Хроники на едно "съжителство" в брой 114

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОТРИЧАТ ГЕНОЦИДА СРЕЩУ НАРОДА НИ!

„Тогава живите облажаваха умрелите по-рано” - Исая Серски

● През 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб,  довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че "Тогава живите облажаваха умрелите по-рано."

● През 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив;

● През 1359-1364 г. турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.

● През 1372 г. турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и градът престава да съществува.

● На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.

• През 1598 г. турците извър­шват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание.  За да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

• На 18 октомври 1688 г. турската войска на софийския бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени, а селищата са изгорени и сринати до основи.

● През юни 1679 г.  от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Това принуждава многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

● В края на ноември 1689 г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.

● В края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София”, много българи от Западните български земи бягат в Банат.

● В периода от 1773 г. до 1822 г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград.

Такава е съдбата на: Трявна - 20.ІІ.1798 г.; Тетевен още през 1861 г.; Сопот - 1793 г., 1800 г. и 1807 г.; Габрово -  1793 г. от кърджалии, водени от Емин Балталъ, а през 1798 г. тук погромът е от регулярни турски войски; Калофер - 22.ХІІ.1799 г. и през 1804 г.; Арбанаси - 1796 г.; Велико Търново - 1796 г.; Троян - 1796 г.; Севлиево - 1796 г.; Еркеч няколко пъти и през  1808 г. оцелелите изоставят селото; Копривщица - 1793 г. и още два пъти; Казанлък е нападан няколко пъти;  Шипка - 1793 г.; Тулово - 1785 г.; Мъглиж - 1785 г.; Елена - 1793 г.; Панагюрище - 1785 г.; Сопот - 1793 г.; Карлово - 1785 г.; Чирпан - 1793 г.; Ямбол - 1794 г.; Жеравна - 1794 г.; c. Тича - 1795 г.; Градец - 1795, с. Пролом - Карловско - три пъти; с. Сакарци - Тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото); с. Раково - Котелско, Ловеч, Айтос 1791 г.; с. Бов, Хасково - 1791 г.;  Харманли - 1791 г.; Асеновград два пъти;  с. Урумкьой - Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже вой­вода, където според легендата прословутият кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.); Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига - два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал - Лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар - Бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др., след като са изгорени не са заселени повече. Разрушени са десетки манастири. Сериозно пострадват Гюмюрджинско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени.

● През октомври 1829 г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно донесение до щаба на руската армия от 14.Х.1829 г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци.  Над 140000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

● На 10 юни 1850 г. турците от Видинския гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското въстание.

● На 26 април 1876 г. турски башибозук, воден от Тосун бей, извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

●  На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук, командвани от Хафъз паша, извършва клане и опожарява Панагюрище при потушаване на Априлското въстание. Оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.

● През 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извър­шнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанско, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околността. Тук множество  жени и деца българи от раята са натъпкани в една кошара и са запалени живи да изгорят.

● През 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчишко и Видинско.

● През 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. „Петка” са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник.

● На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези, командвани от Хасан паша, извършва клане на българите, събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.

●  На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските,  командвани от Решид паша. В черквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца.

● На 3 май 1876 г. башибозукът, предвождан от Ахмед ага Барутанлията, извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В черквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.

● На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание.

● На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито.

● На 9 май 1876 г. башибозукът извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси   в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозукът ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като христия­нски мъченици.

● На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия  - без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни - 200 българи, младежите са принудени  да играят „кърваво хоро” преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити, са озлочестени и отвлечени.

● От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана, известни като „башибозук”, редовната войска - низам, свиканите запасни части - редиф и черкезки отряди извършват кланета, в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население. Това кара Уйлям Гладстон да издаде през 1876 г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“, преиздадена през 1877 г. под заглавие „Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.”

● На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево, Новозагорско, от турската редовна вой­ска с артилерия, башибозук и черкези, водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в черквата са изклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

● На 15 юли 1877 г. (3-и стар стил) от турците e извър­шено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.

● На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки - Старозагорско, от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

● Старозагорско клане. От 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи.

Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В черквата „Св. Троица” са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.

Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. „Богородица” и „Св. Николай”, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживените ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

● На 21 юли 1877 г. (9-и стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени - общо към 1000 души.

● На 4 август 1877 г. в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма „Св.  Пророк Илия”.

●  През август 1877 г. в Карлово от редовни турски войски и башибозук, командван от Исмаил - палачът на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.

● През 1877 г. турците  изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия градът е наричан град на вдовиците.

● През 1877-1878 г. през Руско-турската освободителна война турците извър­шват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места.  В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извър­швани екзекуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.