IΗΛΤΑ - жълта Както беше посочено по-горе, думата ЖЪЛТА е написана разделено - първата буква I (Ж) при основния текст, а ΗΛΤΑ (ЪЛТА) по периферията на диска на пръстена, тъй като не достигнало място. За пръв път I и ΗΛΤΑ са обединени в една дума от лингвиста Олсен, който тълкува погрешно тълкува тази дума като "злато".
И така, прочетен и изтълкуван на съвременен български език, текстът върху златния пръстен от Езерово е любовно послание от жена към любимия съпруг, което гласи:
ΡOΛΙΣΤΕΝΕ ΑΣ ΝΕΡΕΝΕΑ ΤΙ ΛΤΕΑ ΝΗΣΚΟ ΔΡΑIΕ Α ΔΟ ΜΕΑΝ ΤΙ ΛΕIΥ Π ΤΑ ΜΙ ΗΕΡΑ I ΗΛΤΑ
или на кирилица:
РОЛИСТЕНЕ АС НЕРЕНЕА ТИ ЛТЕА НЪСКО ДРАЖЕ А ДО МЕАН ТИ ЛЕЖИ П ТА МИ ЪЕРА ЖЪЛТА
Претълкувано на съвременен български език:
Ролистене! Аз, жена ти, летя днес от радост/радостна (към теб) – вариант: летя, днес, о драги (към теб), а ти легни до мен, по (време на) тази жълта мараня/в този слънчев = жълт ден.
По такъв начин, надписът от Езерово се състои от 18 български думи, от които само една думичка - нереня, не се е съхранила в съвременния български език и се възстановява чрез историко-лингвистичен анализ. Същевременно в граматическо отношение текстът е напълно идентичен със съвременния български език.
Ако е вярно направеното от археолога Богдан Филов – а то досега не е подлагано на съмнение, - датиране на пръстена от Езерово с V век преди Христа, и като се вземе предвид, че текстът върху пръстена е написан на напълно разбираем от днешни българи език, налагат се следните изводи:
1. Тъй наречените „траки“ не са нищо друго, освен непосредствените предци на днешните българи, а тъй нареченият „тракийски“ език е стар български език. Или с други думи: През периода поне пет века преди Христа в Тракия, в региона Първомайско (а и не само в този регион, разбира се) се е говорило и пишело на български език.
2. Езикът на „траките“, също както и езикът на съвременните българи, е език от славянската езикова група26, а старите българи не са нито тюрки, нито иранци, а са древен славянски народ.
3. Тези стари българи не само че са живели на Балканския полуостров векове преди Христа, но и са ползвали азбуката, която днес неправилно (вж. цитата от Диодор по-горе) се нарича „гръцка“.
Горе казаното напълно съвпада с изводите на известния английски археолог сър Колин Ренфрю, направени въз основа на анализа на археологичния материал от Тракия27:
В свободен и съкратен превод: „ ...в източна Македония, където на едно място Мария Гимбутас и аз изкопахме от Ситагри керамика и други находки, които почти напълно съвпадат с тези, намерени на север в Българи – и то на два пъти. Първите са от медния век, около 4500 век преди Христа, а вторите са от ранната бронзова епоха, с две хилядолетия по-късно. Този район, който сега е твърдо част от Гърция, някога е бил граничен... Той наистина в ранно класическо време е бил зает от тракийски племена, варвари, които не са говорили гръцки език. Няма съмнение, че те наистина са говорели тракийски език, почти еднакъв с този, на който днес се говори в България, и чийто произход беше обсъждан по-горе.“
Естествено е да се очакват възражения от историци, принадлежащи към школата на проф. Васил Златарски, а също и от привържениците на иранския произход на тъй наречените “прабългари”, че надписът върху пръстена от Езерово няма никакво отношение към историята на днешния български народ, тъй като в този период българи на Балканския полуостров още е нямало.