Християнският празник на Светата Майка на Господ Иисус Христос Дева Мария има своите дълбоки древни корени в духовната култура на българите, които са органично свързани с по-старото ни духовно Учение - Тангризма. Четири века преди да бъде прието християнството като официална държавна религия, по нашите земи има вече християнски храмове. И този факт не само че е истинен, но има и своите духовни корени, които ясно можем да съзрем в погребалните артефакти на Кан Кубрат и Кан Аспарух, които носят равнораменния български кръст. Има исторически факти, които, колкото и да се крият и деформират, остават ясни и категорични в нашата история.
Българското семейство е свещена единица в Знанието, което нашият народ е носил много хилядолетия в сакралната си и морална култура. Това знание е свързано с Универсалният принцип на Живота във Вселената, който нашия народ наричал Танг-РА. В материалния свят, в живота на хората днес, той се нарича единство между Филогенетичния и Онтогенетичния принцип на Живота в Биосферата на нашата планета. Единството между Небето (Тангра) и Земята. Това единство, според българите, се е осъществявало в свещения съюз между Мъжа и Жената, в семейството. И това знание няма мистично-религиозната форма на брака, а е духовно-душевно изживяване на сливането между Вселена (Универсум) и Човек (уникумът на Универсума) в плодоносното единство на семейството, рода и народа.
Половото единство при българите е било свещенодействие на духовното във формата на материалното. Затова Богородица, с непорочността на своето духовно и физическо съществуване, е нагледен пример за съвременните хора и семейството в християнското общество. Напомня, че християнското семейство е антипод на всичко извратено и деформирано. Че то е идеал и форма на етичното и душевно-духовно отношение между мъжа и жената, че е най-значимата форма на еволюцията на душите в нашата епоха, затова трябва да го пазим и съхраним независимо от сатанинските набези над него. Не само Църквата, но и ние редовите християни, трябва да осъществим на дело тази висока култура на българите от древността. Защото няма по-голям и по-значителен фактор за моралното развитие на един народ от чистотата и светостта на семейството. За съжаление, ние не следваме успешно този велик пример на чистота и душевно съвършенство. Църквата все още стои встрани от прякото възпитание на младежите, а атеизмът дава изобилие от деградиращи негови форми на неморалност.