Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 19 в брой 108

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 19
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от брой 107

В редица записи българската народна музика е така компютърно-синтезаторно осъвременена, че трудно може да бъде разпозната като такава от вече свикващите с чалгата уши; още повече, когато текстовете са преобразувани в неопознаваеми като реч вокали.

Ето още един пример от книгата на Раду Чинамар „Подземните тайни на румънския сфинкс. Из окултните архиви на Департамент Нула” от поредицата „Балканки мистерии” на издателство „Паралелна реалност”, Пловдив, 2010 г., стр. 236 – 237, където от издателите е коментиран разговор, проведен през месец май 2002 г. между сеньор Мацини (вероятен потомък на масона илюминат Джузепе Мацини), представен в книгата като „един от многоуважаваните членове на най-важната масонска ложа в Европа, която е част от най-влиятелната световна организация – Билдербергерите”, и Цезар Брад – ръководител на „Комисия за анализ на необикновените явления”, формирана като „буферно” звено между Румънската разузнавателна служба и Департамент Нула:

„Още докато четяхме книгата за пръв път, ни направи силно впечатление, че сеньор Мацини знае и говори много добре румънски език с Цезар. Първоначално помислихме, че това се дължи на многоспектърното обучение, което масоните във висшите аристократични степени с традиция получават още от деца, и решихме, че това просто е един от многото езици, които Мацини знае. След разкритието за фамилната му история и мисия обаче фактът, че знае румънски, се явява още едно уникално потвърждение, че този човек е бил специално трениран да оперира именно в тези ширини. Тогава се случи още една много интересна синхроничност. Тя е свързана с последния филм на масонското протеже (и впоследствие жертва) Стенли Кубрик – „Широко затворени очи”. Бяхме гледали този филм още когато излезе, преди 10 години. Разбирането на един определен аспект обаче се случи наскоро. Сцената, която конкретно ни интересува, е преди сексуалния илюминатски ритуал, извършен в замъка. По време на подготовката за него, когато всички са наредени в кръг, има много странни напявания, които не са на нито един познат език. Преди няколко години наш познат ни обърна внимание на това и сподели, че според него във филма тези напявания не звучат в оригинален формат и навярно са записани в огледален вариант, отзад напред. С програма той обърна аудиото им на обратно с идеята да разбере дали ще чуе някаква реч в нормален вид. Каква бе изненадата ни, когато ни каза, че прослушаното било много близо до звученето на българския език! Не се различавали ясни думи, защото навярно кодировката е по-сложна от възможностите на достъпните програми, но определено имало някакъв намек в тази посока. Това, разбира се, е много странно: какво може да прави нещо, наподобяващо български, в американски филм от подобна величина? Минаха поне две-три години оттогава и забравихме за тази случка, която си остана неразгадана.

Следващият удар в същата връзка дойде наскоро, когато Питър Муун (автор на преиздадената от същото издателство книга „Проектът Монтоук”; Р.П.) случайно подметна, че негови румънски приятели му казали, че напяванията във филма, чути на обратно, твърдо били на старорумънски! Това е много интересно. Не знаем доколко старорумънският прилича на българския като звучене, но самата хипотеза записът да е на един от двата езика е много интригуваща. Фактът, че това са напявания в световноизвестен филм, а сцената е магически ритуал, прави нещата много дебели. Сексуалните ритуали, които илюминатите извършват, имат за своя крайна цел манифестация на дадено събитие/идея/условия на земен план. Механизмът, по който това става възможно, е сложен и не е предмет на настоящата книга. Възможността обаче заклинанията да са изречени на български или на старорумънски (или каквато и да е негова форма) говори, че конкретният ритуал отразява цели, свързани с вибрацията на тези земи. Силата на това заклинание се мултиплицира прогресивно, защото е гледано от милиони хора, и макар на съзнателно ниво те да не разбират казаното, подсъзнанието им го регистрира и започва да резонира на тази вълна. Ако има дори частица истина относно езика, ползван за тези заклинания, това ни дава още едно много твърдо доказателство, че илюминатите открай време мислят и действат в посока Балканите по много конкретен и окултен начин.”

Тук за всеки запознат с историята е ясно, че след като до 1860 г. за Румъния, румънци и румънски език не може и дума да става, а тези земи винаги са били български и българският език в тях за няколко десетилетия е изкуствено романизиран, то в случая имаме едно неумело и невежо боравене с една чиста тафтология. Кирилицата и така нареченият черковно-славянски език и днес се използват в църковната иконопис и в литургията на Румънската православна църква.

По-нататък на стр. 281 от книгата за „румънските досиета Х”:

„Ще припомним още една любопитна случка в контекста на взаимовръзките България – Монтоук, която дори предизвика скандал. Тя касае филма „The Triangle”, излъчен като минисериал в 3 части по канала SciFi. В него има сцена, в която главните герои попадат в алтернативна вселена (може би по-подходящ е другият също така използван термин – „паралелна реалност”; Р.П.), където нацистите са победили във Втората световна война и управляват света, а нацистката идеология е превзела САЩ. Точно в този момент, докато се показва маршът на американските войници в хитлеристки униформи, се пуска за музикален фон българският национален химн! Накрая на филма става ясно, че всички изкривявания и портали към паралелни вселени (които са основната сюжетна линия) са предизвикани от експеримента „Филаделфия”. Тоест във филм за експеримента „Филаделфия” (който е свързан с проекта Монтоук) звучи химнът на България в нацистка сцена.  . . .  Какво се опитват да ни кажат с тази заигравка от Холивуд? (Според моето възприятие на филма американските войници в кафяви униформи и въоръжени с автомати скачат от каросерията на военен камион на пристанище, незабавно се подреждат като охранителен кордон пред акостирал търговски кораб с надпис на десния борд „KRUPP TRANSPORTS CO.” и неколцина от тях също на бегом се качват по трапа на него. Невежеството на американците е изразено от един от героите на филма, а нашите преводачи и редакторите на субтитрите все „по-успешно” се „синхронизират” с тях: „Кръп . . . Кой е Кръп?” Така към историята е пришита още една кръпка с български бели и червени конци; Р.П.)

Опитвайки се да се придържаме към основната тема с минимални отклонения с оглед на примери, за отбелязване е, че след 1989 г. и в обществените заведения се задълбочава формирането на „шизофренична” атмосфера. Все по-широко за целта се използва непрекъснато усъвършенстващата се мултимедийна техника. Показваното на екрани няма нищо общо с излъчваните звук, музика и говор. Нерядко няколко екрана са настроени на различни канали и предавания.

(Продължава в следващия брой)

Статията е прочетена 566 пъти
Назад към брой 108Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017