Все по-често изникват находки, които карат археолозите да се съмняват в истинността на теорията за историческото развитие на човечеството. Водят се постоянни научни спорове, едни обвиняват археолозите, че се занимават с фалшификации, други се замислят за преразглеждане на историята, а трети просто изпадат в недоумение. Хайде да видим, какво кара учените по цял свят да се съмняват в това, което се е смятало за неопровержима истина толкова много време.
В течение на последните няколко десетилетия, миньорите в Южна Африка изравяли загадъчни метални сфери. Диаметъра на тези сфери с неизвестен произход е приблизително 3-4 сантиметра. На някои от тях са гравирани три паралелни линии, преминаващи по оста на предмета. Открити са два вида сфери: едните са изработени от твърд синкав метал с бели петна, а другите са кухи от вътре, запълнени с бяло гъбесто вещество. Интересен е факта, че камъка, в който са били открити, се отнася към Докамбрийския период и датира приблизително от 2,8 милиарда години! Кой и за какво е направил тези сфери – остава загадка.
В научно списание от 1852 била публикувана статия за открита изключително необикновената находка на предмет с формата на ваза. Самия артефакт бил намерен през 1851 година в кариера близо до град Дорчестър (Dorchester, САЩ) след извършването на взривни дейности в структурата на скалата, която датирала от около 534 милиона години. След взрива предмета се е разцепил на две части. А след събирането им заедно се образувала великолепна тайнствена ваза – полукамбана с височина около 11,4 см, ширина от 16,5 см в основата и 6,5 см в гоената си част и дебелина от около 3 мм. Материала, от който е изработена е сплав между цинк и сребро. Цялата и повърхност е покрита с отчетливи флорални орнаменти, основния акцент се пада на изображенията на цветя, целите покрити със сребро увити от лоза също със сребърно покритие. Гравюрата и сребърното покритие са изпълнени с невероятно майсторство от неизвестния майстор. Преди взрива, самия артефакт се е намирал под земята на дълбочина около 4,5 метра.
В музея на държавния университет в Перу се съхраняват камъни с най-различни интересни рисунки, но ние ще се спрем на един конкретен, на който е гравирана фигура на човек. Изследванията на камъка показали, че рисунката била създадена преди 30 000 години. Но не това е най-интересното, а това, че самата фигура е облечена в съвременни дрехи, шапка и обувки. Излиза, че преди 30 хиляди години хората притежавали същите умения за изработка на облекло каквито имаме и ние днес. Освен това, човека държи в ръцете си телескоп и наблюдава прелитащо небесно тяло. Което ни навежда на мисълта, че не само е притежавал познания по астрономия, но и самата цивилизация е притежавала солидни технически възможности, съдейки по съвременния телескоп в ръцете му. Между другото днес се смята, че телескопа бил изобретен за първи път през 1770 година от Галилео Галилей. Изглежда, че това далече не е така…
„Чинията на Лоладоф” наричат каменното блюдо, открито в Непал, чиято възраст датира преди повече от 12 000 години. Изглежда, Непал е било едно от многото места посещавано от извънземни в древността. Това ясно личи от НЛО-то във формата на диск. Има и рисунка на персонаж удивително наподобява извънземно, чийто вид знаем като сивите.
В Древен Китай приблизително около 5000 година преди н.е. в гробниците на знатните особи били поставяни големи каменни дискове изработени от нефрит. Тяхното приложение, както и технологията, по която били изработвани все още остава загадка за днешните учени. Все пак нефрита е един от най-твърдите камъни в света, два пъти по твърд от стоманата. Твърдостта му е 6,5-7 по скалата на Моос.
Пред вас се намира най-важния и невероятен артефакт, намиран някога в Колумбия. Това е така наречения „Генетичен диск“. Той е изработен от Лидит, изключително здрава каменна порода, която не отстъпва по здравина на гранита, но със слоеста структура, което не позволява в наше време да се изработи подобен диск. Диаметъра му е 27 см, а теглото 2 кг и нито една съвременна технология не е способна на това, което е успял да направи древния майстор. Но най-интересното в случая са инкрустациите на самия диск, изобразяващи процесите на зачатие, които е възможно да се наблюдават в реалния живот единствено под микроскоп. В лявата част на диска, 11 часа, може да се разгледа изображението на мъките яйчници без сперматозоида и с него, очевидно е, че е показан процеса на зараждане на сперматозоидите. В зоната около 1 часа могат да се наблюдават вече няколко зародили се сперматозоида. По нататък е изобразен зародишът, стадиите му на развитие до това как изглежда новороденото. Освен това са изобразени мъжа и жената.
За първи път такъв череп бил намерен през 1927 година в Централна Америка от експедицията на известния английски археолог и пътешественик Ф. Алберт Мичъл-Хеджис.
Находката била предшествана от започналите още през 1924 година работи по разчистването на древния град на маите във влажните тропически джунгли на полуостров Юкатан (тогава – Британски Хондурас, днес – Белиз). Едва забележимите старинни постройки били погълнати от тридесет и три хектара гора. За облекчаване на разкопките било решено тя просто да бъде запалена. Когато димът окончателно се разсеял, пред участниците в експедицията се разкрило удивително зрелище: каменни пирамиди, градски стени и огромен, за хиляди зрители, амфитеатър. Лубантун, «Градът на падналите камъни», – това наименование на Мичъл-Хеджис било прилепнало с лека ръка към древното селище.
През април 1927 г под отломките на древен олтар дъщерята на археолога намерила удивителен предмет. Това било човешки череп с естествена големина, изработен от изключително прозрачен кристал и идеално полиран. Липсвала единствено долната челюст, но след три месеца буквално на десетина метра от местоположението на черепа била намерена и тя. Оказало се, че тази кристална част се окачва на идеално гладки шарнири и се задвижва при най-малкото докосване.
С изучаването на черепа се заел изкуствоведът Франк Дордланд. При щателен оглед, той открил в него цяла система от лещи, призми и канали, създаващи необичайни оптически ефекти. Изследователят бил поразен от това, че върху идеално полирания кристал даже под микроскоп не се виждали следи от обработка. Той решил да се обърне за консултация в известната фирма «Хюлет-Пакард», специализирала се по онова време в производството на кварцови генератори и смятана за най-авторитетна по експертизата на кварцовете.
Резултатите от експертизата потресли не само изкуствоведа. Изследването, проведено през 1964 година в специалната лаборатория на фирмата «Хюлет-Пакард», показало, че черепът бил направен много преди появяването на първите цивилизации в тази част на Америка. Освен това, планински кристал с толкова високо качество по тези места въобще не се срещал. Поразително откритие – «допотопният» череп, който тежал 5,13 кг, а размерите му били 125,4*203,4 мм, бил направен от монокристал напук на всички известни закони на физиката.
Мистичният древен артефакт, според някои предположения, част от древен механизъм, бил намерен от египтолога Уолтър Браян през 1936 година по време на огледа на гробницата Мастаба Сабу, който живял приблизително през 3100 – 3000 г преди н.е. В древен Египет. Гробницата се намира близо до селището Саккара.
Артефакта представлява тънкостенна каменна чиния изработена от мета-алеврит с три тънки загънати към центъра края и не голям цилиндричен улей в средата. Диаметъра на чинията е 70 см, формата е идеална окръжност. Това изделие навежда на множество въпроси, както за неговото предназначение, така и технологията, с която е било изработено, тъй като няма аналог.
Намерените платинени бижута от културата Толита в Колумбия представляват загадка, на която учените нямат отговор. Цялата работа е в това, че платината се топи при температура над 1755°С, чиято технология е открите едва преди няколко столетия. Излиза, че майсторите от южноафриканския континент са притежавали такава.
Древните индианци населяващи територията на провинцията Толима в Колумбия създавали в продължение на няколко хиляди години подобни изделия. За съжаление се е запазила много малко информация за културата и живота им. Учените предполагат, че тези фигурки били използвани като шноли и украшения за ушите и носа, но не могат да дадат обяснение защо формите им приличат толкова много на самолети.
През 1996 г военния летец Петър Белтинг и зъболекаря Алгунд Енб от Германия решили да проверят, дали наистина фигурките се явяват модели на самолети. Те изработели от изключително лекото балсово дърво и пенополистирол модели на самолетите в мащаб 16:1. Моделите били снабдени с перка и мотор и били и пуснати да летят. Оказало се, че имат отлични аеродинамични характеристики и летят прекрасно, дори аеродинамичната им форма превъзхожда голяма част от съвременните въздушни превозни средства.
По време на изкопни работи в английския град Антрим през 1895 година било намерено 3,7 метровото тяло на вкаменен гигант. Сникмата е взета от британското списание „Стренд“ от Декември 1895 г. Освен огромната му височина може да се отбележи и невероятната му гръдна обиколка от 2 м, дължината на ръцете 1,4 м и наличието на шест пръста.
В Библията в 2-рата книга на Самуил се разказва за същества с шест пръста на ръцете и краката: „Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири."
Колекцията включва произведения, които не могат да бъдат свързани с нито една от известните археологически култури на латинска Америка. Изработени са основно от мед, медни сплави, а понякога и злато. Повечето от артефактите са изработени от щамповани метални листове. В колекцията има много маски, корони, нагръдници дискове и т.н. Но най-интересни са многобройните метални пластини, изпълнени със сюжетни изображения и надписи… Отец Креспи е събрал повече от сто подобни пластини. Някои от тях са с размери – до 1,5 м ширина и 1 м височина.
Изображенията върху тези пластини нямат нищо общо с културните традиции на древна Америка, а имат пряко отношение към културите на Стария свят, по-скоро към цивилизациите на Средиземноморието и Близкия изток. На една от пластините е показана правилна (не стъпаловидна) пирамида, подобна на пирамидите в Гиза. В долния и край има надписи с непонятна "азбука." В двата долни ъгъла са изобразени два слона. Очевидно е, че по времето на първите цивилизации в Америка вече не имало слонове, но техните изображения не са рядкост в колекцията на Креспи. Непознатата "азбука" се среща и на други от артефактите. Този вид писменост не е известен на съвременните учени. На пръв поглед има известна прилика с писмеността на Мохенджо-Даро. На другите пластини се среща и друг вид на писменост, определена от лингвистите за много близка с ранно-либийската или прото-минойската писменост.
Мохенджо-Даро („хълм на мртъвците“) – е град от цивилизацията възникнала около 2600 г преди н.е в долината на река Инд, намиращ се в днешен Пакистан, провинция Синд. Градът се е явявал като един от най-големите в своето време и един от първите в историята на Южна Азия, съвременник на Древен Египет. Той бил открит през 1920 година заедно с град Хараппа в днешен Пакистан.
Мохенджо-Даро се откроява сред всички градове в своето време с почти идеалното си планиране. Основния строителен материал бил печената тухла. В града били изградени сложна канализационна система и множество култови съоръжения, Сред най-интересните постройки се открояват голямото зърнохранилище, басейн за ритуално умиваме с площ от 83 кв. м. и голяма „цитадела“, очевидно създадена с идеята да се предотвратяват наводненията.
Най-интересното е, че града е бил унищожен с ядрен взрив. В костите на скелетите е констатирано високо ниво на радиация, а тухлите на къщите били стопени и на места се превърнали в стъкло.
През 1930 година в Коста Рика, по време на разчистване на джунглите работниците се натъкнали на невероятното препятствие: на пътя им стояли десетки масивни камени топки, повечето, от които имали идеална форма. Всички имали различни размери: от тенискортна топка до такива с диаметър от над 2 м. и тегло от 16 тона. Очевидно е, че са направени от хората, но с каква цел и технология остава загадка.