Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
А в споменатата книга на д-р Гълъбов “Окована свобода” на стр. 329 по този повод се цитира книгата на Владимир Криско “Тайните на психологическата война”, в която е описан компютърният вирус V666, “който представя на екрана на монитора като 25-ти кадър специално подбрана цветова комбинация, потапяща човека в нещо като хипнотичен транс. Изображенията, които се възприемат на подсъзнателно ниво, имат за цел да предизвикат промени в сърдечната дейност и резки колебания в артериалното налягане, което от своя страна води до претоварване на съдовете в главния мозък. Според него “по данните на специално изследване за последните няколко години само в страните от ОНД от подобен вирус са отбелязани 46 смъртни случая на оператори, работещи в компютърни мрежи.” . . . Криско отбелязва, че след края на войната в Персийския залив през 1991 г. в секретните лаборатории на Министерството на отбраната на САЩ започват секретни разработки за създаване на принципно нови оръжия, които да поразяват хората чрез мониторите на компютрите и телевизорите.”
Е, не е ли всичко това само по-съвременна и технизирана форма на отколе практикуваните баения, наричания, клетви, заклинания, табута? Основната разлика обаче е целта!
А ето как са стояли нещата допреди няколко години. В книгата на Виктор Абрамов “Да. Путь встречи с учителями” (на стр. 70) четем: “През 1989 г. трима новосибирци (дадени са имената им; Р.П.) станаха първите руснаци, изучаващи основите на невро-лингвистичното програмиране при един от създателите на тази многообещаваща сфера на човешка дейност – самия Джон Гриндер (САЩ). През 1990 г. те предложиха основите на тази практика на първата, тогава още всесъюзна, конференция по НЛП. . . . На мен с моите колеги на конференцията беше възложено да водя секцията по екология на културата. Въпросът стоеше така: “Кой ще поеме върху себе си отговорността за привнасяне на полудива територия на такова силно оръжие, като владеенето на езика?”
Изглежда такава “отговорност” (шефство) спрямо нас е поел проф. Ото Кронщайнер, но с обратната задача: една “образована територия” да се превърне в полудива. Няма значение дали той е наясно или не с резултите от своите действия; неговите знания и особено мотивите му със сигурност са съвсем различни от тези на неговите поръчители.
Нещата са стигнали до там, че вече са разкрити и механизмите за внушаване на мисли и от разстояние – директно в съзнанието и подсъзнанието на хората, които се възприемат от потърпевшите като техни собствени. Данни по този въпрос могат да се намерят също достатъчно. Например, в книгата “Не умирай неук” – в документален разговор на авторката Лиана Антонова с проф. Орбецова. Става дума за мозъчни клетки с пирамидална форма, които изпълняват ролята на приемници и предаватели.
Съществуват сериозни подозрения, че такива въздействия са осъществявани и у нас нееднократно, например при подпалването на Партийния дом в 1990 г. и при така наречените януарски бунтове и погрома над Народното събрание през 1997 г.
Сведения за сериозни постижения в тези области се срещат и в книгата на Пламен Григоров и Красен Костов “Свръхчовекът и подземната академия на КГБ”. Описан е проект, наречен ФОДУЛА и разработващ система от универсални знаци, позволяващи да се записват всички количествени и качествени характеристики на материята и енергията, а така също и тяхното преобразуване и използване. Заложена е основата на науката нексиология – наука за всеобщата комбинаторика и универсализация. Среща се и следният пасаж, с който цитираният Пьотр Гаряев сигурно е пределно наясно: “За мнозина обаче сигурно не е ясно какво е това ЗНАК . . . ЗНАК е функционална единица, пространствено, времево и бинарно ограничена, която съдържа цялостна информация за описаното явление, неговия произход, функционална диференцировка, клас, ниво на организация и т.н. Едновременно с това знакът съдържа информация и за възможни манипулации, на които може да се подлага предметът на манипулация. В отделни случаи с проблема за манипулация на човешката психика се занимаваше и приложната област на нексиологията – система “МАРС-ФОДУЛА-III”. Една от областите й на приложение бяха психогенните мутации и проблемите по управление на схоластическите процеси (да превърнеш човека в мишка).”
Е, сега вече сигурно няма да е трудно да си отговорим на поставения по-горе с други думи въпрос: Какво ще стане, ако разстроите или манипулирате най-фините механизми на съзнанието и подсъзнанието на един човек, на група хора, на цял един народ? . . .
Един друг фактор за разстройващо “язикосмешение” са емигрантските вълни, които, ако се взрем по-внимателно, ще се убедим, че са целенасочени и организирани. Днес повече от 20 милиона души в света се намират в изгнание, като текучеството е повече от 50 %. А е доказано, че 5 % чуждо население спрямо местното дава отражение върху езика на последното. Така че наред с икономическите и социалните проблеми, напрежението и несигурността нарастват допълнително и вследствие такива “съпътстващи явления”. Трябва ли тогава да бъдем благодарни на съдбата, че по време на Косовската криза не се оказахме съжители с няколкостотин хиляди албанци?
Също така интересуващият се може да намери потвърждение, че според законите на хералдиката, семиотиката и номерологията страната ни наскоро прие герб, отговарящ на васална държава без история и в него са закодирани десетки елементи за негативно подсъзнателно психологическо въздействие. (Виж отново “АЗ-ът на българите”.) Става ясно, че държави, които имат правилно оформени символи, благоденстват, и обратното. Защото националните символи залягат дълбоко в съзнанието на всеки, а от там на подсъзнателно ниво се извършват редица процеси, като породената от това мисловна енергия образува един общ поток с неимоверна мощ. Такива мисловни потоци могат да бъдат насочвани за предизвикване на резонансни психо-физични явления, засягащи не само нашата планета и човечеството, но даващи отражение и върху цялата Вселена.
Едно от многото потвърждения за това ще открием в книгата на Виктор Абрамов “Да. Путь встречи с учителями” (стр. 5/6 и 120/123): “Младата наука на ХХ век – геохимията, пристъпва към своя звезден час – изпълнението на космогеохимическата задача: да се доведе до разбирането на хората фактът, че всеки от нас по 24 часа в денонощието “си играе” с невероятна сила – силата на собствените мисли. Основоположникът на тази наука – Владимир Иванович Вернадски, в началото на века е предвидил, че човешката мисъл се явява геологически фактор, че мисълта на хората определя облика на нашия Свят.”
(Продължава в следващия брой)