Резервати и музеи на открито у нас - добри практики и виртуално представяне в брой 106

Резервати и музеи на открито у нас - добри практики и виртуално представяне
Категория: Изкуство, култура
  1. Европейски дни на наследството – съвместна дейност на Съвета на Европа и Европейския съюз. Провеждат се във всички страни под мотото „Европа, общо наследство”. Всяка страна избира своя национална тема в рамките на доминиращото мото за целия континент. Република България е участвала с темите: „Народна архитектура”, „Културни маршрути”, „Децата, младежта и наследството”, „Културни пейзажи”, „Различни етноси и религии – общо наследство”, „Наследството в информационно общество”, „Наследство в риск” и др.
  2. Резервати – от латински – запазен, съхранен, архитектурните паметници в резервата не са пренесени, а се съхраняват на мястото на тяхното създаване.Министерството на културата на Р България е включило в списъка на резерватите у нас следните паметници на културата по смисъла на чл.12 от ЗПКМ:
  • част от гр.Велико Търново, Старинен Пловдив, гр.Несебър /музеен, туристически и курортен комплекс, а Старият град Несебър е включен в листата на световното наследство/
  • резерватът: вътрешен град на Плиска, територията на стария Преслав, районът източно от с.Мадара, като Мадарският конник е включен в листата на световното културно наследство/
  • старинна част на гр.Котел, с.Боженци / исторически и архитектурен резерват /, с.Жеравна, гр.Мелник, Хисаря, скални църкви при с.Иваново /включен в световното наследство/, средновековен град Червен, част от квартал „Вароша”, античен град Никополис ад Иструм, град Копривщица, старата част на гр.Созопол, античен Одесос, Пауталия-Велбъдж, с.Ковачевица, античен и средновековен град Августа - Траяна – Верея, гр.Трявна, „Етъра”, с.Бръшлян, Деултум-Дебелт, Кабиле, крепостта Калиакра, вила „Армира”
  • Национален музей „Рилски манастир” и прилежащата му среда е обявен за исторически и архитектурен резерват и е вписан в листата на световното наследство. В момента в процедура за обявяване на резерват са: античен и късноантичен град Нове, Свищов /археологически/, „Никополис ад Нестум”, с.Гърмен / археологически/ и античен и късноантичен град „Рациария”, с.Арчар, област Видин.

 Така изброените резервати са музеи на открито. Много от тях са добре представени във виртуалното пространство / Старият Несебър, вила „Армира”, „Етъра”  и др./. Използват се репродукции, макети, графики, фотоси, филми, виртуални разходки и други технически постижения с цел атрактивно представяне на музея и отговаряне на потребностите на посетителите. Характерно е да се направи експозиция, наситена с живот – обитаемост с фигури, носии, улични сцени, подробности от селския живот, традиции, занаяти  и култура. Музеологията обобщава и досегашния опит на музеите в отделните страни и в целия свят, за да се извлекат общите принципни изводи от самата практика в полза на бъдещата многообразна музейна дейност.

 На конференция през 2012 година в гр.Пловдив е поставена темата „Археология и градска среда”, която има за цел да подготви кандидатурата на града за европейска столица на културата в две насоки: археологическият капитал на Пловдив и неговия потенциал за опазване, социализиране и развитие и градоустройствен план – проблеми, Стария град, главната улица и квартал „Капана”.

  Дворецът Балчик е бивша резиденция на кралицата на Румъния Мария Единбургска. Включва сгради, архитектура, исторически и паркови елементи, недвижими и движими паметници на културата под управление на Държавен културен институт. Най-важните природни дадености в „Двореца” са водите на изворите „Бял кладенец” и „Чатал чешма”, които задвижвали воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански стилови елементи. През годините са извършвани различни укрепителни и реставрационни дейности. Градините на „Двореца” са място за пленери и фестивали. Архитектурно-парков комплекс „Дворецът”- Балчик е един от българските сто национални обекта.

  Културно-историческото наследство на Република България в музеите на открито е голямо. Повечето от нашите музеи на открито по нищо не отстъпват на тези в чужбина. Необходимо е прилагане на правилни подходи за експонирането, съхранението, опазването и популяризирането на това наследство, адекватно приложение на съвременните тенденции и ефективен мениджмънт.

Несебър - Стария град | Снимка Йордан Русев Балчик


Литература:

  1. Недков, С. Музеи и музеология., С., 1998
  2. Праматарова, М. Градове, храмове, колоси., С., 2011
  3. Райчев, М. Музеи, старини, паметници в България., С., 1981
Статията е прочетена 531 пъти
Назад към брой 106Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017