Чрез хармоничните резонатори в нашите клетки живеем в единение с Вселената и с нейната акустична алхимия
“В началото беше Брахмана, и словото беше с него. И словото е Брахман.” /Риг Веда/.
“В началото бе Словото, и Словото беше у Бога. И Бог беше Словото." /Йоан,1:1/.
Ние познаваме миналото, историята по думите, описали съответните времеви периоди, но обикновено съдим за истинността им по намерените материални свидетелства, които се явяват като най-вярното косвено доказателство за валидността на съответното предаване на събитията. Но според учението Катара, тези веществени обекти се явяват, разкриват се, когато вече чрез думите сме се убедили в истинността на това, което се доказва чрез тях. А това само доказва първичността на думите, на идеите, макар че светът е видял и все още преживява много изкривявания на първоначално дадените думи. Но истинската сила стои зад енергията на думите и ако историята отразява действителни събития, хората усещат в дълбочина истината в нея и нямат нужда от външни доказателства, убеждения или сляпа вяра, както се казва в книгата на Александър Миланов “Завръщането на свещеното познание на Катара”. И тъй като ние сме словесен израз на Словото на Единния Творец, имаме усет за това първично словообразуване, което на дълбочинно ниво запазва своята святост и уникалност.
Не е случайно, че всички свещени книги представляват разказани истории, случили се назад във времето. Защото знанието за историята създава енергийни връзки с нашите въплъщения от съответния исторически период, така че то е мост към самите нас, идентифицира ни с личностите, които сме били в различните исторически времена. Същото е и когато гледаме исторически филми, усещаме някаква тяга, едно умиление, в което разпознаваме познати характеристики и условия на живеене. Както и някаква кармична свързаност и взаимна обусловеност. А това усещане за вечно живата история започва все повече да се засилва, защото от 2000-та година се намираме в пресечната точка на преддревното ни минало, настояще и далечното бъдеще. В центъра на най-мащабния кармичен възел и за планетата ни, и за Слънчевата ни система и за галактиката ни. Ето защо сега ни е нужно изключително деликатно отношение без осъждане, а с приемане, към този вечно жив сътворителен процес чрез Словата на Твореца. Което означава Живот в Съзнанието на Бога – свобода от страх, от недоволство, паника, отчаяние, от недоверие. В противен случай се стига до деструктивни внушения и обобщения, в резултат на които човечеството е преживявало много пъти досега масови трагедии и катаклизми.
В това отношение е много важно да се знае, че думите, дадени ни от техния Първотворец, са нещо много фино, деликатно и уязвимо, което зависи от способностите и чистотата на този, който ги изговаря. И ако той е готов да повдигне своите духовни вибрации, да приеме чрез сърцето си техния светлинно-звуков език, може да допринесе особено много за подобряването на цялостната реална картина на битието. Във всички космологични и верски концепции, както е от “Попол Вух” до Библията и Корана, се говори, че материята е създадена чрез словото, чрез вибрациите на звука. Когато египтяните са изобразявали името на Бог и думата на Сътворението, те са го постигали с един и същ йероглиф – този за “уста”, напомнящ формата на вибрираща струна. Твърдяло се е също, че от единствен тон на Сътворението са се породили седемте бога – помощници-сътворители. Те са изобразявани като лъчи, излизащи от триъгълник с бяла светлина, пораждащ седемте цвята на видимия спектър и на нотите от диатоничната музикална гама, за да се изрази неразрушимата връзка между геометрията и звука. Затова и до днес тези хармонични отношения са закодирани в структурата на всички култови и храмови обекти. А когато тези връзки между формата и субстанцията на звука са били доведени до съвършенство, както са колосалните статуи на Мемнон, обектите са издавали ясни тонове при съприкосновението им с първите слънчеви лъчи. Това са божествените трептения на космическите звуци – първопричина за цялата материя на Вселената. Хиндуистите и будистите ги изразяват с думата-мантра “Ом”. Звукът, съхраняващ цялата Вселена в “устата” си. Според източната доктрина честотата на “Ом” се генерира в центъра на нашия слънчев сплит /4-та чакра/. Но тъй като западната традиция измества този център с думата “Амин” по-нагоре – в гръдния кош и главата, вече космическият звук не трепти в своята сила, откъдето идват и слабостите, изкривяванията във вярата и силата на думите.
Но така или иначе, Словото продължава да добива плът, слизайки от Небето, от “Хармонията на Сферите”, да се проявява чрез светлината, звука и мисълта – все Божествени субстанции, а ние, дори имитирайки, подражавайки на този Първичен звук, чрез всяка своя дума ще продължаваме да носим модела на сътворяващата енергия, която идва от толкова високоразумно ниво, че е взела всички необходими мерки да живеем в резонанс с нея. С този невидим свят от честоти, ритми и магнитни полета, тъй като в нашите клетки, в нашите атоми, които са хармонични резонатори, е закодирано да живеем в единение с Вселената и с нейната акустична алхимия.