Има живот след смъртта... в брой 112

Има живот след смъртта...
Категория: Сърцето, душата

Има тайна, която е много по-голяма от политиката, здравната свобода, науката или дори цялата история на човешката раса. Тази тайна си остава неприе­та - дори осъждана от науч­ната общност, и все пак това е най-важната тайна за всичко, което съществува…

Тя е, че всички оцеляваме след физическата смърт на нашето тяло. Съзнанието ни продължава да живее след смъртта ни в този земен сън, съзнанието ни преминава отвъд тази физическа реалност и има такова невероятно и могъщо съществуване, че човешкият език не е достатъчен, за да го опише.

Това е посланието на д-р Ибън Алекзандър  - учен-скептик, който никога не е вярвал в съществуването на Бог, Небе или съзнание.

Дълго преди да напише “Proof of Heaven”, д-р Алекзандър  е бил неврохирург и «учен-скептик». Той не е вярвал в съществуването на съзнание, избор или наличието на нефизически дух. Обучен в западно медицинско училище и заобиколен от колеги, дълбоко инвестирали в материалистичния възглед за Вселената, д-р Алекзандър  вярвал, че така нареченото «съзнание» е само една илюзия, създадена от биохимичните функции на мозъка.

Това е възгледът и на почти всички учени днес, включително на физици като Стивън Хокинг, който казва, че човешките същества са нищо повече от «биологични роботи», които нямат съзнание и избор.

Д-р Алекзандър  е щял да държи на този мирогред до смъртния си одър, ако не беше едно събитие, толкова странно и чудновато, че отрича всички конвенционални научни обяснения. Д-р Алекзандър  е „мъртъв“ в продължение на седем дни, през което време изживява порази­телно ясно пътуване в отвъдното. След като се завръща в своето физическо тяло тук, той е чудотворно изцелен и написва книгата „Proof of Heaven».

Всичко започва, когато гръбначният мозък на д-р Алекзандър  се заразява с бактерии ешерихия коли. Бактериите започват буквално да изяждат мозъка му и той получава силни пристъпи на гърчове, словесни изблици и мускулни спазми, като накрая изпада в  мозъчна кома.

В тази кома той е с показатели за нулева мозъчна дейност и е поддържан жив само с респиратор и течности интравенозно. Лекуващите го скоро заключават, че д-р Алекзандър  ще умре в рамките на няколко дни, и че дори ако оживее, ще съществува във вегетативно състояние, със силно ограничени функции на мозъка.

Статистически, при пациенти с инфекции на мозъка, причинени от ешерихия коли, смъртността е 97%.

И тук започва шокиращото пътуване: вместо да изпита «нищото» през тези седем земни дни на загуба на съзнание, д-р Алекзандър  се «събужда» от съня на земния си живот и започва да усеща непонятно огромно разширяване на съзнанието си в отвъд­ното.

Този опит е описан по-подробно в книгата му, но ето и някои акценти от нея:

• Животът след смъртта е толкова «истински» и просторен, че в сравнение с него животът като човек на Земята изглежда като изкуствен сън.

• Няма времево измерение в отвъдното. Времето не «тече», както е в нашата Вселена. Един миг може да изглежда като цяла вечност и съзнанието може да се движи без никакво усилие през това, което ние възприемаме като време. (Тази идея за едновременно съществуване на всички времена е от огромно значение за разбирането за мултивселена и избор, наред с усещането за време на нашето съзнание.)

• Материята на живота след смъртта е чистата доброта. Добротата доминира отвъдното в такава огромна степен, че като цяло присъствието на злото е безкрайно малко.

• В отвъдния живот цялата комуникация е телепатична. Няма нужда от думи, нито има разделение между нас и всичко останало.

• В момента, в който си зададем някакъв въпрос, отговорите му моментално се изправят пред нас, непосредствено очевидни, в спиращи дъха дълбочина и детайлност. „Неизвестното“ не съществува и самото задаване на въпрос е веднага придружено от появата на неговите отговори.

• Там има буквално и ад, който е описан от д-р Алекзандър  като място под земята, с възлести корени на дърветата, демонични лица и безкрайни мъки. Д-р Алекзандър  е спасен от това място от ангелски същества, които го транспортират в Рая.

Няма биохимично обяснение за преживяното от д-р Алекзандър

За скептиците, които може да четат тук, д-р Алекзандър  преминава през девет възможни биохимични хипотези за обясняване на преживяванията си, след което щателно и научно ги отхвърля една по една. Резултатът? Преживяното от него е реалност. Всъщност то е «по-реално» от живота като човешко същество.

Не забравяйте, че д-р Алекзандър  е неврохирург. Този човек знае физическия мозък, както не много други. Деветте медицински обяснения, които той разглежда и отхвърля като възможни причини за преживяното от него, са: 1) Първично програмиране на мозъчния ствол; 2) Изкривено извикване на спомени от лимбичната система; 3) Ендогенна глутамат-блокада с екситотоксичност; 4) Изхвърляне на ДМТ (т.нар. духовна молекула);  5) Изолирано оцеляване на региони от мозъчната кора; 6) Загуба на инхибиторни неврони, водеща до високи нива на активност сред възбудени невронни мрежи, които генерират очевидна „свръх-реалност“; 7) Активиране на таламуса, базалните ганглии и обезумяване, създаващи преживяване на хиперреалност; 8) Феномена рестартиране; 9) Генериране на необичайна памет чрез архаични визуални пътеки.

Д-р Алекзандър  може да е най-надеждният свидетел на отвъдното

Изживяното (и описано след това в книга) от д-р Алекзандър  е може би най-добрият публично документиран случай на живот след смъртта, който съществува в западната наука днес. Фактът, че ярък хипер-реален отвъден живот е преживян от материалистичен учен-скептик и мозъчен хирург, който не е вярвал в живот след смъртта - и който впоследствие намира смелостта да документира своите преживявания и да ги публикува в книга - добавя неопровержима правдоподобност на това преживяване.

Той не е някакъв наивник, който търси слава в телевизио­нно шоу. Всъщност написването на тази книга му спечелва безкрайните подигравки на бившите му «научни» колеги. Той е имал всички извинения да не пише тази книга. Но само благодарение на Божията намеса д-р Алекзандър  е излекуван от инфекцията на E.coli,  нормалните функции на неговия мозък са възстановени и му се дава възможност да запомни преживяното след смъртта, за да се върне обратно и да го опише.

Д-р Алекзандър  и неговият опит отразяват този на безброй други хора, от всички култури, които са докладвали за подобни преживявания след смъртта. Има живот след живота тук и промяната в съзнанието на земляните, която се изисква от нашия вид за по-високото ниво на разбиране започва смятам с приемането на истината за безсмъртието на собствените ни души (и съществуването на велик Създател).

Статията е прочетена 1076 пъти
Назад към брой 112Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017