Преди 19 години инж. Д.Боянов създаде тази конференция и й даде наименование „България в световната история и цивилизации – дух и култура”. Това беше гениално прозрение – не произход и държавност, не политически ходове и успехи, не завоевания, не икономически подем и успешни пазари – не – именно духът и културата на една нация са това, което й отрежда място в световната история и я прави значима и безсмъртна.
Открай време, когато искат да похулят някой народ, казват за него, че е див и варварски. Значи определящи състоянието на народа са духът и културата му. Затова винаги завоевателите са се опитвали да изкоренят културата на завоюваните и да насадят своята.
България много пъти е била подлагана на това. Като се започне от периода, наречен покръстване, настъпилото само след 100 години византийско иго, турско иго, периодът на социализма. Днес методите на заместване на една култура с друга са по-фини, но същността на процеса не се е променила.
Вече десетилетия управниците на България изпълняват повелята: да не се допуска българите да бъдат единни. Няма да говорим тук за изпълнението на тази повеля в политическата и гражданската сфери –всички добре познаваме ситуацията вече 25 години, а ще обсъдим положението в историческата наука. Знаем много добре, че историята е политическа наука, която се пише или по указание на победителите, или по споразумение, както ми каза един наш историк по отношение на българската история. Но явно и това споразумение не беше достатъчно, та в новото време на „демокрация” беше дадена и нова поръчка – да се търси произхода на българите, тяхната прародина, техните прадеди и т.н. Нека търсят професионални историци и любители- изследователи, нека спорят, нека доказват и се отричат един друг до безкрай – това ще доведе до все по-голямо разединение, от което няма изход. Така ще се пилее националната енергия, ще се изтощава все повече, а изследователите и заедно с тях и българският народ ще се въртят като хамстери в колелото на безплодните спорове.
Никой друг народ – дори и тези, известни като конгломерат от различни племена и етноси, като англичани, италианци, индийци например – дори и не помислят да се занимават с произхода си. Особено в днешния глобализиращ се свят, в който се планира смешение дори на расите, /не говорим дали е добре или не/, подобни въроси стават безсмислени. И ето че само ние сме обявявани ту за славяни, ту траки, ту хуни, тюрки, скити или сармати и какво ли още не – само не и българи. Измислиха дори и нови наименования – прабългари, протобългари, за да ни се внуши, че нямаме нищо общо с предците си – те са някакви други, пра- и прото-, от които след кой знае какви мешавици сме се появили ние българите. Като че ли българи въобще е нямало, въпреки най-древните сведения за българското име, въпреки множеството топоними, които също носят българското име. В световната историография няма и дума за многобройните български държави и империи, а българската история започва в 681 г, със създаването на Дунавска България. Нещо повече – политиците ни непрекъснато употребяват за прокудените от тях в чужбина млади българи – интелектуалния елит на нацията ни – понятието „българска диаспора”. Дали от невежество или гонят определена цел – но диаспора означава „разселването на народ, който няма своя държава”. Може би планират да затрият държавата България, верни на чуждите си господари.
Но аз искам да разгледам процеса на разединение от друг аспект.
Както знаем, науката физика доказа през 20 в., че живеем в свят, в който материята е само привидна, зад нея стои огромен енергиен свят, или по-точно информационно-енергиен. Още по-фини енергии образуват духовния свят – света на смислите, идеите, организиращите принципи, а човекът е създание, което живее и функционира във всички тях. Нещо повече, човекът е енергийна машина и може да поглъща и излъчва енергия. Това дава възможност той да бъде използван и манипулиран.
Когато група хора са обединени от обща цел, общи мисли,общи действия, те излъчват мощна енергия, която създава сложно енергоинформационно образувание, наречено егрегор. Такива егрегори например, създават всички религии, политическите партии. Съществуват егрегори на държавите, нациите. Всички те се вливат в единния мощен егрегор на човечеството, който пък се явява съставна част от космическото енергоинформационно поле – Космическият Разум.
Съществуват и паразитиращи върху хората егрегори, които изсмукват техните енергии, но тук няма да се занимаваме с тях. Интересуват ни егрегорите на народите и държавите.
Тези сложни енергийни образувания се държат като живи същества, макар и безплътни. Те влизат в сложни взаимоотношения помежду си, помагат си или враждуват, по-силните могат да погълнат по-слабите – на материално ниво това са съюзи и сътрудничество или войни, завладяване на едни народи от други и така нататък. Нещо повече, тези енергийни същества са активни и подтикват хората, които са ги създали, към определени действия. Обикновено ги наричаме ангели или Духове на народите или държавите.
На следните снимки ще видим как на практика се образува един егрегор. Съвременната физика вече разполага с методи, които позволяват да се заснемат енергийните процеси. Тук виждаме процес на медитация на група хора, последователи на Сахаджа йога. Виждаме как постепенно енергиите се обединяват, докато се материализира едно живо същество. Виждаме каква огромна енергия се отделя само от една малка група хора. А преставяте ли си какви колосални енергии образуват националните егрегори! В тях се съдържат по-малките егрегори на политическите партии, религиозните конфесии, професионалните обединения, обществените организации, отделните етноси в рамките на нацията. Дори спортните запалянковци имат свои егрегори, много мощни при това. Всяка група съмишленици има своя егрегор, част от националния. Тези съставни егрегори могат да бъдат в различни взаимоотношения – хармонични или напротив, враждуващи. А националният егрегор, нека го наречем националният Ангел, ще зависи от тези взаимоотношения, също като човек, чиито органи работят съгласувано или са загубили синхронизацията си. Също както при хората, Ангелът ще бъде здрав и нацията благоденстваща, или ще боледува и хората ще страдат по различни причини.
Ако нацията е единна, колосалната енергия, която отделните егрегори събират, ще се използва за просперитета й. Виждате какво означава единението и какво носи разединението на една нация – положението, в което се намира в момента България.
Нека си спомним Писанието: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои. /Мт,12:25/.
Неслучайно преди 25 години в България изведнъж се нароиха десетки политически партии. Появиха се многобройни религиозни конфесии, които събират своя човешки данък и разкъсват българското духовно пространство. Неслучайно се опитват да разделят българите на изкуствено създадени етноси –македонци, тракийци, помаци, дори шопи – и те да се изправят едни срещу други. Неслучайно се подклажда вражда и се криминализират отношенията между българи, турци, цигани. За това се използва и науката история – да разделя българите, да ги праща ту в Памир и Хиндукуш, ту в далечните простори на Такламакан и Китай, ту ги нарича славяни, ту хуни, ту траки – и всички теории имат своите поддръжници, които непримиримо спорят едни с други, готови да си издерат очите. Какво става с българския Ангел? Вместо да го храним с любовта си към българското, вместо да укрепваме своя и негов български дух, вместо да вървим към общия си просперитет, ние враждуваме помежду си, а българският егрегор отслабва и боледува.
Вече 25 години държавата България се люшка без свои приоритети ту към едни, ту към други чужди интереси, няма своя национална идея, няма цел, живее ден за ден, управлява се не некадърно, а преднамерено престъпно, в чужда угода и по чужди поръчки.
А какво става, когато хората от един народ са единни? Това се получава тогава, когато пред тях има обща, надличностна цел, която да ги обедини. Когато имат обща цел, те са мотивирани да вървят към изпълнението й, мотивирани да я следват. Когато са единни в името на обща цел, те са движени от дух на творчество, дух на съзидание. Те не се опитват да оцелеят, а създават бъдеще, създават свят, в който да живеят техните деца и потомци, и не само да живеят, а и да добруват.
Когато един народ има цел в бъдещето, той ще направи големия обрат от разрухата към Доброто, към благополучието. Той ще има историческо бъдеще, път през времето и пространството.
Днешния свят е доминиран от едрия капитал. Внушава ни се, че икономиката е в основата на всичко – че животът е пазар, където всичко се купува и продава. Наред със стоките за потребление се продават и купуват човешките взаимоотношения, любовта се превърна в пазарен секс, съвестта отдавна се скри в портфейлите на властимащите, най-святото – майчинството – се превърна в търговия. И още, и още...няма да изброявам проявите на злото. Като че ли то, злото, е могъщо и непреодолимо...
И все пак съществува нещо, което се нарича противоток на Духа. Една тяга към Доброто, което наричаме Бог, един копнеж дълбоко в сърцето. Тих, но мощен. Сърцето, най-мощния орган в човешкото тяло, посредством което сме свързани с Космичното енергоинформационно поле. Сърцето ни, най-малкият пулсар, което ритмично праща зов за обич, което копнее за единството, защото знае, че на най-фино ниво всички сме Едно. Когато отворим сърцето си и му позволим да следва копнежа си за единение, добро и съзидателно творчество, ние ще влеем нова, чиста, благословена енергия в Българския егрегор. Защото злото може да изглежда могъщо, но Доброто е всемогъщо.
Ние, българите, все още имаме своето духовно оръжие, за да устоим на пазарната разруха. Дух и култура – това са нашите жалони. Нашата културна матрица е жива, тя ни поддържа, дава ни сили да устоим на ураганните ветрове на времето. Тя е уникална и въпреки че в последните години се опитват с пренебрежение да я преименуват на балканска, а след това да я присвоят я турци, я гърци, тя е българска. В планирания хаос на съвремието ние имаме силата не само да устоим, но и да издигаме световната култура, което правят хилядите българи в елита на културния ешелон на човечеството – музиканти, професори, научни работници, откриватели със световни постижения. Всички те с цялата си душа милеят за своето Ортечество и искат да отдадат своите постижения за добруването на България. Друг е въпросът, че водени и заслепени от интересите на чуждите си господари, българските управници не приемат техните уникални дарове. Други държави алчно си ги присвояват и се нареждат на опашката за български мозъци. Затова е време е да престанем с детските вражди и да порастнем, защото единението на българите ще донесе просперитет и на човечеството. Ние сме тук, на това място на Балканския полуостров, защото то е жизнено важно, то е световна матрица, център на световни процеси.
Вместо да се скитаме по далечни земи и да търсим български следи, по-добре да се вгледаме в богатата съкровищница на нашия фолклор. Тенденциозно обявяван за фалшификат или разглеждан само като изкуство, а не проучван като носещ информация, той крие в себе си неподозирани възможности за изследователя. Ще спомена само книгата „Шумерските митове в българския фолклор” на Светлозар Рулински и поредицата книги на д-р Светлозар Попов – нaпример „Българският Коледа във Веда Словена”.
Все повече учени стигат до извода, че последната човешка цивилизация е тръгнала оттук, от нашите земи, че разселването на живелите тук наши предци е разпространило своята култура по целия свят. Варненското златно съкровище, демонстриращо уникални научни познания, последните открития при Дуранкулак и изобщо по всички български земи говорят едно и също – ние сме наследници – не само на златните съкровища, въпреки че на тях се акцентира – ние сме наследници на богатата и изключителна хилядолетна култура на хората, живели тук. Духът на тези хора е жив и ни подкрепя в нашия житейски път. Живият дух и културата на тези наши предци ни зове да приемем, че ние, българите, сме техните потомци и наследници, носители на мощен творчески дух и ако сме единни, ще придобием всички Божествени дарове, които те са ни завещали, за да ги развиваме за собственото си добруване и за духовното и материално издигане на човечеството.
Хилядолетното знание, което носим, несломимият дух на дедите ни, висшата етика, с която живее всеки истински българин, ще ни помогнат в трудните условия не само да оцелеем, но и да бъдем духовен кредитор на човечеството, както каза за България акад. Лихачов.
Нека не оставяме друг да води нашето хоро, нека водим своето българско хоро, своя живот сами. А българското хоро, завещано от предците ни, ще ни свърже и обедини в една мощна енергийна структура, ще ни пречисти и зареди и ще ни води по Пътя ни през бъдните хилядолетия.