Изтокът – е земя, която грижливо пази безценното наследство на предците. Този невероятен свят с право се счита за люлката на нашата цивилизация. В течение на много векове мъдреците на Изтока пазели и предавали уникални знания, върху които се основава и съвременната наука. Някои творби на майсторите от Изтока и до ден-днешен не са разгадани от изследователите, защото за вникването в същността на древните знания и използването им за благото на обществото е необходим съвършено друг подход към обекта на изследване, различен от потребителския начин на мислене. И най-главното – тези знания показват посоката за самостоятелния духовен растеж на всеки един човек.
За последните десетки, дори стотици години, жителите на Земята наблюдават доста напрегнатата ситуация в Близкия Изток. Официалните причини относно ситуацията са известни на мнозина. Но на любознателния човек му е достатъчно да се разрови и разбере, че причините са само прикритие за доста по-глобални цели. Тези цели засягат, както всеки един човек отделно, така и цялата цивилизация като цяло.
Какво се скрива с протичащите събития в Сирия?
Това може да се разбере, когато се изучи въпросът за методичното унищожаване на древните артефакти, а също така и историческите сведения за териториите, където са забранени археологическите проучвания или са недостъпни поради непрекъснатите военни конфликти. На кого и защо пречат тези археологически находки?
Започвайки от есента на 2015 година, в района на Палмирия се наблюдава активна фаза на военни действия, в резултат на които за половин година са разрушени множество статуи, мавзолеи, манастири, храмът Баалшамин, триумфалната арка, колони, погребални кули, а също така и статуята на Лъва Аллат. Ще отбележим, че перлата на античната цивилизация – град Палмирия, е обявен за обект от световното наследство на ЮНЕСКО, единият от шестте намиращи се в Сирия.
Древната статуя Лъва Аллат била намерена от полски археолози през 1977 година. Тя била съставена от различни каменни блокове, използвани във фундамента на храма на древноарабската богиня Аллат. Благодарение на труда на археолозите статуята била възстановена в първоначалния си вид. Височината ѝ е 3,5 м, теглото – 15 тона. Един от елементите на статуята се явява газелата. Предполага се, че тя олицетворява „нежните и любящите черти на Аллат“, а Лъвът я пазел. Самата богиня често била изобразявана заедно с образа на Лъва. На лявата лапа на Лъва археолозите открили следния надпис: „Аллат ще благослови всеки, който не пролее кръв в светилището“. Струва си да се отбележи, че при древните араби, а също така и шумерите, богиня Аллат била изключително популярна. Най-известните храмове, посветени на богинята, се намират в Палмирия, Ат-Таиф, долината Леджа (Синай). Любопитен е и фактът, според дошлите до нас исторически сведения, че идолът на богиня Аллат в Ат-Таиф бил белият гранитен камък. А както е известно от съвременната енциклопедия на Изконните знания – книга „АллатРа“, Прамайката в древността била изначално изобразявана седяща в кубообразно положение.
Богиня Аллат и лъв
Кубът символизирал духовния свят, който човек може да достигне с помощта на божествената сила на женското начало (Аллат) и да промени качествено своята природа, превръщайки се в ново – Духовно Същество
Символът „АллатРа“ бил атрибут, като правило, на женските богини. Сред най-известните, например е знакът на богиня Ал-Лат („Майка на боговете“), почитана от древните араби в доислямските времена. По това време над нея поставяли символично изображение на полумесец с рогата нагоре, обозначаващо връзката с духовния свят, и кръг (който хората са тълкували като Лунен символ). Самият полумесец понякога бил изобразяван със слънчеви лъчи като символ на динамиката, движението в духовна посока.
Богинята Аллат се почитала като божество на небето, дъжда и слънцето, което е много интересен факт, тъй като водата в много от древните култури олицетворявала Духовния свят, потапянето вътре в себе си. Слънцето често било сравнявано с душата. Интересен е и фактът, че много богини, надарени с функциите на Аллат, съгласно легендите и митовете, се считали повелителки на водите и били свързани с тях. Същото може да се каже и за богините на небесната среда.
Струва си да се отбележи и храмът Баалшамин. Интересно е, че един от символите на общосимитското божество Баал (бога на бурите, Владиката на Небесата), който бил почитан във Финикия, Палестина и Сирия бил знакът АллатРа.
Силата на Аллат и нейната роля в човешкия живот
Съвременните учени предполагат, че думата „Аллат“ произлиза от „илахат“ („богиня“) с определен акцент на „тази богиня“, „богиня по определение“ и се явява забраненото име на божеството. За скрепването на своите договори древните араби използвали клетвата: „Кълна се в солта, огъня и Ал-Лат, която е най-високо от всички“.
Ако се обърнем дори към достъпните на днешен ден източници от различните епохи, разделените географски една от друга култури, може да се види, че думата „Аллат“ носи в себе си дълбок смисъл, който може да се срещне в културите на много народи. В своето изконно значение Аллат – е съзидателната, творяща сила и „благодарение на Аллат всичко във Вселената се намира на своите места в абсолютен порядък“ (източник книга Сенсей 4). Тоест, благодарение на нея съществува материалният свят – светът на взаимните отражения, множеството псевдо копия или фрактали. Силата на Аллат произлиза от духовния свят и всеки жив човек е неин носител. Тя се явява ключът към истинския живот. Но ако човек дори не знае за своята духовна съставна и такава дума като „Аллат“, какво остава за същността, тогава той влага своето внимание или тоест силата на Аллат в това, в което е бил научен, това, което наблюдава в заобикалящия го свят, простичко казано – подхранва системата на материалния разум. При това човекът за тази система се явява най-ценният енергиен ресурс, тъй като човешката Личност черпи своята сила от недрата на вечността – Душата.
Тъкмо за това днес, вследствие на унищожаването или изкривяването на Изконните знания, в това число и знанията за Аллат, наблюдаваме ескалация на напрежението в цялото общество, осмиване дори на самата мисъл за духовно освобождение на човека. Промяната е в ръцете на самите хора, каквото изберат, това и ще бъде.
Артефактите на древността – свидетели за знанията за смисъла на човешкия живот
Изучавайки древните находки, културните паметници, литературата и научните трактати на Изтока, става пределно ясно, че древните хора притежавали практическите знания за тази съзидателна сила. Те се стараели да предадат по най-различни начини тези знания на бъдещите поколения, в това число и увековечавайки ги върху вечния камък, чиито пример се явява Лъва Аллат. Реално темата за силата на Аллат е безкрайна.
В книгите на Анастасия Нових могат да бъдат намерени знанията за Аллата, които се явяват ключа за дешифрирането същността на древните източници. В своето време този въпрос силно заинтригувал група от научни дейци. Резултата от изследванията на древните артефакти от тези хора и прилагането на получените знания на практика положили началото на новата фундаментална физика, с чиито основи може да се запознае всеки жител на планетата. За съвременния човек тези изследвания могат да изглеждат като фантастика, но както е известно, фактите са доста упорит аргумент.
Всички археологически находки, които толкова старателно се опитват да скрият от вниманието на световната общественост, се явяват свидетелство за това, че знанията на изконната физика, знанията за силата на Аллата и за възможността да се управлява септонното поле били изначално достъпни на хората. Но най-главното е, че тези знания давали практическото разбиране за илюзорността на материалния свят и истинското предназначение на човека. Друг е въпросът, защо самото общество не се интересува от същността на случващите се наоколо събития, а се задоволява с информацията, поднасяна от медиите? Всеки от вас може да си отговори на този въпрос, ако понаблюдава за своите приоритети в живота.
Артефактите, свидетелстващи за това, че в древността, много преди съвременната цивилизация са съществували значително по-развити в технологично отношение човешки цивилизации, има предостатъчно и с всяка година тази колекция от „неудобни“ за системата факти се попълва с нови открития и находки от различни кътчета на света. Например, днес има неопровержими материални доказателства, че 140 милиона години назад съществувала високоразвита цивилизация, която по своето технологично ниво на развитие многократно превъзхождала нашата съвременна цивилизация. Но ще променят ли тези факти съдбата на днешната система на потребителското общество? Не, тъй като всичко ще завърши с банално потребителско любопитство от страна на „масите“ и желание на „върхушката“ да създаде нов инструмент на властта, плашило за подчинение на „масите“. И забележете, при това всеки един човек не се избавя от своите лични страдания, породени и преумножени от системата. Но всичко ще се промени, ако хората започнат да се пробуждат духовно и със своите ежедневни действия да променят както себе си, така и заобикалящия ги свят в посока духовно-нравственото развитие на обществото. Та нали вече са налични всички знания и възможности!
Какви знания крият в себе си древните постройки на Близкия Изток, щом с всички възможни средства се пречи за изучаването им? Според оценките на учените някои от паметниците на Древния Изток надвишават по възраст египетските пирамиди. Например старинните постройки в Сирия - на 90 км от Дамаск, (от 1979 година се намират в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО), които се оценяват на възраст от 10 000 години, но вече от много време не са достъпни за изучаване. А колко още древни знания са скрити под недостъпните пясъци на пустинята?
Ако се вгледаме в събитията от последните векове, може да се види как се унищожава всичко, което е свързано дори само със споменаването на думата „Аллат“, какво остава за знака АллатРа. Въпреки това няма нищо тайно, което някога да не е станало явно. Въпросът е в това как обществото и всеки един човек ще възприемат получената информация, с каква доминация в съзнанието. Реално знанията, които се разкриват при многостранното изследване на древните артефакти подбуждат всеки, който се е докоснал до тях с отворено сърце, да излезе от властта на материалния разум и да постигне своята духовна свобода, независеща от политическата и жреческата власт.
"Ако някой не познава нещо, той лесно става негов противник"
Али ибн Абу Талибу