Семейството за мен е нещо много по-универсално от религията. То е свързано със зачитането и уважението на другия, с уникалността на индивидите, съчетана в едно общо цяло.
Преди седмица бях на сватба. Свещеникът, който бракосъчета младоженците, каза така: „жената трябва да се бои от мъжа си като от Бога, а мъжът трябва да обича жената като себе си.“ Това ли е християнското семейство? Ако да, то не мисля, че то има бъдеще. Защо? Защото съм жена от 21-ви век и нищо не може да ме накара да се боя - нито от Бога, нито от съпруга си. Предпочитам да ги обичам с цялата любов, на която съм способна. И ако ме питат дали ще просъществуват християнските ценности в бъдещето, ще ми се да отговоря така: ако християнската ценност е страхът (от Бога, от другия, от каквото и да е), то бих предпочела да не просъществува. И ако християнството иска да оцелее, време му е да загърби страха и да направи семейство с някоя истинска ценност. Като любовта например.