Не какво да правим, а да държим ума в сърцето си и да се молим… в брой 110

Не какво да правим, а да държим ума в сърцето си и да се молим…
Категория: Сърцето, душата
След черния петък на 13 ноември в Париж светът отново се пита /за кой ли път…/ какво да се прави…И това е прастарият въпрос, занимавал хората, откакто се е пръхнал животът. За това се питаше в началото на 19 век и руският радикален философ и демократ Николай Чернишевски в своя роман “Какво да се прави”. Той виждаше спасението в ликвидиране на крепостничеството, в решаването на икономическите и политическите проблеми, в реализма на изкуството, в това литературата да служи на народа си… Чернишевски описа в своя роман хората от новото общество, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото. Но заради своята политическа и литературна дейност бе осъден да лежи 7 години в каторга и заселване в Сибир.

Подобно на него, много други светли умове са се питали накъде върви светът и колко дълго може да се движи в погрешната посока на разделение, на изострена полярност между бедни и богати, на привилегировани и онеправдани, на избрани и низвергнати…

И въпреки това, светът не е мръднал дори на йота в посока на помирение. Дори обратно, въпреки т.н. демокрация и разни други човешки умотворения, хората все повече са се ожесточавали и стигали до апогея на своята безчовечност. До това да отнемеш нечий друг живот и то толкава садистично и мерзко, че това да граничи с удовлетворение от този акт.

Но, вместо да се търсят и решат причините, довели сътворения от Бога добър човек дотам, само се “лекуват” симптомите, последствията. Нещо повече – дори се налива и масло в огъня. Трябвало да се отговори на огъня с огън, на стрелбата със стрелба... И сега европейските ръководители се канят да отговорят подобаващо на нападките, на атентатите… Тогава какво да се очаква, освен саморазрушение…

Особено пък сега, когато лавината на злото се е отприщила, взривена от разделението, омразата, заблудата, от манипулациите... От отчаяние, безсилие и чувство за отхвърленост и малоценност, от мнимото добро… Когато се намираме в “окото” на бурята. Когато процесите са станали неуправляеми и са почти на автопилот. Когато нямаме много възможности за реагиране…

И все пак, има неща, които можем да осъзнаем. И най-вече това, че истинската свобода и сигурност са възможни само в духовния свят, т.е. в Бога… Тук и сега можем само да държим ума в сърцето си и да се молим на нашия Създател за прошка, за изкупление пред чудовищните ни прегрешения. И вместо с гняв, да отговорим с миролюбие на ожесточеното военолюбие. Незабравяйки, че не сме нито от Изтока, нито от Запада, че мястото ни ще остане без място, ще изчезне без следа. Че ако не се подаваме на отровата на болката и желанията си, бодилът ще се превърне в роза и в песъчинката ще грейне всемирът, както проникновено ни учеше Мевляна Руми. И незабравяйки, че Бог е Любов и само като превърнем гласа на ума си, на чувствата си, на думите си в глас на Любовта, ще можем отново да бъдем част от Неговата небесна държава.

Статията е прочетена 525 пъти
Назад към брой 110Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017