи носи името бело-баварци. Източната половина на бело-българите, обхващаща три или четири рода, отначало останала на Дон, откъдето при прииждането на хуните преминала на североизток към Волга и Кама и точно там основала царството на бело-българите. Царството просъществувало до 1237 г., за да се разпадне след това, след покоряването му от татарите, сред северните народи от това царство. Източната половина на целокупния народ, която останала между Кавказ и Дон, се обединила с част от народа на карите, който живеел около Черно море, на която дала и името си. Затова тези българи се наричат и кара-българи = черни българи. С пристигането на хуните те попаднали под тяхна власт. След падането на хуните и черните българи напуснали. Останали само две групи. Остатъците от едната и днес се намират по северния склон на Кавказ в долината на Черек със столица Балкар. Другата част се присъединила към котрагурите, с които тя в началото на VI век поела на запад. Основният народ в състав от четири племена се придвижил до Дунав, където около 487 г. се сблъскал с остготите, от които претърпял поражение. Тук той се заселил източно от р. Тиса, където се споменава и от баварското предание, което знае дори името на неговия цар, който се казвал Бато (Batho). От VII в. народът постепенно разпростира властта си към Балканския полуостров. В края на IХ в. властта му северно от Дунав окончателно рухнала. Основната маса от народа се изтеглила оттатък Дунава. Останало само притежаващото поземлена собственост благородничество, което се претопило в румънската народност. А в Балканска България българският народ се слял с покорените славянски племена в един нов народ, този на днешните славянски българи. —

2. Ако сега сравним характера на българския народ с този на старите баварци, то можем да установим, че е налице пълно съвпадение не само в общите и съществените черти, но и в отделните и второстепенните такива.

Най-изпъкващият белег в същността на българския народ е била неговата боеготовност и боеспособност. Българите са били неустрашими ездачи, които са се чувствали най-добре на техните малки, пъргави коне. При първата атака те засипвали врага с точно насочваните си стрели, за да използват при сблъсъка копията си. Ако след това се стигнело до ръкопашен бой, те хващали бойния чук, брадвата с форма на чук или боздугана, който те заели да въртят със страховита мощ. По сила и смелост те нямали равни на себе си. При това жените не обичали да остават по-нзад от мъжете. Те излизали с тях на бойното поле, биели се и падали на тяхна страна. Преди битка се провеждала строга инспекция на войската. Всеки недостатък по въоръжението се наказвал най-строго. Така се постъпвало и със страхливците. Наистина, гърците ги обвиняват в неблагонадеждност. Но това говори само за гръцката омраза. Преведено на обикновен език, това означава: че българите са били един дързък и извънредно своенравен народ, който не се съобразявал особено с волята и благоволението на другите. Особеното обаче е, че те питаели огромно недоверие към всичко чуждо. Външните си граници те държели напълно затворени. Прекрачването им е било свързано с най-големи препятствия. Избягалият от страната не само бил обречен на смърт, но вкарвал в нещастие и близките си. Пазещият границата, пропуснал беглец, трябвало да заплати това с живота си. Собственото и традиционното народът поставял над всичко чуждо и се придържал към него с твърдо упорство. Но иначе бил добродушен, “без злоба и коварство”.

И старите баварци са били народ от ездачи. В баварските редови гробове се намират скелети на коне, принадлежащи към онази дребна порода, която още Цезар възхвалява, че била непретенциозна и извънредно издръжлива. Че баварците формирали един народ от ездачи, се потвърждава от легендата за възникването на конния пазар в Мюнхен. Нападението на хунски конници могло да бъде отблъснато само от леките баварски конници. Оръжията, положени с мъртъвците, се състоят от къс меч с панта, който, нахлузен на прът, можел да служи и като пика; от копие, което най-често се явявало оръжие за мушкане, и от секира с форма на чук. С какво предпочитание баварците и днес при липса на боен чук-брадва използват приклада на пушката, е добре известно. Изобщо, чукът играел особена роля не само като бойно оръжие, но и като мирно оръдие. Хлърлянето на чук е бил знакът за въвеждане във владение на поземлена собственост. Чукът се поставял и в скута на невестата. По войнственост баварците надминавали всички други германски племена. Обичано е било да се казва: в Бавария “един ратай говори за бран повече от тридесет рицари другаде”. Страхливите, небоеспособните и хилавите бивали удавяни във вирове и локви. Открай време баварският народ се е отличавал с твърдото си придържане към собственото си традиционно духовно богатство. Той е “малко недружелюбен и своенравен, защото не излиза често, обича да си стои у дома, занимава се с малко неща и не посещава с удоволствие чужди страни”. Би предпочел да държи всичко и всички чужденци далеч от себе си. Не е било нещо дребно да се влезе и премине през баварска област. Иначе, “жизнерадостен и ведър нрав, прямота, добродушие и простота съставляват щастливото наследство” на народа. “Чужди и омразни са му раболепната покорност, приказливостта, сладникавостта и угодничеството.”

Единственото богатство на старите българи са били стадата. Поради което и защитата на добитъка съставлявала извънредно важен предмет на законодателството. В живота те били крайно обикновени и непретенциозни. Носията им се състояла от пъстри, широки дрехи, носени по един и същ начин от мъже и жени. Мъжете носели дълга коса и дълга брада, доколкото принадлежали към съсловието на свободните. Жилището при старите българи било обзаведено само с най-необходимото. Мъжете обичали да си пийват, ако им паднело. Те минавали за най-големите пиячи на вино в света.

И баварците някога са били народ от пастири и земеделци. Стадата си те ценели над всичко друго. Старото им народностно право е най-доброто доказателство за това. Абстрахирайки се от аламанското народностно право, никое друго немско обичайно право не държи сметка за домашните и ловните животни в същата степен, както баварското. Склонността на народа към това занимание не се основава само на вида на земята и почвите на страната, но и на родовото му своебразие. Начинът на живот е бил много обикновен. Жилищата са били по-скоро колиби, отколкото къщи. Дрехите, които народът носел, били широки и удобни. Мъжете носели дълги коси и бради. Иначе Авентин характеризира своя баварски народ като “душевно обикновен и справедлив, обичащ да ходи на църква и да се черкува, за което има предостатъчно поводи. Обикновеният човек седи ден и нощ пред чашката, вика, пее, танцува, играе на карти, свири, играе, прави големи и излишни сватби, помени и църковни служби. Но той е честен и безукоризнен, не накърнява ничии интереси, никому не вреди.”

На старите българи е била присъща силна чувственост. За сургучите и гагаузите това се говори и днес. В същото време българите са се отличавали с една не по-малко силна, усърдна набожност. В представите на древните българи феите са играели забележителна роля. Трите сестри орисници – на румънски “Ursitele” – определяли съдбата на всеки смъртен. Българите били населили с феи всички извори, реки и води, върховете и вътрешността на планините. И днес в България по Петдесетница се празнува празникът Русалии. От животните на особена почит се радвали змията, вълкът, конят и кучето. Особено обаче змиите, които носят на човека всичкото щастие или нещастие, според това дали са добре или зле разположени към него. Румънските приказки познават цяло едно змийско царство, владяно от змийски цар. Освен това те знаят и лоши змии с огромни тела и няколко глави. На вълка в България и Румъния са посветени особени дни. В България те се наричат “вълчи празници” и траят от 10 до 17 ноември. В тези дни не се върши никаква работа. А се правят всякакви магьосничества, за да се запушат очите, ушите и носа на вълците. На голяма почит се е радвал конят. Конска опашка е служела като знаме. Но и за закрила на дома и двора и полето, срещу лоши духове и хора, по плетове и на колове са набучвали конски черепи. Когато се давала клетва, това ставало пред извадена гола сабя, при което бивало разсичано куче. Накрая се пийвало. В Румъния са известни порода земни кучета, които живеят дълбоко под земята и чието лаене означава убийство или нещастна смърт.

От езическите религиозни обичаи и днес в Румъния е останал танц със саби, изпълняван в определено време от избрани танцьори. В нощта преди Благовещение в България се организират процесии за защита на добитъка срещу лоши духове. Тракат се лъжици, дрънчи се с вериги, добитъкът се прекадява. За отблъскване на епидемии по добитъка се изгася напълно всеки огън в огнищата, за да се запали нов, свещен огън, от който след това се пали и огънят в огнището. Вечерта на Еньовден навсякъде в България се палят огньове, през които скачат млади и стари. С това почитане на огъня е свързано и трупоизгарянето, което при древните българи е било обичайно. Но покрай това се е прилагало и погребването в гробни могили.

И на баварците се приписва силна чувственост. И те се отличават със силна набожност. Точни сведения за вярата в различни богове при старите баварци не са се запазили. Все пак са останали множество легенди, от които може да се извлече едно-друго. И при тях феите играят значителна роля в света на духовете. Те могат да се открият навсякъде: в реки, езера, извори, в лесове и по върхове. В Бавария са познати също и трите сестри орисници, които определят съдбата на новородените. От животните и тук отново имаме змията, вълка, коня и кучето, които най-много са били ценени и почитани. Баварските сказания поставят на змията корона. Тази корона носи на хората богатство и късмет. Вълкът е животно на духа и магията, което също носи на човека късмет. Естествено, като върколак той за него е напаст. Много показателно е, че най-старата баварска светия – Йотинг (Oeting) – има на герба си вълк. Конят е бил жертвено животно. Конски глави са били набучвани на прътове и изправяни на двора или полето като знак на жертвата, както и за отблъскване на лоши духове. Кучето се явява пазител на скрити съкровища. Особеният обичай да се разсичат кучета не се споменава, както и в сведенията за белите българи. Но клетвата и при тях се е давала пред изваден меч.

От тържествата най-разпространено в Бавария и Австрия са еньовденските огньове, които лумват на този ден по всички върхове и възвишения. След това около тях винаги настава радостно оживление, в което вземат участие стари и млади. Който може, участва в скачането през огъня. От него се вземат горящи главни и се разнасят по полетата, за да бъдат предпазени от градушка и лошо време. На Велика събота огънят в пещта се изгася напълно, за да се запали след това отново от осветения великденски огън. И обичаят с трупоизгарянето също се е практикувал някога в Бавария. Но по времето на записването на баварското народностно право той вече е бил изместен под влияние на църквата от трупополагането в гробни могили.

Тази прилика може да се проследи до най-малки подробности. За илюстрация да вземем само един пример. В България и Румъния съществува следният обичай. По време на голяма суша момичетата на възраст от 7 до 12 години се събират на особено тържество. Помежду си избират една от тях, натъкмяват я на “пеперуда” (“peperuga” = Schmetterling; така е в текста; бел. прев.), като я покриват с листа, растения и цветя, поставят й меден съд на главата и минават с нея покрай къщите и пеят и танцуват. Обитателите  изливат вода върху “peperuga” и подаряват на момичетата брашно и мазнина. От тях момичетата изпичат сладкиш, отиват на потока, влизат във водата и така го изяждат.

На това “водно конче” в Бавария отговаря “водната птица” (Wasservogel). В Нойхаузен до Мюнхен тя носи името “sandrigl”, откъдето е възникнало името “Hansl und Gretl”. Винаги тя е свързана със защитата срещу неурожай. Тук шествието става на кон. “Петдесетнишката или водната птица”, или “Hansl und Gretl” – едно малко момче или просто една натъкмена кукла – се покрива изцяло с листа и цветя, води се из селото, при което тук и там от прозорците се полива с вода. Участниците получават брашно, масло, яйца, хляб, които те заедно изяждат. Накрая “водната птица” се хвърля във водата. Подобието на обичая в неговите детайли тук и там е очебийно.

Същото пълно съвпадение е налице и в държавното и правното устройство на двата народа. Ханът или царят и херцогът имат съвсем еднакъв ранг във властта. Най-малкото по-късният царски род е носел дори същия герб, както баварските херцози: двата лъва. Съвсем същото положение са имали благородничеството и свободните поданици при българите и баварците. И което е особено показателно: и правораздаването тук и там се е осъществявало точно в едни и същи форми. Главното лице и тук, и там е бил съдията, който е водел съдебния процес, проверявал е обстоятелствата, изслушвал е свидетелите и е произнасял присъдата. Освен това в съдебния процес в България и Румъния са вземали участие като съдебни заседатели и “добрите, стари хора”; в Бавария – “благочестивите хора” или “порядъчните хора”. Но присъдата нито тук, нито там, не е била от тяхната компетентност. Тя се е произнасяла единствено от съдията, който получавал и привилегии за правораздаване. Основно доказателствено средство била клетвата. Където клетвата на обвиняемия не била достатъчна, съдията трябвало да определя клетвени гаранти, чийто брой при дадени обстоятелства можел да нарастне до 60 и повече. В определени случаи като клетвени гаранти на заклеващия се можело да бъдат допускани само участници в тогавашната форма на колективно стопанисване на земята. Заклевали са се не по самото обстоятелство, а по благонадеждността на основния клетвополагащ. Където даден спорен въпрос изобщо не можел да бъде разрешен, като последно средство се прибягвало до “Божия съд” или “Божията присъда”. Любима такава бил двубоят, до който са били допускани и жени.

Съвпадението между българското и алеманско-баварското право е пълно; съвпадение, което стига до детайлите. Това вече не са подобия или опорни точки, а еднаквост на двете народностни правни системи.

3. И накрая, някогашната народна общност се изразява и в езика. Древният български е бил език от туранското езиково семейство, към което принадлежи и тюркският. Неговото влияние върху оформянето на днешния славяно-български език изпъква силно в звуковия състав, словните форми, строежа на изречението и словното богатство, колкото и малко да им се иска това на “двестапроцентовите славяни” сред българите. Влиянието на едновремешния алеманско-баварски език не е могло да се изяви в същата степен спрямо днешния немско-баварски език. За това древнобаварската съставна част на общото племе на днешните баварци не е била достатъчно голяма. Все пак и днешният баварски диалект сочи дълбоки следи от стария алеманско-баварски език по звуковия си състав, словните форми и словното си богатство. В баварския речник на Шнелерс (Schnellers) се открива голямо количество от чисто баварското словно богатство, с което човек не може да се справи чрез никой немски или така наречен германски език. Нека тук приведем като пример само някои изрази от старото алеманско-баварско обичайно право, чийто смисъл се получава от само себе си, когато се потърсят съответстващите им изрази в отличния българско-немски речник на Вайганд-Дорич (Weigand-Doritsch).

В алеманско-баварското право селянинът се нарича “purica”. В българския език “pur’ak” е груб човек. “Drappa” е облеклото. В българския “dripa” е “тъкан”, “парцал”. Роклята се нарича “rauba”. На български се казва “ruba” или “rufet”. “Разбойничеството” се нарича “scharaup”. По-точно “StraЯenraub” (“грабеж по пътищата”); “sokak” = “път”, “шосе” и “repam” = “скубя”, “дърпам”. “Harisliz” е престъпление, което наравно с държавната измяна се наказва със смърт. В българския “char” или “charsyz-in” е “злодей”, “мерзавец”. От него тук е изведено “charyslyk”, което означава съюза между злодеи, делата им, тоест “размирици”, “метеж”. “Carmula” е разбунтуване на отделни хора срещу херцога. “Kramola” означава същото престъпление в българския. Думата изобщо не е славянска. Среща се само още при руснаците и при едновремешните каринтийци (от областта Каринтия, Kдrnten, Австрия; бел. прев.), където обаче тя също произлиза от туранския език. “Pulislak” идва от “pul” = “копче”, “топче”, “топуз” и “schlak-am” = “удрям, “пляскам” и означава “удар с топуз, боздуган”. “Palcprest” идва от “pelka” = “двойна брадва”, “бойна секира” и “prask-am” или “prascht’-a” = “трещя”, “пукам” и означава “рана, нанесена с бойна секира”. “Teudragil” е нараняване на крака, което води до влачене на ходилото. Думата се обяснява от българската “tytraz-a” = “влача”, “тегля” и “il” = “ход”, която е налице в “el-a” = “върви”, “ела”, “jall-a” = “хайде напред”, “ul-ak” = “вестоносец”. “Stapsaken” е начин да се призове в съда прилагането на “Божието право”, “Божията присъда”. “Stap” на български е “прът”, “боздуган”, “кривак”, а “sak-am” означава “изисквам”: “призоваване, изискване на бой с боздугани”. Другият вид на двубоя е “campfwic”. “Kama” е “кинжал”, “кама”, “нож”, а “wik” е “вик”, “повик”, “зов”, “рев”: “извикване на бой с ножове”. “Wehadinc” е договорът, предхождащ двубоя, от “wik” = “изискване”, “призоваване” и “denk” = “пакет”, “вързоп”, “връзка”, “съюз”, “договор”. “Mahalechinga” е мястото на съда: от “mahala” = “квартал на град, село, населено място, селище”, “място”, “площад”, а “chak” = “справедливост”, “право”. “Kitribin” идва от “kotora-bina” = “сграда на обор, конюшня, кошара”. За неправомерно прекрачване на държавните граници се е полагало наказание една година затвор. Тук “Habias” означава “затвор”. “Habys” се казва на български. Тези примери са достатъчни за онагледяване на връзката между алеманско-баварския и туранско-българския език.

Така едновремешната съпринадлежност на двата народа се показва във всичко: в историята, в държавното и правното устройство, гербове и имена, в естеството, народностния характер и същността, религиозните представи и житейските навици, обичаите, традициите и езика.

Ако обаче на баварската и българската народна гордост й се прииска да се възпротиви, то двата народа все още могат да се утешат. Днешните народи на Европа са резултатът от едно смесване с най-различен произход. Точно на тази пъстра смесица тези народи трябва да благодарят за своята силна жизнена енергия. Чистокръвни народи, в смисъла, желан от “двестапроцентовите славяни и германи”, няма и не може да има, защото не може да има народи от идиоти. Най-голямо участие в европейската смесица от народи имат точно туранските народи, от които алеманският народ, към който са принадлежали баварците и българите, е бил най-големият и най-гордият, след което германският, който е принадлежал към същото семейство, е стоял по значение доста по-назад, както това още е в състояние да извести баварското предание и традиция.

гр. Шумен

февруари 2003 – януари 2006 г.

 

Следващите два материала са получени на ръка като диплянки с разлика във времето около година; по-напред “Катехизисът” и след това “Изповедта”.

За разлика от Едуард Ходос, смятам, че Злото не се изкоренява с друго зло; така то само се умножава и засилва. Спокойно обаче можем да си служим с някои хитрости. Освен всичко друго, те ще оставят без адресат съмненията за недостоверност и фалшификация на текстовете.

Смята се, че рибите не са много умни и лесно налапват въдицата. Но случва се някои от тях да дръпнат само червейчето. Тоест, ако някои се опитват да ни мамят, то те по принуда трябва да ни предлагат и някакви истини. И колкото по-интелигентни и знаещи хора имат тези “рибари” насреща си, толкова по-големи части от истината трябва да “закачат те на въдиците си”. Така и първата част на поговорката “Голям залък хапни  . . .” става непрепоръчителна. Още повече, че самите обичащи “да си похапват зелник” ни обръщат внимание на факта, че ние сами им го даваме.

Преди повече от 10 години, през януари 1991 г., руският вестник “Свободное слово” публикува “Изповед на един свръхчовек”. Тогава тези “свръхчовешки” откровения са били възприети като пропито с ненавист бълнуване на “пациент” от Кремъл. В днешно време обаче, те придобиха съвършено друг смисъл. Погледнете отминалите години и ще видите, че тази “Изповед” не е нищо друго, освен страшният сценарий на най-голямата трагедия, в която на всеки от нас е отредена незавидна роля. Именно затова “Изповедта на един свръхчовек” днес придоби “втори живот” на страниците на централните вестници в Русия и Украйна. Прочетете още веднъж и се замислете над това, което е било написано преди 10 години!

 

ИЗПОВЕД НА ЕДИН “СВРЪХЧОВЕК”

(публикува се със съкращения)

Нашето време отново идва. А всъщност то никога не си е отивало. Времето винаги е било и ще бъде наше. На Земята винаги е имало добро и зло. Но злото винаги изглежда, че е повече, защото сме по-силни и по-агресивни от доброто и е невъзможно да бъдем победени. Ние си сменяме формата и обвивката, табелите и цветовете, приспособяваме се към условията, но оцеляваме и побеждаваме. Нашата цел е само една – да бъдем победители! Вашата участ е да бъдете роби за вечни времена. Ние успяхме да ви присадим гена на робството завинаги. Ще ви дадем още хиляди революции и перестройки, вие вечно ще се борите за справедливост, но никога няма да я получите.

Аз ще ви говоря открито не защото съм нагъл, а защото не знам какво е страх. Зад мен стои гигантска непобедима сила. КГБ, МВР, правителството, прокуратурата. И всякакви върховни инстанции – те са само лостове в нашите ръце. Президентите играят по нашата свирка, те изпълняват нашата воля, правят това, което ние искаме.

Ние плюем на вашите депутати-радикали, дори и да са милиони. Върхът винаги ще бъде наш! Вие можете да ни отнемете вилите, привилегиите, колите и прочие, но властта – НИКОГА! Ние не се интересуваме от общественото мнение, за нас то е глас в пустиня. Та нали ние го създаваме, това обществено мнение. Ако искат да си правят стотици референдуми. Важното е народът да изпълнява нашата воля. На всеки ваш щурм ние ще отвърнем мощно и жестоко. За нас е детска игра да унищожаваме продукти, заводи, екологичното равновесие, гласността, изкуството и т.н. За нас е детска игра да предизвикваме глад, саботажи, нищета, разруха, епидемии . . .

. . . Всичко, което вършим, ние го правим обмислено и гениално ПРОСТО. Вие ще ни съдите чрез чиновниците и номенклатурата. Това е наивно. Да, ние винаги ще поставяме на високи постове алчните, амбициозните и глупаците. Те са нашата броня и защита. Цялата ви енергия се разбива на пяна в техния чугунен монолит.

Енергията на вашия робски протест стига до първото робско подаяние. Два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките ви страсти и да приспят мечтите ви за демокрация. Вие унищожихте всичките знания и целия опит на своите предци, и повтаряте само техните грешки. Никой от вас не знае какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази Земя. Погледнете се отстрани, вижте с какво се занимавате и за каква участ сте достойни. Вие сте роби и разрушители. Ние унищожаваме Земята с вашите ръце. По наша воля вие опустошавате недрата на планетата, съсипвате моретата, реките, екологията, избивате се един друг. Затова ще носите своя кръст на вечни мъки и страдания . . .

Ние ви научихме на мързел и отвращение от труда. Ние ви научихме да рушите, а не да градите. Ние ви лишихме от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Ние отстранихме младежта от политиката, като й подхвърлихме рока и порнографията. Ние пренасочихме вашата ненавист от нас към вас самите. Ние ви лишихме от вяра и религия, погубихме вашата духовност и унищожихме любовта ви към ближния. Ние ви направихме луди, съсипахме ви здравето и ви направихме постоянно зависими от лекарства и лекари. Ние създадохме псевдонаука и опошлихме вашето изкуство.

И вие се осмелявате да ни наричате престъпници? Не, истинските престъпници сте вие! Вие ни позволявате да правим каквото си поискаме (не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Вие си играете на царе, вождове и президенти. Вие имате нужда от козли, които водят стадото овце на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите. Последните – това сме ние. Ние сме малко, но сме по-умни и по-сплотени от вас. Ние не искаме да произвеждаме. Това е призвание на робите. Но ние искаме да консумираме. Искаме разкош, привилегии, защото ние сме носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. Ние сме малко, но сме направили много . . .

. . . Народът не може да даде никакви гаранции. А ние можем. И ще ги дадем. Вечният ни диалог с народа винаги ще бъде диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. Ние сме убедени, че всичко ще бъде така, както ние искаме . . .

. . . Вече започна да ни омръзва този хаос и скоро ще видите, как ще приведем всичко в ред. Ние нямаме намерение да изостряме обстановката и да се занимаваме с репресии. Ще действаме в пределите на закона, но тоягата няма да ви се размине. Вие сте си я заслужили. А тя върви заедно с моркова.

Ние имаме нужда от свежи кадри. Трябва да се освободим от боклука и вехториите. Ще вземем на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ще ги превърнем в наши предани слуги – това е само въпрос на техника. Аз смятам, че най-важното, което успяхме да направим, бе да присадим завинаги гена на страха във вашия народ. Вие вече никога няма да се избавите от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но съществува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие сте смели само на митингите, когато сте в тълпата, всички заедно. Но нали всеки от вас си има своя коптора. Следователно, вие винаги сте наши. Бързо ще ви омръзне да стърчите по митингите и да си дерете гърлата напразно. Нали виждате, че просто ви даваме възможност да “изпуснете парата”. Нали след вашите викове в действителност нищо не се променя. Викайте си!

Така е замислено, така е планирано. Има само един начин да бъдем победени завинаги. Но вие никога няма да можете да се възползвате от него, защото само злият гений може да го измисли. Доброто не е способно да направи такова нещо.

Добре се получи поредната ни игра с вас на преустройство, гласност и демокрация. Каквото иска тълпата – моля, ще й го дадем. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно за нас. Колко смешна и наивна е вашата вяра, че може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е също наше оръжие. Ще ви удавим в словоблудство. Досега не е просъществувала нито една ваша прогресивна идея. Осъществиха се тези идеи, които ние искахме, като им давахме вид, че произхождат от вас.

Ние имаме много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяваме, да реагираме мигновено и – преди всичко – способност да действаме, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ние разполагаме с отлични методи да изваждаме от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа. А ние винаги оставаме в сянка . . .

Робите не са способни да действат. Вие можете само да се примирявате и да изпълнявате нашата воля. Всичките ви напъни да промените нещо към по-добро (както си мислите) няма да ви донесат нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица. Но аз не искам да ви разубеждавам и не ви призовавам да отпуснете ръце и да се откажете от съпротивата. Действайте, борете се, побеждавайте, наслаждавайте се на победата – с това вие само се залъгвате. Ние имаме нужда от противник. Ншите знания, ум и опит трябва винаги да се поддържат в добра форма.

 . . . Необходима е нова вяра в светлото бъдеще. Ние никога не сме ви позволявали да живеете в настоящето, а само в бъдещето, а понякога и в миналото. Но допуснахме една грешка – много удължихме паузата. 70 години все едно и също – даже и на нас ни омръзна. Народът вече не вярва на нашите стари лозунги. Затова създадохме нов вид революция – отгоре. Демокрация, гласност, перестройка! Ами я погледнете историята – кога народът е имал полза от всичко това? Никога! Ние разчитахме на вашето невежество. А то е удивително!

. . . Ние решихме да ви превърнем във вечни просяци. Вие винаги всичко ще просите от нас: дом, храна, коли, земя, вода, та дори и въздух! А ние ще ви даваме само толкова, колкото считаме за необходимо. Вие самите, заедно с всичките ви джунджурии, ще бъдете винаги и само наша частна собственост.

Тази изповед е плесница за робите, за да си знаят те мястото, предназначението и кои са им господарите. Ние ви превърнахме в роби и вие привикнахте с това робство. То е станало за вас насъщна необходимост. Именно ние ви научихме да лъжете и нашата страна стана най-лъжливата страна в света. Ние ви научихме да крадете и вие станахте най-крадливия народ. Направихме престъпността норма във вашия живот. Сега ние спокойто ви ограбваме и ви превърнахме в животни с вечен инстинкт за потребление и разрушение.

Ние никога не се разкайваме. Такова чувство не ни е познато. Аз ви пиша това писмо, за да разберете, че политиката може всичко. А политиката е в нашите ръце. Сега ние ви отвлякохме от нея, като създадохме хаос в икономиката. Господи, колко сте глупави! Вие си мислите, че ние се грижим за вас, да бъдете сити, облечени, обути. А ние пет пари не даваме за вас! Трябва да сте истински идиоти, за да не разбирате, че без политика всяка икономика е празна работа. Но икономиката е необходима на нас. Ние я градим за себе си. А не за вас. Затова тя е такава, каквато на нас ни се иска, а не на вас. Така че бъдете послушни и търпеливи, и не ни пречете. Всичко, което ние правим за наше собствено благо, го правим винаги от ваше име и по ваше поръчение (на народа). Въобще не ни е грижа за изтичането на мозъци зад граница. Колкото по-малко такива мозъци има тук, толкова по-добре за нас: най-лесно се управлява страна от глупаци.

Докато държавата използва насилие, ние ще бъдем непобедими. А тя винаги ще го използва. Ще унищожим вашата бунтовническа енергия. Ще ви създадем хиляди житейски проблеми и вие ще бъдете винаги смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще свием примката на вашата гласност. Ще я размием със своята идеология, като ви натрапваме всеки ден нашите догми. Ще унищожим езика ви, като го замърсим с измислени думи. Вие вече не се разбирате помежду си; не разбирате нито нас, нито дори самите себе си. Ние винаги ще обезсмисляме всички ваши прогресивни идеи и ще ги превръщаме в пълен абсурд. За вас няма да остане нищо светло. Вие ще изгубите способността си да се ориентирате в обстановката, ще се изморите да се озъртате и да не знаете накъде да се обърнете и на какво да вярвате. Ние ще намерим хиляди парцали, с които да запушим вашите вечно недоволни гърла. Освен това ще мобилизираме срещу вас целия престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор.

. . . Ние не се страхуваме за себе си. За нас винаги ще се намери оазис на тази планета, в който да живеем. Мога да предвидя поредната ви глупост. След като прочетете моята изповед, вие ще се замислите защо е написана. Ще се хвърлите да дирите автора й. Вашето любопитство ще се окаже по-силно от човешката мъдрост. Вие в хор или един по един ще вдигате шум на страниците на пресата. Смисъла ще узнаете, когато му дойде времето. Впрочем скоро ще го почувствате. Накратко, ние прекратяваме вашата перестройка. А нашата продължаваме. Как ще изглежда това? Ето как. Всичко ще става поетапно. Най-напред ще започнем с военните. На втори етап ще бъдат престъпният свят, КГБ, МВР. На третия етап ще заработят всички юридически служби, печатни органи, радио и телевизия. На четвъртия етап ще се включат търговията, финансите, икономиката. Петият и шестият етап са резервни лостове на властта. Седмият етап е идеологически и политически. Ние режисираме събитията, а вие само гледате. Така ще бъде винаги.

Аз съм на 82 години и напускам сцената с чувство на мир и удовлетвореност. Ние оставяме след себе си достойни приемници на нашето дело. Ние ще си останем господари завинаги.

 

Един от вашите повелители - Евгений Казимирович Гордеев

Москва, Кремъл, Сребърният Бор

7 януари 1991 година

Всичко това вече се е сбъднало! Сценарият на “Новия ред на вековете” (Novo ordo seclorum), написан от професионалната ръка на повелителя-кукловод, се е осъществил с поразяваща точност!

И все пак “Великият Архитект” ни е оставил един единствен шанс да се откъснем от кръста на вечните мъки и страдания, като признава, че “само зъл гений” би могъл да го победи. Историята ни учи, че всички подобни “господари” могат да бъдат доведени до “пълна и безусловна капитулация”: Когато народната ярост кипне, Народът придобива гениалност и побеждава!

Едуард ХОДОС

   Юни 2001 год.

Харков

 

 

 

 

КАТЕХИЗИС  ЕВРЕЯ  В  СССР

 

 

(Издано в Тель-Авиве в 1958 г. Печатается с незначительними сокращениями)

 

 

Евреи! Любите друг друга, помогайте друг другу. Помогайте друг другу, даже если ненавидите друг друга! Наша сила – в единстве, в нём залог наших успехов, наше спасение и процветание. Многие народы погибли в рассеянии, потому что у них не было чёткой программы действия и чувства локтя. Мы же благодаря чувству коллективизма, прошли через века и народы, сохранились, преумножились и окрепли. Единство – это цель, оно же и средство к достижению цели. Помогайте друг другу, не бойтесь прослыть националистами. Наш национализм интернационален и поэтому вечен. В него открыты двери евреям всех национальностей, всех вероисповедании, всех партий. Истинный интернационализм только тот, что кровными узами связан с еврейством, всё остальное – провокация и обман.

Формируйте свои национальные кадры. Кадры решают всё. Кадры сегодня – это наше завтра. Каждая лаборатория, каждая кафедра, каждый институт должны стать кузницей наших национальных кадров. Готовьте еврейскую молодёжь принять эстафету поколений. Пусть каждое поколение неевреев сталкивается с нашей глубоко эшелонированной обороной. Для этого необходимо как можно раньше выдвигать на руководящие должности наших молодых людей, доказывая их зрелость и гениальност. Пусть пока это не так, они дозреют на должности. В преёмственности поколений – наша сила, наша стабильность, наше бессмертие.

Мир жесток, в нём нет места филантропии. Кажды народ – кузнец своего счастья. Не наше дело заботиться о русских национальных кадрах. Если они не думают о себе, почему мы должны думать о них? Не берите пример с русских и арабов, которые живут созерцательно, надеясь на авось. Не ждите милости от природы – взять их наша задача.

Создавайте свои коллективы и этими коллективами выталкивайте неевреев. Помните: все высокооплачиваемые, влиятельные, прибыльные должности – всё это наш национальный доход. Помните, что каждый нееврей, доросший до нашего уровня, может занять место, которое могло бы принадлежать каждому из наших.

Русские не способны глубоко мыслить, анализировать и делать глубокие обобщения. Они подобны свиньям, которые живут, уткнувшись рылом в землю, не подозревая, что есть небо. Они воспринимают все явления слишком поверхностно, слишком конкретно, они не видят факты в их последовательности, в их связах, они не способны думать обобщать и абстрагироваться. Для них кажды случай – только случай, как бы часто он не встречался.

Всё, что знают и умеют они, умеем и знаем мы. То, что знаем и чувствуем мы, им знать и чувствовать не надо. Всё, что они имеют – это их предел. Всё, что имеем мы – это наше средство к достижению большего. Всё, что они имеют сегодня – это наше в их временном пользовании. Взять у них то, что нам завещано богом – это наша задача.

Русские упрямы, но они не обладают достаточным упорством в достижении цели. Они ленивы, поэтому спешат. Все проблемы они пытаются решить разом. Они пренебрегают малым ради большой решающей победы. Мы исповедуем тактику малых побед, хотя и не против больших. Малая победа – тоже победа!

Русские завистливы, они ненавидят своих собратьев, когда те выдвигаются из серой массы. Предоставьте им возможность разорвать этих выдвиженцев – они с удовольствием разорвут. Будьте всегда арбитрами, становитесь в позу миротворцев, защищайте “несчастных”, против которых ополчается толпа, но лишь настолько, чтобы прослыть добрыми и объективными. Немного выдержки, и вы займёте место того, которого только что растерзали.

Русские не умеют просить, считая это унижением, а сами без того унижёны и бедны. Мы говорим: “Всякое унижение благо, если оно даёт выгоду.” Нет аморальных вещей, если они способствуют утверждению и процветанию нашего народа. Цель освещает средства.

Русские глупы и грубы. Свою глупость и грубость они именуют честностью, порядочностью и принципами. Неумение приспосабливаться и менять своё поведение в зависимости от ситуации, отсутствие гибкости ума они называют “быть самим собой”, “принципальностью”. Гои глупы и грубы настолько, что не умеют даже лгать.

Постоянно помните о пределах, которые ставят себе гои, их мышление заскорузло в этих пределах. Они не способны выйти за них. В этом их несчастье, в этом наше преимущество. Говорите и поступайте так, как этого не допускает их мораль, как этого не допускают их понятия. Делайте то, что кажется им невозможным, невероятным. Они не поверят в то, что вы способны на слова и поступки, на которые они не способны.

Говорите и поступайте уверенно, напористо и агрессивно, обескураживающе и ошеломляюще. Больше шума и словесной мишуры, больше непонятного и наукообразного. Пусть ломают головы в поисках рациональных зёрен в наших идеях, пусть ищут и находят в них то, чего там нет. Завтра мы дадим новую пищу их примитивным мозгам.

Не важно, что вы говорите – важно, как вы говорите. Ваша самоуверенность будет воспринята как убеждённость, амбиции – как возвышенность ума, манера поучать и поправлять – как превосходство. Крутите им мозги, взвинчивайте нервы! Подавляйте волю тех, кто вам возражает. Компрометируйте выскочек и крикунов, натравляйте самолюбие толпы на скептиков. В беседах и диспутах используйте риторические приёмы, которые находятся на грани приличия. Русские этого долго выдержать не могут. Избегая скандалов, они уходят, освобождая вам место  . . .  Особым шиком они считают хлопнуть дверью и уйти. Предоставьте им эту возможность! Вежливая наглость – вот наш девиз!

Обвиняйте в антисемитизме тех, кто пытается розоблачить вас. Клейте им ярлык антисемитов и вы увидите с каким удовольствием остальные гои подхватят эту версию. Вообще-то все русские антисемиты, но как только вы приклеите этот ярлык одному – он становиться беззащитным, ибо все остальные кидают его нам в жертву и уничтожают своими руками. А мы поставим клеймо на следующую жертву.

Играйте на сердолюбии русских. Изображайте из себя бедных и несчастных, вызывайте к себе жалость и симпатию, распускайте слухи о народе – вечном страдальце, о гонениях в прошлом и дискриминации в настоящем. Тактика “бедного еврея” проверена тысячелетиями! Пусть русские имеют меньше вас, всё равно они помогут иметь нам больше. Русские любят быть благодетелями и покровителями. Возьмите от них то, что они могут дать: с паршивой овны хоть шерсти клок!

Информируйте друг друга обо всём, что может представить нам вред или пользу. Информация – это святая святых! Деньги, кадры и информация – три кита, на которых зиждается наше благополучие! Священная обязанность, долг каждого еврея, поставить в известность другого еврея о том, что намереваются делать гои. Сегодня ты помог мне, завтра я помогу тебе – в этом наша сила.

Бог завещал нам владеть миром – мы им владеем. Наша задача – удержать мир в наших руках. Держите в своих руках средства пропаганды и информация: печать, радио, телевидение, кино. Нужно и далее проникать в аппарат партийного и государственного управления. Вокруг любого вопроса формируйте общественное мнение с учётом наших национальных интересов. Из любого пустяка можно сделать проблему, а из проблемы – пустяк. Ни один общественны процесс нельзя пускать на самотек. Если он не принесёт нам пользу, спускайте его не тормозах, или направляйте его против врагов наших – гоев. Любое начинание должны возглавлять мы, чтобы вести его в нужном направлении.

В любом коллективе берите власть в свои руки и управляйте им в наших интересах. Административную и творческую часть производственного процесса должны выполнять мы. Пусть гои обеспечивают чёрновую, материально-техническую базу нашего творчества. Пусть они следят за чистотой наших помещений и охраняют плоды наших трудов. Пусть они будут не выше вахтёра или уборщицы.

Не допускайте к творчеству русских! Это всегда будет нам укором. В виде исключения можно допустить гоев нерусского происхождения. И не бойтесь прослыть националистами: иллюзию интернационализма нам обеспечит наличие лиц смешанной национальности с примесью еврейской крови или, на худой конец, представителей нацменшинств. Если у вас есть вакансия – берите только еврея. Если не можете сделать этого, ликвидируйте должность. Если не можете сделать ни того, ни другого – берите азиата. Если нет такого, берите поляка, украинца или, на худой конец, белоруса – у этих свои счёты с русскими. После небольшой обработки они станут вашими союзниками.

Не разрушайте открыто памятников русской старины, но и не восстанавливайте их. Пройдут годы, и они сами разрушатся. А хулиганы и “любители старины” их растащат по кирпичикам. Народ без истории, как ребёнок без родителей и из него можно вылепить всё, что необходимо.

Держите под неустанным контролем кажды шаг влиятельных и перспективных русских. Если не удаётся блокировать и “засушить” молодых и перспективных русских, делайте их управляемыми. Привлекайте их в свои компании, создавайте вокруг них плотное кольцо еврейского окружения, лишайте их контактов и знакомств помимо вас. Вынуждайте их жениться на еврейских женщинах и только после этого открывайте им “зелёную улицу”. Помогая таким русским, вы вносите вклад в дело нашей еврейской сощины. Отныне их зарплата – наш национальны доход. Ради своих детей они потеряют свои “гражданские права”, чувства и ум, во всяком случае не смогут быть антисемитами. Сожительство с еврейской женщиной – это один из способов вовлечения талантливых русских в сферу нашего влияния и сферу наших интересов.

И последний совет. Будьте бдительны, испанская инквизиция и немецкий фашизм не должны повториться. Гасите в зародыше любые попытки противопоставить нас обществу, уничтожайте антиеврейские тенденции в самом начале, в каком бы виде они ни возникали. Фашизм – явление не случайное, он возникает там, где мы недооцениваем стремление местного народа быть хозяином своей земли. Фашизм подспудно зреет во всех народах. На наше счастье разные народы приходят к нему в разное время и под разными названиями.

Скупайте, похищайте и уничтожайте, не допускайте к переизданию произведения, раскрывающие нашу тактику и стратегию, представляющие евреев в дурном свете. Народы гоев не должны помнить и знать фактические причины еврейских погромов и гонений. По этим вопросам они должны знать только нашу трактовку.

Особое внимание уделяйте непокорным, упрямым, которые не хотят склонить головы перед нашим превосходством, не хотят работать на нас и противодействуют нашей практике и политике. Из таких людей рано или поздно формируются антисемиты. Не позволяйте вырасти из маленьких антисемитов большим погромщикам! Пусть они в зародыше зачахнут с их упрямой идеей национального достойнства. Разоблачайте их, компрометируйте под любим предлогом, по любому поводу, ополчайтесь против них всеми имеющимися средствами. Пока они одиноки, им не устоять против нашего коллективизма, против нашего натиска. Пусть они тысячу раз правы в своих мелочах – всё равно они виноваты, мешая нам. Взвывайте к общественности и администрации, тащите их в партком, милицию, если можно – в суд. Если вы старше, обвиняйте в нарушении почтения к старшим, если ровня по возрасту – обвиняйте в нарушении братства и обязательно интернационализма. Эффективность этих приёмов проверена многими поколениями. Главное – обвинить. Пусть они оправдываются. Тот, кто оправдывается – уже наполовину виноват!

Либо наш порядок, либо полная дезорганизация. Там, где хотят обойтись без нас, должен быть хаос! Делайте так, чтобы беспорядок продолжается до тех пор, пока измученные гои, отчаявшись, не попросят нас взять власть в свои руки и обеспечить им спокойную жизнь. Гои должны работать под нашим руководством и приносить нам пользу. Тот, кто не приносит нам пользы, должен быть изгнан. Вне наших интересов нет общественной пользы! Тот, кто не с нами – тот против нас! Око за око! Зуб за зуб! Так учил Моисей, так жили наши предки. Так будем жить мы. Месть – священное чувство, она воспитывает характер, утверждает человека. Исторгните из себя чувства покорности и смирения по отношению к гоям.

Лозунги христианского милосердия, смирения, унижённости и самоотречения оставьте глупым гоям – они достойны именно этого. Среди гоев проповедуйте, насаждайте христианские “добродетели”, сами же оставайтесь непримиримыми в душе и твёрдыми. Будьте непримиримыми к врагам нашим! Если вы им простите малую обиду сегодня, завтра они нанесут вам большую. Не привыкайте к обидам сами и отбивайте у других охоту чинить её вам.

Пусть гои уговаривают друг друга осторожности, умеренности и гибкости по отношению к нам. Пусть они осторожно сдерживают наш натиск. Мы должны действовать решительно и быстро, ставя их всегда перед свершившимся фактом. Никогда не ослабляйте натиск. Чем жестче сопротивление гоев, тем значительнее наши издержки, тем выше должны быть наш доход и наши накопления. Наша сегодняшняя прибыль должна окупать возможные утраты в будущих погромах, которые время от времени происходят в каждой стране. Пусть гои сегодня платят за то, что где-то возьмут часть своего обратно.

Мы всегда должны готовы уйти от гнева и ненависти гоев, уйти туда, где нас примут в расчёте оживить экономику нашими капиталами. Периодическая смена стран в поисках более благоприятных условий существования является частью нашей стратегии. В этом заключается символ “вечного жида” – Агасфера – неиссякаемого оптимиста и вечного странника. Но уйти мы должны если надо будет не бедными и больными, а здоровыми и богатыми. Деньги – это наши ноги. Мы смещаем свой центр тяжести туда, куда предварительно переведены наши деньги, наш капитал. Окрепнув материально в странах рассеянья, собрав с них свою дань, время от времени мы собираемся на земле своих предков для того, чтобы укрепить наш дух, наши силы, наши символы, нашу веру в единство.

Мы собираемся для того, чтобы снова разойтись. И так во все века.

Уважаемы читатель! Перед тобой одно из ярких произведений сионизма – идеологии, проповедующей паразитизм и процветание небольшой части общества, состоящей из одной национальности, за счёт остальной части человечества. Проще говоря, это идеология мировой еврейской мафии, далеко обошедщей по масштабу, организованности и силе национальные мафии. Она считает, что каждый еврей обязан работать под её руководством. Так ли это - пусть каждый еврей решает за себя. Мы же считаем, что каждому честному человеку, независимо от его национальности, необходимо знать это “произведение”, раскрывающее тактику и стратегию еврейской мировой мафии.

Размножь на ксероксе, положи соседям в почтовый ящик, отправь родственникам в другой город.

През 2004 г. ми попадна брошурата “Защо работите в България не вървят” на издателство “Хелиопол” (2003 г.). В нея освен поместената по-горе “Изповед”, е огласено следното писмо, което обаче липсва в допълненото издание “Защо работите в България продължават да не вървят” от 2005 г. Можем да си представим един протест, че това е провокативен фалшификат, но нека всеки сам прецени доколко действителността съответства на написаното. Отново, макар и с по няколко думи, се засягат интересуващите ни тук въпроси за езика, литературата, историята, така наречените точни науки и връзката им с всички други учебни и научни дисциплини, знания и обществени отношения, които формират човешката личност. Насоките вече са ни познати.

 

НАЙ-СТРАШНИТЕ ФАШИСТИ

(със съкращения)

Това писмо е било изпратено в редакцията на в-к “Славянин” от равина от Синедриона Ребе Менахем Мендел Шнеерсон – същия, на когото се кланя Путин!

1. Нашата специална тактика в борбата със славяните, по своята херметична същност представлява Тайно знание. Основните сили в нашата борба ще хвърлим срещу славянството. А родоотстъпниците, които са се сближили с нас поради общи интереси, след като бъдат употребени за нашите цели, ще изхвърлим от нашето общество. Славянството, най-вече руснаците, са най-непокорният народ на земята. Те са непокорни заради своите психически и умствени способности, заложени в техните гени от много поколения, гени, които не се поддават на манипулация. Славянинът може да бъде унищожен, но никога поробен!

Нашите методи на борба съвсем не са военни, а идеологически и икономически, с използване на силовите структури, снабдени с най-съвременни оръжия за физическо унищожение на бунтуващите се. Най-напред ние ще разединим всички славянски народи (те са 300 милиона, половината от които руснаци) на малки, отслабени държавици, с прекъснати връзки между тях. Тук ще използваме нашия стар, изпитан метод: РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ. Ще се погрижим да настроим тези държавици една срещу друга, да ги въвлечем във войни помежду им с цел взаимно унищожение. В същото време, обаче, ние няма да позволим на нито една страна да се самоопредели на основата на националните си ценности и традиции. В тази война на глупаците славянското котило ще отслабва, а нашите сили ще укрепват. Ние сме главните виновници за войните, но уж стоим настрана и не само не участваме в кървавите събития, но изглежда, че изобщо не се месим в тях. Освен това ние ще си създадем гаранции за пълна безопасност. В съзнанието на славяните-профани (непосветените) ще заложим такива стереотипи на мислене, при които най-страшната дума ще бъде “антисемит”, а думата “евреи” ще се произнася шепнешком.

3. Тъпият славянски етнос не разбира, че най-страшните фашисти са тези, които никога и никъде не говорят открито за фашизъм, а организират всичко по най-демократичен начин. Ние дори ще забраним думата “фашист”. От този етикет ще се страхува всеки, на когото го лепнем. Ние много добре знаем, че национализмът сплотява нацията и я прави силна. Лозунгът “интернационализъм” вече е остарял и не действа, затова ще го заменим с “общочовешки ченности”, което е същото. Ние не ще допуснем да се надигне никакъв национализъм, а тези националистически движения, които се стремят да освободят народа си от нашия диктат, ще унищожим с огън и меч, както правим това в Грузия, Армения, Сърбия. За сметка на това пък ще осигурим пълно процъфтяване на нашия национализъм – ционизма, или по-точно еврейския фашизъм, който благодарение на своята тайна и мощна организация представлява свръхфашизъм. Не случайно Генералната Асамблея на ООН в 1975 г. прие резолюция, в която ционизмът се определя като най-отявлена “форма на расизъм и расова дискриминация”, но в резултат на нашето победно шествие по цялата планета, в 1992 г. това решение бе отменено. Този международен орган ние превърнахме в наше оръжие за да властваме над “всички царства и народи”.

4. Ние ще лишим многочислените славяни от националния им елит, който реално определя развитието на събитията, прогреса на страната, и в крайна сметка хода на цялата история. За тази цел ще понижим образователното им равнище – още през идните пет години ще закрием половината от висшите им институти, а в другата половина ще се учим ние. Там ще пуснем също арменци, чеченци, цигани и други етноси. Ние ще се погрижим в правителствата на славянските страни да има колкото е възможно по-малко представители на коренните народи, които ще бъдат подменени с нашия еврейски елит. В средствата за масова информация – по радиото, телевизията, в печата, в изкуството, в литературата, театъра, киното, ние постепенно ще изместим националните кадри и ще ги заменим с наши (или, в краен случай, космополитни). Ще проведем “хуманизация” в образованието, в резултат на която предметите, които възпитават логическо мислене, ще бъдат омаловажени и унищожени – а) език и литература, б) физика и математика. За историята няма какво да говорим. Ще дадем на стадото нашите възгледи за историята, където ще покажем, че цялата човешка еволюция върви към признаването на богоизбраната нация на юдеите за владетели на целия свят.

Ние няма да допуснем в тези страни да се развиват науките, а тяхното ядро (Академията на науките) ще приюти само наши хора. Няма да допуснем развитието на високи технологии, което ще доведе до пълен упадък на промишлеността. Тя ще бъде сведена до производството на предмети от първа необходимост за ограничения контингент роби, които ще добиват суровини за нашата промишленост. Сред гражданите има много инженери, квалифицирани работници, учители. Ние ще им създадем такива условия за живот (безработица, високи наеми, високи цени за комунални услуги и транспорт), че те сами ще избягат, в глухите села.

Разложете младежта и ще погубите нацията. Това е наш девиз! Ние ще лишим вашето общество от младеж, като я разложим със секс, рок, насилие, алкохол, пушене и наркотици, тоест ще лишим вашето общество от бъдеще. Ние ще ударим по семейството, ще го разрушим, ще съкратим раждаемостта. Хитлер е бил глупаво момченце. Той е действал направо, открито. Оставял е кървави следи. Ние действаме много по-хитро: не оставяме следи. Не се е родил. Няма виновни. От затворите ще пускаме углавните престъпници, за да има повече убийства, грабежи и нестабилност в обществото. Амнистията ще важи само за крадците и убийците, накратко за всички престъпници, освен осъдените за “разпалване на междуетнически вражди”, което засега замества закона против антисемитизма. Ще посеем сред народа страх. Страх за живота, който вече нищо няма да струва, страх за работното място, което всяка минута може да бъде изгубено, страх за бъдещето на вашите деца. Ще ви управляваме със страх.

5. Тези грандиозни задачи ще бъдат осъществени в няколко етапа. Истина е, че има още една структурна организация – Православната църква. Ние ще изпратим там за свещеници свои юдейски представители. Талмудът разрешава показно да се изпълняват ритуали на други религии, стига да се съхранява в душата юдейската вяра. Останалите ще подкупим. А тези, които са неподкупни, ще унищожим. Славяните нямат други що-годе организирани структури, а освен това стадото е неспособно да се обединява и да създава такива, тъй като вече се е сплуло и е деградирало.

6. За провеждането на тези изключително важни за нас мероприятия, под предлог за “демократични преобразувания” ще дадем на славянското стадо президент-марионетка. С повече блясък, шум и помпозност! Това ще отвлече вниманието от нашата тайна активна работа по “структуриране на населението” по новия образец, който ни е необходим. Президентът е само параван, ужким избран от целия народ (а ние ще нагласим избирателните процедури така, че всичко да изглежда законно), зад който ще управляваме всички необходими процеси. На Президента ще бъдат дадени неограничени пълномощия. Чрез подмяна на висшите кадри в силовите структури той ще постави начело наши хора. Армията, МВР, Тайните служби и всички видове специални поделения ще бъдат пряко подчинени на президента, а значи – на нас. Ние само ще държим конците, с които са вързани ръцете на президента. И ние ще дърпаме тези конци така, както е необходимо за осъществяването на грандиозния ни замисъл да покорим всички племена и царства, да ги подчиним на нашия свръхнарод, избран от израилевия бог.

7. Но най-важното са парите. Те правят всичко. Те са власт. Те са сила. Който има пари, той има оръжие. Свръхсъвременно! Той притежава наемна армия. Парите управляват средствата за масова информация, които баламосват милиардното човешко стадо. С тях се купуват необходимите хора. Те “очистват” непокорните. Бамбардират съпротивляващите се фанатици – иракчани, сърби, а в перспектива – и руснаци. Всичко се решава от капитала и от държавната власт. Ние вече над три хиляди години практикуваме тези занаяти – натрупване на капитал и манипулация на властта. В това отношение никой не може да ни съперничи. Вие нямате пари. Нито своя власт. Няма и да имате! Няма да ви позволим!

Ние безкрайно ви мразим! Тази ненавист ни дава сили да ви се усмихваме мило, да печелим вашето доверие и да ви ръководим, демонстрирайки “загриженост” за вас и вашите деца, за бъдещите ви внуци и правнуци, които така и няма да се родят.

Засега главното е да се задържим поне още 2 – 3 години. След това няма да имаме никакви проблеми. Ще си създадем такива защитни средства, че никой от вас няма да смее да надигне глава. Всичко, което става в обществото, ще ни бъде известно, ще бъде под пълен контрол и тайно ще управляваме. И никой не ще може да ни попречи!

Публикувано във в-к “Славяни”, бр. 4 (32), 2001 г.

Извадка от вестник “Съюз на офицерите и сержантите от запаса”, август 2002 г.:

Навремето Алън Фостър Дълес каза:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви, в които тези хора да повярват. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата и изкуството, ще поощряваме автори, които втълпяват у човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. безнравствеността.

Нужни са писания, преосмислящи честността и почтеността като ненужни архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх между хората, безсрамието, доносничеството и още много други пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращение на младежта, лишаване от чувството на чест у нея. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител.

Всичко това ще осъществим под девиза: “Защита на правата на човека и гражданските му свободи.”

Същият текст е поместен във вестник „Дума” от 11.02.2006 г. (взет от вестник „Правда” от 11.03.2.1994 г.) в следната редакция:

„Ние ще хвърлим всичко, което имаме, цялото злато, цялата реална мощ и ресурси за изиграването и оглупяването на хората. Човешкият мозък, съзнанието на хората могат да бъдат изменяни. Като посеем там хаос, ние незабелязано ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги заставим да повярват в тях. Така ние ще намерим свои единомишленици, свои помощници и съюзници в самата Русия. Епизод след епизод ще разиграваме грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателно, необратимо изгасване на неговото съзнание  . . .  Литературата, театърът, киното – всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки чувства. Ние всячески ще поддържаме и издигаме така наречените художници (хора на изкуството; Р.П.), които ще насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума всяка безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и неразбория.

Честността и порядъчността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото. Безсрамието, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, предателството, национализма и враждата между народите – всичко това ние ще насаждаме ловко и незабележимо  . . .  По такъв начин ние ще съсипваме поколение след поколение. Ще се занимаваме с хората от детските, от юношеските години, винаги главното ударение ще слагаме на младежта, която ще разлагаме, ще изнасилваме и развращаваме. Ще ги превърнем в шпиони и космополити. Ето, така ще постъпим.”

А ето и редакцията на този текст от електронната страница на украинския автор Григорий Климов („Княза на този свят”, „Божият народ”, „Протоколи на съветските мъдреци”):

Приложение 18. Фрагмент выступления Алена Даллеса в конгрессе США. Январь 1945 года.

„…Окончится война, всё как-то утрясётся, устроится, и мы бросим всё, что имеем, всё золото, всю моральную мощь, на оболванивание и одурачивание русских людей.

Человеческий мозг, сознание людей способны к изменениям.

Посеяв хаос мы незаметно подменим их ценности на фальшивые и заставим их в эти фальшивые ценности верить.

Как?

Мы найдём своих единомышленников… своих союзников и помощников в самой России.

Эпизод за эпизодом будет разыгрываться грандиозная по своим масштабам трагедия гибели самого непокорного на земле народа, окончательного, необратимого угасания его самосознания.

Из литературы и искусства мы постепенно вытравим их социальную сущность, отучим творцов, отобьём у них охоту заниматься изображением, исследованием тех процессов, которые происходят в глубинах народных масс.

Литература, театры, кино – всё будет изображать и прославлять самые низменные человеческие чувства.

Мы будем всячески поддерживать и поднимать так называемых творцов, которые станут насаждать и вдалбливать в сознание людей культ секса, садизма, насилия, предательства – словом, всякой безнравственности.

В управлении государством мы создадим хаос и неразбериху… Мы будем незаметно, но активно и постоянно способствовать самодурству чиновников, и беспринципности взяточников.

Бюрократизм и волокита будут возводится в добродетель… Честность и порядочность будут осмеиваться и никому не станут нужны, они превратятся в пережиток прошлого… Хамство и наглость, ложь и обман, пьянство и наркомания, животный страх друг перед другом и беззастенчивость, предательство, национализм и вражду народов, прежде всего к русскому народу – всё это мы будем ловко и незаметно культивировать, всё это расцветёт махровым цветом.

И лишь немногие, очень немногие будут догадываться или даже понимать, что происходит… Но таких людей мы поставим в беспомощное положение, превратим в посмешище, найдем способ их оболгать и объявить отбросами общества… Мы будем расшатывать таким образом поколение за поколением.

Мы будем браться за людей с детских, юношеских лет, будем всегда делать главную ставку на молодёжь, станем разлагать, развращать, растлевать её.

Мы сделаем из них пошляков космополитов…”

Нарочно помествам трите текста, за да се види доколко разликите са резултат от различия в превода и къде започва „редакторската” намеса.

Извадка от вестник „Строго секретно”, бр. 198, ноември 2011 г., стр. 6; из статията „Либия, триумф на кликата, свързана с българските медици”:

„През последните години африканските държави събраха доказателства, че вирусът на СПИН е бил изкуствено създаден и разпространен на различни места по света по едно и също време чрез световните програми за ваксиниране или чрез заразяване на кръвни банки за преливане.

. . .

Причината беше различна и се съдържаше в една разработка на Хенри Кисинджър от 1974 г. за Националния съвет за сигурност под заглавието „Последици от ръста на световното население за сигурността на САЩ и техните интереси по света”, в която беше написано:

1. Депопулацията е висш приоритет на външната политика на САЩ спрямо страните от Третия свят.

2. Намаляване на населението в тези държави е от жизнен интерес за американската национална сигурност.

3. Икономиката на САЩ ще се нуждае от големи количества минерални ресурси от чужбина, особено от по-малко развитите държави.

Статията е прочетена 827 пъти
Назад към брой 114Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024