В "Оазиса на младостта" дълголетието не като феномен, а като норма?! в брой 107

В "Оазиса на младостта" дълголетието не като феномен, а като норма?!
Категория: Сърцето, душата

Долината на река Хунза (границата на Индия и Пакистан) днес наричат „оазиса на младостта“. Продължителността на живот на обитателите на тази долина е 120 години, хората почти никога не боледуват и изглеждат млади. Следователно съществува някакъв образ на живот, който прави хората здрави, щастливи и дълголетни. Любопитен е фактът, че жителите на долина Хунза, за разлика от съседните народности, външно много приличат на европейците. Съгласно една от легендите, планинската държава джудже била основана от група войни на Александър Македонски по време на техния индийски поход.

Долината на река ХунзаТя се намира в точката, където се събират три от най-високите планински вериги в света: Хималаите, Хиндукуш и Каракорум и е плътно заобиколена от десетки върхове, сред които се намират и 5 от 14-те осемхилядника в света и десетки седем и шестхилядниците, които буквално се тълпят около Хунза. Преминаването през тези скални масиви е по силите единствено на спортист от световно ниво. А самата долина може да бъде достигната само през тесните проходи, извиващи се в подножието на величествените върхове. Още от древността тези редки артерии били контролирани от княжествата, които облагали преминаващите от там кервани със сериозни такси. Хунза било едно от тези княжества, при това едно от най-влиятелните.

Смята се, че Хунза била преоткрита за Запада от хипитата, които през 70-те години бродили по цяла Азия в търсене на истината и екзотиката. Те популяризирали това място до толкова, че американците днес наричат сушената кайсия „Hunza Apricot”. Кайсията несъмнено е главната атракция в хунзакутските градини, цял Пакистан знае нейните божествени качества. На многочислените си терасирани полета се отглеждат картофи, плодове и коноп, които се използват основно като подправка към месните блюда и супи.

Трудно е да се каже дали действително това княжество е било основано някога от войниците на Александър Македонски, или това са били бактрийците, част от индоевропейските племена,  някога заселили се в Централна Азия, но със сигурност в появата на този не многочислен и самобитен народ се крие някаква тайна. Хората тук говорят на своя собствен бурушаски език, който не е сроден с нито един от другите световни езици, хората тук говорят и урду, и английски. Вероизповедание­то е ислям, при това една от най-мистичните ислямски разновидности в ислямската религия, изповядвана от 95% от населението. Тъкмо за това в Хунза няма да чуете призиви за молитва, носещи се от високоговорителите на минаретата. Всичко е тихо и кротко, молитвата тук е лично дело.

Хунзакутите се славят с изключително физическо и здравословно състояние, те се къпят в ледените води дори и при минус 15 градуса температура, до стогодишна възраст играят активно в различни игри, 40-годишните жени при тях изглеждат като девойки, на 60 съхраняват своята стройна и изящна фигура, а на 65 все още раждат деца. През лятото се хранят със сурови плодове, зимата с изсушени на слънце кайсии и зърнени култури, овче сирене.

Интересен е и следният факт: у жителите на това място има период наречен „гладна пролет“, времето преди да узреят плодовете, който продължава от два до четири месеца. По това време те не ядат почти нищо и само веднъж на ден пият ушаф от сушени кайсии. Този своеобразен пост е изведен в култ и строго се съблюдава.

Шотландският лекар Мак Карисън, който първи описал долината на щастието подчертал, че консумацията на белтъчини там е сведена до абсолютен минимум. Калориите, които консумират за един ден са около 2000 ккал. И включват в себе си 50 г белтъчини, 36 г мазнини и 365 г  въглехидрати. Шотландски лекар живеел в непосредствена близост до долина Хунза в продължение на 14 години и стигнал до извода, че именно диетата се явява основният фактор за тяхното дълголетие. Ако човек се храни неправилно, то дори и планинския климат няма да го спаси от болестите. В книгата си „Хунза – народа, който не знае какво е болест“ Р. Бирхер подчертава следните съществени достойнства в модела на хранене в тази страна:

– порционът е основно вегетариански:
– голямо количество сурови храни:
– в храненето преобладават основно зеленчуците и плодовете;
– биологично чисти храни;
– алкохол и сладкиши се консумират изключително рядко;
– изключително умерена консумация на сол;
– консумация на храни, отгледани на своя земя;
– регулярни периоди на гладуване.

Трябва да добавим и други не по-маловажни фактори за тяхното крепко здраве и дълголетие като липса на стрес, интензивно ежедневно физическо натоварване и душевно спокойствие.

Хунза като народ са високо трудолюбиви. Преминаването на 100-200 километра за тях са като разходка в парка за нас. Тяхната жизнерадостност. Хунза постоянно се смеят, винаги са в добро разположение на духа, дори и да са гладни и да студуват. Те са изключително издръжливи и имат здрави като корабни въжета, но в същото време нежни като струна нерви.

През 1963 г. в Хунза пристигнала френска медицинска експедиция. В резултат от проведеното изследване се оказало, че средната продължителност на живота при хунзакутите е 120 години, което превишавало два пъти тази на европейците. През 1977 година в Париж на международния раков конгрес било заявено, че сред народа хунза напълно отсъстват раковите заболявания. През 1984 година един от хонконгските вестници публикувал статия за хунзакута Саид Абдул Мобуд, който пристигнал на лондонското летище Хийтроу и довел до пълно недоумение имиграционните служби, когато си представил паспорта. Датата на раждане в документа посочвала 1823 година, тоест възрастта му била 160 години. Мобуд имал отлично здраве, здрав разсъдък и прекрасно помнел събитията започвайки от 1850 година. За своята тайна на дълголетието местните жители казват следното: бъди вегетарианец, труди се физически, постоянно бъди в движение и не променяй ритъма си на живот, тогава ще доживееш поне до 120 години.

Всичко това изобщо не е учудващо, тъй като реалния видов предел на хората е от порядъка на 800-1000 години. Това нееднократно е споменавано в множество древни писания и легенди достигнали до наше време. Освен това достигайки до нови нива на познание в разчитането на генетичния код на човека, това ще бъде и научно доказано, ако все още не е. Въпросът, който изниква, е: как човек може да достигне до такава на пръв поглед невероятна възраст? Както и какъв е смисълът от това, човек да живее толкова дълго?

Долината на река Хунза

Статията е прочетена 532 пъти
Назад към брой 107Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017