Свободна земя в брой 11

Свободна земя
Категория: Реформа „СВОБОДНА ЗЕМЯ”
АМПУТАЦИЯ

Често чуваме изречението „Човек има естествено право на земя”. Но това е абсурдно, тъй като от него би било заслужено коректно да се каже, че човек има право на своите крайници. Ако говорим за правата във връзка с това, трябва също да кажем, че боровото дърво има правото да търси корените си в земята. Може ли човек да прекара живота си в балон? Земята принадлежи и е органическа част от човека. Ние не можем да мислим човек без земя, както и без глава и стомах. Земята е точно толкова част, орган на човека, колкото и главата му. Къде започват и свършват храносмилателните органи на човека? Те нямат начало и край, а формират затворена система без начало и край. Веществата, които човекът изисква за поддържане на живота, са несмилаеми в своето сурово състояние и трябва да минат през подготвителен процес на смилане. А тази подготвителна работа не се прави с уста, а от растенията. Растенията са, които събират и преработват веществата, така че да могат да станат храна при своето по-нататъшно предвижване по смилателния канал. Растенията и пространството, което заемат, са точно толкова част от човека, колкото устата му или зъбите му.
Но човекът, подобно на растенията, не остава удовлетворен с част от земята; той иска цялата, всеки индивид се нуждае от неразделена земя. Хората, живеещи в долини или на острови, или изолирани чрез тарифни бариери и език, угасват. От друга страна, търгуващите народи, които подправят кръвта си с всички продукти на земята, оставят здрави и населяват света. Телесните и духовните нужди на хората пускат корени на всеки квадратен фут на земната повърхност и обхващат планетата като с пипалата на октопод. Човек се нуждае от плодовете на тропиците и от температурните зони на севера; а за здравето си се нуждае от въздуха на планините, на морето и на пустинята. За да стимулира ума си и да обогати опита си, той се нуждае от общуване с всички народи на света. Той дори се нуждае от боговете на другите народи като предмет, с който да сравни собствената си религия. Цялата планета в блестящия си полет около слънцето е част, орган, на всеки отделен човек.
Как тогава ние търпим отделни хора да конфискуват за себе си част от земята като изключително тяхна собственост, да издигат бариери и с помощта на кучета-пазачи и обучени роби да ни държат далече от част от земята, от част от нас самите - да откъсват, както е било, цели крайници от нашите тела? Не е ли такова действие равностойно на самоосакатяване?
Може би читателят не е в състояние да възприеме това сравнение на основанието, че тази ампутация на част от земята не предизвиква загуба на кръв! Но какво е обикновена загуба на кръв! Обикновената рана се лекува. Вие загубвате ухо или ръка, кръвотечението е спряно и раната е затворена. Но раната, оставена в нашето тяло чрез отрязването на част от земята, загноява завинаги и никога не се затваря. При всеки срок за изплащане на рентата, на всяко първо число от тримесечието раната се отваря и златната кръв блика. Човекът е окървавен и побелял и учуден върви напред. Отрязването на парче земя от нашето тяло е най-кървавата от всички операции; тя оставя зееща, гнояща рана, която не може да се излекува, освен ако откраднатите крайници се присадят отново.
Но как? Не е ли земята вече разкъсана на парчета, насечена и парцелирана? А не са ли били скицирани крепостните актове, които описват това парцелиране, и трябва да бъдат уважавани?
Но това е безсмислица. За кого трябва да се скицират и подписват тези крепостни актове? Самият аз никога не съм се съгласявал с разделянето на земята, с ампутирането на крайниците ми. А това, което е направено без мое съгласие, не може да ме обвърже. За мен тези документи са отпадъци от хартия. Никога не съм се съгласявал с ампутацията, която би ме направила сакат. Затова си искам обратно открадната ми собственост и обявявам война на всеки, който задържа част от земята ми.
„Но тук, върху тези увехнали пергаменти, стои подписът на вашия предшественик!” Вярно е, че името ми присъства тук, но дали е подправен или е истински, кой знае? Но даже ако подписът върху пергамента е истински, аз мога да прочета между редовете, че той е изтръгнат със сила, тъй като никой няма да пожертва крайниците си освен при непосредствена заплаха за живота му. Само заловената в капан лисица отхапва собствения си крак. И отново, задължен ли е някой да признае дълга на праотеца си? Трябва ли да се държат отговорни децата за греховете на техните предшественици? Позволено ли е на родителите да осакатяват децата си? Може ли бащата да продаде дъщеря си?
Подозира се, че нашите предци са си попийвали далече от земята, подобно на старите германци от техните купи, залагали жените и децата си. За едното пиене глупаците продават себе си или крайниците си. Само пияните глупаци биха могли доброволно да подпишат документ, който им отдалечава земята. Ако жител на Марс дойде между нас с цел да купи земя тук, за да я вземе със себе си, представяте ли си, че би му било позволено да отнесе част от земята, била тя малко или голяма? Все още не се прави каква да е разлика от населението дали богатствата на земята са откарани на Марс или лендлордовете са ги завладели. Тъй като, когато земевладелците са събирали рентата си, те не са оставяли нищо след себе си освен пустош и пустиня. Ако нашите земевладелци можеха да опаковат цялата земя на Германия и да я откарат на Марс, не би имало разлика за останалото население. По време на глада руските лендлордове, живеещи в лукс в Париж, са изнасяли от Русия огромни количества жито, докато даже казаците се почувствали притиснати и износът е трябвало да бъде забранен, за да се запази редът.
Подписите в поземлените регистри са били изтръгвани с кама или давани с измама, или чрез бутилка коняк. Поземленият регистър е криминален запис на Содом и Гомор и ако земевладелците на свой ред обявят пред себе си воля да поемат отговорност за действията на предците си, те би трябвало да бъдат хвърлени в затвора за измама и изнудване.
Яков е измамил Исав на пасището му с паница леща, когато последният се върнал от лов на вълци. Можем ли ние да дадем нашето морално одобрение на тази сделка, предпазвайки потомците на Исав от използването на тези пасища с помощта на полицията?
Обаче трябва да се върнем при Исав, за да разкрием произхода на такива крепостни актове. „Засилването на повечето страни по начало става по пътя на завоюването и дори в модерните времена съществуващото разделяне на земята достатъчно често отново е било променяно с меч” (Антон Мергер, „Правото върху пълния приход от труда”).
А как в наши дни се извършва завземане на страна пред очите ни? С бутилка бренди за себе си и някакви парцалки за съпругата крал Хереро е продавал земята, която е бил взел от хотентотите. Милиони акра, които хората са използвали за пасища на стадата си! Знаел ли е какво е направил, когато, опиянен от алкохолните пари, е поставял коварния кръст в края на документа? Знаел ли е, че този документ би бил пазен като скъпоценна реликва в стоманена каса и варден ден и нощ от стражи? Знаел ли е той, че целият му народ ще бъде прикован към този кръст; че оттук нататък ще трябва да плаща рента за всяка глава добитък - той, децата му, внуците му днес, утре и завинаги? Не е знаел това, когато е драснал върху документа знака на кръста, научен от мисионерите, защото как може човек да бъде измамен и излъган от знака на Христос? Ако той е подписал документа съзнателно, той би бил предател, заслужаващ да бъде обесен на най-близкото дърво. Но той не е знаел и понеже практиката го е научила какво означава документът, той е вдигнал оръжие да прогони „коварните диваци” (в немската преса нещастните туземци, които продължават своята „война за независимост” с единственото оръжие на свое разположение, обикновено са били наричани подпалвачи, крадци, коварни диваци и прочие). Разбира се, с нищо не са помогнали на Хереро. Те са били преследвани, а малцината избягали са били откарани в пустинята, където ще умрат от глад (виж прокламацията на генерал Трота).
Из „Естественият икономически ред”
Статията е прочетена 977 пъти
Назад към брой 11Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017