Фата Моргана е мираж, при който понякога на хоризонта се появяват многочислени образи. Тя е въздушен призрак. Тя е мечтата за по-добър живот. Тя е Съдбата. Тя е злата фея от морските дълбини, която примамва пътниците с призрачните си видения. Тя е рядко е сложно оптично явление, при което отдалечени обекти се виждат многократно и с разнообразни изкрививяния. Тя е символ на илюзия. Перцептивна заблуда. Симптом на дадено състояние – личностно или обществено. Знак. Игра на криви огледала.
Писателят Умберто Еко нарича огледалата „протези”. Това умозаключение не е по-различно от много псевдоумозаключения, които се извеждат при използването на перископи и бинокли, например: ако виждам нещо през тях, значи, че там има нещо. Така е и при взаимоотношенията: ако виждам нещо, това означава, че там има нещо.
Сред типовите характеристики на огледалния образ са изброени:
- Огледалният образ никога не се отнася към отдалечени във времето лица и предмети – взаимоотношението между обект и образ е отношение между две присъствия.
- Образът се създава непреднамерено от обекти и не може да бъде създаден, ако самият обект липсва.
- Не можем да лъжем с огледалните образи.
- Огледалният образ не може да бъде отнесен към съдържание – необходима е връзка с референт.
- Огледалният образ никога не създава отношения между типове, а само между образци – различаване на въображаемото от символното.
- Огледалният образ не може да бъде независим от посредника или канала.
- Огледалният образ не може да бъде тълкуван.
Посочени са и аномалиите на „кривите огледала”:
- „Кривото огледало е странна протеза – тя подсилва функцията на органа, но едновременно с това я деформира” – казва Еко и добавя, че това е „протеза с халюцинаторни функции”.
- Фактът, че се подтиска недоверието, засяга не толкова образа, колкото изкривяващата протеза.
- Когато се използват огледалата като канали се разиграват сцени, препредават се, манипулират се.
- Игрите с огледала са познати като театри, подредени в 3 вида:
- Огледалата умножават и изменят виртуалните образи на предметите, които подредени по специален начин, се разпознават от наблюдателя като отразени в огледало.
- Започвайки от някакъв нагласен обект се съчетават различни криви огледала, които създават реални образи, възприемани от наблюдателя с почуда..
- Подходящо поставени плоски огледала създават върху огледална повърхност образ - игра на присъствие, видения, фантазии.
- Огледалата, които „замразяват” образите – фотографска фаза, отпечатък, визуални образи и други, паразитиращи върху референта чрез манипулации на канала.
Игрите с огледала са най-типичните – подобно на Фата Моргана те са оптическа илюзия, постановка, измама. Подобно на перцептивните измами, те могат да бъдат описани като „програмиране на стимули”, основаващи се върху постановъчна организация.
Днес огледалните театри не съществуват, защото има много други методи за прожектиране на образи и въздействие. Хората се чудят, макар че изобщо не трябва да се чудят...свръх Паноптикум. Главна цел на Паноптикума е била да въвежда дисциплина и да налага еднаква рамка на поведение върху своите подопечни, а преди всичко Паноптикума е бил оръжие срещу различието, избора и многообразието. Според Томас Матиесен въвеждането на Паноптическата власт представлява фундаментална трансформация от ситуация, при която многото наблюдават малкото към ситуация, в която малкото наблюдават многото.
Фата Моргана или Паноптикум?
1. Фата Моргана - от лат. “съдба”
2. Паноптикум - социално-психологическа конструкция, название на “ идеален затвор”, където един надзирател може да наблюдава всички затворници едновременно. Също - сборище на нещо невероятно - колекции от разнообразни, невероятни, необичайни предмети, восъчни фигури, причудливи живи същества и т.н. Образ на идеалните заключени. Непрекъснато следене на индивидите, без тяхно знание - коварна клопка, която отнема чувството на свобода, непрекъснат страх и контрол, примиримост и послушание. Налагане на определено мислене, изкуствена представа
° за реалността, окови, които убиват индивидуалността и обезличават.