Вила „АРМИРА” – перла в короната на Родопите в брой 107

Вила „АРМИРА” – перла в короната на Родопите
Категория: История

Красотата на Източните Родопи е пословична – природни дадености, археологически обекти, исторически забележителности и богато културно наследство.

  На десетина километра от Ивайловград се намира вила „Армира” – най-богато украсеният частен дворец от римско време у нас.

Вилата е разположена близо до реките Арда и Армира, в красива гориста местност и заема площ 3600 кв.м. Архитектурният ансамбъл включва двуетажна масивна сграда с жилищни помещения, терми, открит басейн, панорамна тераса, колонади, градина за разходки.и е датиран от първата половина на І в.сл.Хр. Помещенията са били отоплявани  подподово с керамични тръби.  Най-впечатляващи в античната вила са запазените подови  мозайки и декорацията на мраморната колонада в римо-коринтски стил около басейна. Пищната мозаечна украса представя геометрични фигури, включително и свастики, животни, божества, портрети, в това число и на собственика на вилата и двете му деца. Липсват изображения на съпругата, което навява предположения, че или е починала, или пък тя е била господарката на този дом и затова е поставила портретите на любимия си мъж и двете си деца в мозайката. Пазител на вилата е била Горгона Медуза – символ, свързан с женското начало, който откриваме в колонадата и мозайките.Твърди се, че вила „Армира” е съществувала до 378 г.св.Хр., когато е била разрушена от нахлуващи готи, а след това е била доразрушена от земетресения.

  Реставрирана е по европейски проект за „Регионално развитие” и през 2009-та година е удостоена със златен медал за успешна туристическа дестинация.Тя е образец на римската архитектура от европейски мащаб.

  вила армираПодобна вила съм посещавала в Ел Джем, Тунис, където се намира третият по големина колизеум в Римската империя и най-големият в Африка. Вила „Африка” е част от експозицията на археологическия музей в Ел Джем. Реконструирана е и има богата музейна сбирка от римски мозайки. Прочутите римски мозайки са украсявали дворци и вили. Може да се видят в музея „Бардо” – Тунис. Поставяни са на пода, стените и таваните.Пресъздават сцени от живота, портрети, богове, митологични и религиозни сюжети, сцени от гладиаторски битки и животни. Създавани са из цялата империя, но най-много има в Рим и Северна Африка /днешен Тунис/. От луксозната вила „Африка” може да се добие представа за живота на римските първенци в прекрасни къщи и извънградски имения с всички удобства, красиви градини и стопанства. Разказват, че вила „Африка” е била резиденция на император Гордиан.

вила армира  В древен  Милет пък култов храм е Делфиона – светилище от VІ в.пр.Хр. в чест на бог Аполон, в близост до което император Клавдий построил бани с термална вода, басейн и сауна, а най-голямата баня в града е построена от жената на Марк Аврелий и носи нейното име – сауната на Фаустина. „Свещен път” е свързвал в миналото Милет с храма на Аполон в Дидим /днешна Турция/. Пътят бил украсен със статуи, лъвове и сфинксове, а храмът бил заобиколен от вода, имал двор с лаврови дървета и параклис с аязмо. Закрилница на храма в Дидим е Горгона Медуза, където има многобройни нейни изображения.

  Красивата Медуза /владетелка/ е единствената смъртна сред горгоните, която е била превърната в чудовище, а косите й - в змии.Според митологията е убита от Персей с хитрост.Нейни изображения са открити в Рим, Сицилия, Дидим, Тунис, Одесос и вила „Армира”.

   Централни образи в космогоничните представи на древните общества са планината, космическият змей/змия, водата като универсален символ, гората, светът на животните и др. Целият мироглед за живота на римляните е въплатен в мозайките. Известен е и култът към водата в древен Рим, затова важни градове и частни резиденции са построени близо до водни басейни с разкошни бани. Вила „Армира” не прави изключение от общото правило, но тя е единствената у нас с толкова богат и запазена почти изцяло мозайка от римската епоха.

Мариана Праматарова във вила Армира

Статията е прочетена 679 пъти
Назад към брой 107Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017