продължение от брой 108

1. „Варварски“, сиреч негръцки имена на „гръцки“ богове

Думата „варвари“ за пръв път у употребена от Омир, който нарича племето кари „варварофони“ („варварогласни“, или „варвароезични“). Първоначалното значение на тази дума значително се различава от днешното и значение, което съдържа в себе си преди всичко негативна (пейоративна) оценка: думата „варварин“, днес се употребява за обозначаване на некултурен, груб, арогантен, брутален човек. В старогръцки език тази дума има и такова значение, но то е вторично, производно от представата на гърците за негръцките народи като стоящи по-долу от тях по нивото на културно развитие. В оксфордския старогръцко-английски речник, издаден в Ню-Йорк през 1883 година[1], гръцкият израз „варвари, варварски“ се обяснява по следния начин:

В превод на български: Варварски: I. негръцки, чужди на гърците обичаи или език; известно на Омир, което идва от неговото „кари варвароезични“, Илиада, 2, 867; по-късно като съществително „варвари“ - по произход: всички, които не са гърци, и не говорят гръцки; след това специално спрямо медите и персите.“

II. след Персийските войни думата придобива значение “странен, необичаен, чуждестранен, брутален, груб “.

От това определение на значението на думата "варварски" можем да си направим извода, че към момента на заимстването на имената тази дума е означавала просто "чужд, негръцки", тъй като Персийската война според древните автори е станала поне с хилядолетие по-късно от самото заимстване на имената. Обаче има податки, че и по-късно думата "варвари" в старогръцкия език е била употребявана просто за неелини и е нямала негативното значение "груб, некултурен, нецивилизован", ср. цитат от богослова свети Климент Александрийски[2]:

В превод на български: … че повечето от тях (от  най-древните мъдреци и философи) –бяха варвари по произход, и са се образовали от варвари, няма смисъл и да се говори: Питагор е бил по произход тирен[3]; Антистен – фръг, а Орфей одръз, или трак…

 В случая е важно да се отбележи, че всъщност и голяма част от тъй наречените “елински” имена са по произход “варварски”, сиреч чужди. Че гърците са заимствали думи от „варварите“ , го твърди Сократ в диалога си “Кратил”[4]:

На български: ...много имена елините са заимствали от варварите, особено тези елини, които живеят сред варварите“.

А според Херодот едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.“[5] (вж. по-долу оригиналния цитат от Херодот):

Същото твърдят и съвременни специалисти по старогръцки език. Според известния руски антиковед, философ и лингвист А.Ф. Лосев, догръцки са имената на Хера, Аполон, Лето, Хефест и Арес. По-късно той добавя в списъка на негръцки имена също и Хермес и Ирида. Всъщност, списъкът е отворен – особено ако се вземе предвид горе приведеното мнение на Херодот, че почти всички имена на „елинските“ богове не са гръцки. Например немският лингвист Фик счита за негръцко (фригийско, а значи и тракийско) и името на обиталището на Зевс:  „Олимп“, вж.[6]

В този списък, обаче, липсва интересуващото ни име на „главния“ бог на „гръцкия“ Олимп – Зевс, като се счита за съвсем естествено това божеско име да е гръцко. Но дали наистина е така?

1. "Варварският“ произход на името „Зевс“, или на кой език името „Зевс“ означава „живот“

В етимологичния речник на старогръцкия език с автори Йо. Даниел и А. Ленеп, се цитират Фурнут (Корнут) и Хераклид, които извеждат значението на името Зевс (Ζευσ ) от гръцкия глагол ζεω, означаващ „наблюдавам“, ср[7].

Глаголът ζεω според същите автори има и още едно значение: „кипя, вря“. По такъв начин, ако се търси етимологията му в старогръцки език, името на Зевс би могло да означава „наблюдаващ“, или „врящ, кипящ“. Това не би могло да бъде епитет или определение на бог, каквито и словесни еквилибристики да се правят.

Същевременно, античните автори почти единодушно извеждат името Зевс от „живот“, „първопричина на живот“. Ето какво пише за това Лосев:

„Особенно интересны античные этимологии имени Зевса, которые, не выдерживая никакой критики с точки зрения современной лингвистики, являются тем не менее весьма важным материалом для историка-мифолога.... Все античные этимологии слова «Зевс» (в основном они перечислены у философа-стоика III в. до н. э. Корнута, № 6 а, и в Большом Этимологике, № 6 b) можно разделить на две категории: на производные от корня, означающего «жизнь», и от корня, обозначающего «первопричину».  ... Все эти античные попытки разгадать имя Зевса для нас чрезвычайно важны, ибо и они тоже в основной своей направленности понимают имя Зевса как «жизнь», «первопричина жизни». Об этом свидетельствует длинный ряд текстов, принадлежащих самым разнообразным авторам и с удивительным единогласием и упорством выдвигающих одну и ту же «жизненную» этимологию. Это — не «бытие», не «идея», не «сила» или «могущество», не «дух», не «материя», не «ум» или «разум», а именно «жизнь» — всякая жизнь: и мировая, и человеческая, т. е. или самая субстанция жизни, или ее первопринцип, или ее внешнее проявление“[8].

За отбелязване са два важни момента от горе приведените цитати:

1.  По мнение на Форнут и Хераклид, ако се търсят корените му в старогръцкия език, името Зевс (Ζευσ) може да бъде извеждано само от глагола ζεω, който означава „наблюдавам“, или „кипя, вря“.

2.Античните гръцки етимологии, извеждащи името на Зевс от „живот“, от гледна точка на съвременната етимологична наука, не издържат на никаква критика, или, с други думи, те са безоснователни. Независимо от това, „с учудващо единогласие и упорство най-разнообразни антични автори изтъкват една и съща етимология - „живот“.

При тази ситуация остава неясно, на какво основание античните автори  извеждат името на Зевс от думата „живот“. Как да си обясним това „учудващо единогласие и упорство“?

Диалогът „Кратил“ съдържа неудачен, приписван на Сократ, опит да се обясни значението „живот“ на името Зевс чрез гръцки език (за мене това е късна интерполация, целяща именно чрез авторитета на Сократ да се „докаже“ гръцкия произход на името Зевс). В него  се твърди, че всъщност истинското име на Зевс не било Зевс, а е един израз, състоящ се от две думи: Диа и Зън (което ще рече, че първоначалното име на Зевс според автора на тази измислица е било Диазън – такава форма не е отбелязана никъде - НТ), и този израз на старогръцки бил означавал „чрез (него) е животът“. Но после гърците по неясни причини били разделили името на най-главния си бог на две части, като едната част била използвана от носители на едни диалекти, а другата – от носители на други диалекти. Тук няма де се спирам на абсурдността на подобна „етимология“, но ми се ще да отбележа, че в същия диалог Сократ всъщност дава ключ към разбирането на думата „Зевс“ като „живот“, който ключ, за съжаление, досега не е забелязан и не е използван.

А този ключ е следният.

В приведения по-горе цитат от същия диалог – Кратил, Сократ твърди, че гърците са заимствали много имена от „варварите“. По-нататък той казва:

В превод на български: Сократ: „Ако някой се опита да определи, доколко правилни са тези имена, изхождайки от елинския език, а не от този език, от който тези имена са взети, той, естествено, няма да успее.“    

Смисълът на изказването на Сократ е следният: ако не можем да изведем едно или друго име от елинския език, то най-вероятно това име да е от чужд („варварски“) произход, и съответно трябва да търсим обяснение на това име  в съответния чужд език, от който това име е дошло в  езика на елините.

Кой ще е този език?

В един орфически химн Зевс е наречен “добрия, милия бог” (μειλιχιοσ”), “даряващ живот” (βιοδωτορα):

Орфей е бил тракийски поет, цар и философ, и е логично да се предположи, че е пял песните си на своя роден език, който със сигурност не е бил гръцки. Горе приведеният текст е на старогръцки. Нищо чудно текстът да е преведен от езика на „траките“.  Не са малко податъците, че този език е бил предък на съвременния славянобългарски език, и един от тях е епитетът на Зевс – изписан от гърците като милихос, а всъщност – мили, ср. съвременния български израз „мили боже!“

Но защо Зевс е наречен „даващ, даряващ живот“?

В книгата си „Мит и символ“ ученият Алан Голан споменава, че името на единия от лидийските богове е било Ziva. Лидийците, или по-точно лидите, людете са балкански народ, и едно от потвържденията за това е самото им име Λυδοι, Lydoi, което име академик Владимир Георгиев обяснява чрез старобългарското „люди“ (съвременното българско люде, рус. люди!)  Не е без значение и фактът, че лидите (людете) са се покланяли на тракийския бог Сабазий. Според Стефан Византийски[9], Лидия – това е страна, която се нарича още и Меония, от реката Меон, течаща по Ахаида (= Ахая), вж.

Ахаида, или Ахая, Ахея е несъмнено балканска страна (страната на омировите ахейци). Според други източници, Лидия е била съседна на Магнезия, а Магнезия е област в Тесалия. Обясненията, че Магнезия се била намирала в Мала Азия, и се е наричала по името на магнетите - преселници от Тесалия в Мала Азия, не се потвърждават от анализа на географските реалности от онова време, тъй като в античността с думата „Азия“ се е означавал Епир, съседен на Тесалия, вж. Евстатий[10]:

 В свободен и съкратен превод: Тъй като страната Азия се нарича по името на Асий Атов..., който пък се казва така по името на Азия, майката на Прометей... Тя (страната Азия - НТ) е наричана от атическите историци Асида (Азида). Казват, че Азий филисофът..., по името на този славен човек е и страната, която по-рано се е казвала Епир, е била преименувана в Азия. .... Нарича се Азия, същото е както и Епир.

Че с името Азия е бил обозначаван  днешния Епир (северозападна Гърция и южна Албания), го потвърждава и Стефан Византийски, вж[11].

В превод: Азия, това е град в Лидия до Тмол[12]... Наричат Азия също и Епир, по града в Лидия.

Град Азио е споменат в Епир от френския изследовател Д`Анвил, който счита, че руините в  местността, наричана от местните жители Азио е старият Актиум, или Анакториум, вж.[13]

С една дума Лидия, или по-правилно – Людия (Λυδια)[14], е била област в Епир, в която се е намирал градът Азио (името е съхранено до края на XVIII век),  по чието име целият Епир е бил наречен Азия. Лидия е била населена с жители, които са се казвали люди (Λυδοι), или люде. Не е трудно да се досетим, чии предци са били тези люде.

Интересно потвърждение, че Лидия все пак е били балканска земя, намираме в книгата на акад. Димитър Дечев „Die thrakische Sprachresten[15]”, в която той е събрал споменаванията на тракийски имена в античната и средновековната литература. За топонима Alorus той привежда следните цитати:

В превод на български: Алор, местно име. – 1. Град в Пеония. Птоломей. – 2. Град в Македония. Страбон, 7, фргм. 20. Алор е в Ботиея, до Пидн в Пиерия. Стефан Византийски, 80, 18: „Алор, град в Македония…. Скилак, 66: Алор, град и река в Лидия. Помпоний Мела, 2, 35: между Пеней и Аксий е Алор.

Алор, река до Драч, Аппиан, Граждански войни 2, 56.

И така, Алор е град в Пеония, Македония, Лидия. А също и река в Лидия, и река край Дирахий (на български Драч - днешния град Дуръс в Албания). Потвърждава се тезата ми, че всъщност страната Лидия се е намирала в Епир. Херодот, Страбон и Птоломей, и др. споменават река Людия в Македония.

Интересно потвърждение, че с името Асия, или Азия е била обозначавана област в юго-западната част на Балканския полуостров, намираме у Стефан Веркович, който в неговото описание на Македония споменава албанското племе асии[16], съседно на македонското племе мияци и албанското миридити:

1. Божеството Живот, Живе, Жив, Жива

в славянската (включително и българската) митология

Като се вземе предвид, че нито в гръцката, нито в латинската азбука има буква за звук Ж, напълно е правомерно да се предположи, че името на бога на лидите, или людете, отбелязан на латински като Ziva, е било Жива, или Живе[17]. Основание за подобно предположение намираме в текстове, третиращи стари славянски богове.

Един от първите, който споменава наред с други славянски богове и божеството Живе е полският летописец  Ян Длугош (15 век): 

В превод на български: ...богиня на живота, която се е казвала Живе.