.jpg)
Ето какво пише за този ”изумителен град” роденият в Дрезден лирик и белетрист Ерих Кестнер. ”Дрезден вече не съществува. С малко изключение той изчезна от лицето на земята. Изтри го Втората световна война за една нощ с едно махване на ръката. Стотици години беше създавана с нищо несравнима красота. Само няколко час трябваха, за да се превърне всичко в прах. Това стана на 13 февруари 1945 година. Тази нощ той беше разрушен от англо-американската авиация. Осемстотин самолета хвърлиха фугасни и запалителни бомби. И остана пустиня..”
Най-страшната бомбардировка на Втората световна война - въздушното нападение на британската авиация на Дрезден на 13 февруари 1945 година, довело до гибелта на десетки хиляди мирни граждани, било предизвикано от стремежа на съюзниците от антихитлеристката коалиция да изплашат настъпващата съветска армия.
Според документите на ВВС на Великобритания, авиоударите са планирани не по промишлени предприятия, а по изключително ценния в културно отношение център на града.
В заповедта се казвало: ”Дрезден — седмият по големина град на Германия, остава най-голямата застроена територия, неподложена още на бомбардировки... Целта е да се порази врага там, където ударът ще се окаже най-чувствителен за него, градът да стане непригоден за обитаване и заедно с това да се продемонстрира пред руснаците, настъпващи към Дрезден, на какво е способно командването на бомбардировъчната авиация”
В четвъртък - 13 февруари, потокът бежанци, спасяващи се от настъплението на Червената Армия, която се намирала на 60 мили от града, увеличил населението на повече от един милион души. Било сирница. Обикновено в тези дни в Дрезден преобладавала карнавална атмосфера. Но този път обстановката била доста мрачна. Всеки час бежанците се увеличавали и хиляди хора, едва покрити с дрипи и треперещи от студ, се устройвали на лагери направо на улиците.
Хората обаче се чувствали относително безопасно; и макар настроението да било мрачно, циркаджии правели представления в препълнените зали, където хиляди нещастници идвали, за да забравят за известно време за ужасите на войната.
Никой не можел да си представи, че след по-малко от денонощие тези невинни хора ще изгорят живи в огнения смерч, създаден от ”цивилизованите” англо-американци.
Когато първите сигнали за тревога ознаменували началото на 14-часовия ад, дрезденци послушно се разпръснали по своите убежища. Без всякаква паника, предполагайки, че тревогата е лъжлива. Техният град никога не бил атакуван от въздуха. Много от тях никога не биха повярвали, че такъв велик демократ като Уинстън Чърчил, заедно с другия велик демократ Франклин Делано Рузвелт, ще решат да екзекутират Дрезден с тотална бомбардировка.
Хората едва си отишли от бомбоубежищата, когато над града в 22 часа и 9 минути на 13 февруари 1945 година била хвърлена първата бомба. Атаката продължила 24 минути. Градът бил превърнат в море от огън.
Очевидец, преживял това, разказва: ”Аз видях млада жена с деца на ръцете - те бягаха и падаха, косите и дрехите им горяха и те викаха страшно, докато една падаща стена не ги погреба”.
След първия рейд имало тричасова пауза. Затишието измамило хората. За да се спасят от смъртоносната горещина, хиляди се отправили в Грос-Гарден, чудесен парк в центъра на Дрезден. Но палачите пресметнали всичко.
В 1 часа и 22 минути започнал вторият рейд. Небето се покрило с два пъти повече бомбардировачи, те трябвало да убият тези, които все още не били убити. ”Успехът” на англо-американците бил пълен. В течение на няколко минути огнената полоса пресякла тревата, обхванала дърветата на парка и запалила всичко, което имало в него.
В 10,30 часа сутринта на 14 февруари над града била хвърлена последната порция бомби. Този полет бил характерен с изострения садизъм. ”Мустангите” летели много ниско и разстрелвали всичко, което се движело, включително колоната на спасителните автомобили, които прибирали живите.
Дрезден - 1945
Когато се скрил последният самолет, почернелите улици на Дрезден били осеяни с мъртви тела. По града се разпростирал смрад.
Ето описанието на Дрезден след две седмици. То принадлежи на швейцарец: ”Аз видях откъснати ръце и крака, обезобразени тела и глави. На площада телата лежаха така плътно, че трябваше да се предвижваш с определена предпазливост”.
Размерите на дрезденския ”Холокоста” се оценяват на над 135 хиляди човешки живота, отнети в рамките на 14 часа. Това е два пъти повече от жертвите на Хирошима (71 879). Разрушени са повече от 35 хиляди здания, хвърлени са 3 749 тона бомби.