Второто правителство на ГЕРБ вдига голям шум за реформа на пенсионната система. Така постъпваха всички правителства в несвършващия преходен период у нас. Промените в този социален сектор засягаха увеличаване на възрастта за пенсиониране, общия брой на годините за трудов стаж и пенсионната месечна осигурителна вноска като процент върху работната заплата за месеца. Самото изчисляване на месечната пенсия включва сбор точки за всички години трудов стаж. След това намиране на индивидуалния коефициент от средната месечна заплата за всички години трудов стаж и чрез него определяне на размера на месечната пенсия.
В тази методика никъде не се използва показателя – личен пенсионен фонд (ЛПФ), натрупан от осигурителните вноски за всички години на трудовия стаж. Въпреки, че в пенсионните служби за всеки осигуряващ се води лична партида за месечните и годишни вноски. Чрез нея се осъществява контрол по изпълнението на това задължение. Всеки осигуряващ се притежава пенсионно осигурителна книжка, в която се вписват тези отчетни данни, но без натрупване на общата сума за всички години на трудовия стаж.
Няма друг по-реален показател от ЛПФ. Той показва личния принос на всеки за определяне на неговата пенсия. Използваните до сега показатели за тази цел имат почти произволен характер. Те ощетяват пенсионерите с ниски пенсии.
Какво би станало, ако за основен критерий се използва ЛПФ. За да се изчисли размера на месечната пенсия би следвало да се използват следните показатели:
1. Общата сума в лева на ЛПФ.
2. Общ трудов стаж – 35 години.
3. Възраст за пенсиониране – 60 години.
4. Средната продължителност на живота в страната – 70 години.
5. Месечна пенсионна вноска от 20 % върху получаваната месечна заплата за всички години на трудов стаж, която приемаме, че е равна на 300 лева. При това положение размерът на месечната пенсионна вноска е равен на 60 лева, а за година е 60 лева умножени по 12 месеца – 720 лв.
Тази сума от 720 лева, умножена по 35 години трудов стаж, образува размера на ЛПФ – 25 200 лв. Той като се раздели на 10 години, които са разликата между средната продължителност на живот у нас 70 г. и пенсионна възраст 60 г., тогава сумата на пенсията за една година е равна на 2500 лв., а месечната се получава като тя се раздели на 12 месеца и е равна на 220 лв.
Резултатът показва, че при минимална месечна средна заплата за всички години на трудов стаж от 300 лв., изчислената месечна пенсия е по-висока от сега получаваната, която е под 150 лв.
Много е важно да се посочи, че ЛПФ е дългосрочно кредитиране на държавата за цели 35 години. От него не може да се изтегли нито лев през този срок. Щом е така, редно е държавата да плаща лихвен процент по този кредит. Ако тази лихва е 2 % за 35 години, тогава ЛПФ ще нарастне на 33 000 лв. и месечната пенсия ще достигне 270 лв. При 3 % лихва тя ще се изравни със средната месечна заплата за целия трудов стаж от 300 лв.
Всички изчисления имат приблизителен характер, но дори и такива, дават реална основа за изчисляването на пенсиите у нас.
Ако използваната методика се приложи при изчисляването на високите месечни пенсии от 900 лв., резултатът ще е такъв: при 35 години трудов стаж средната месечна заплата трябва да е 1250 лв. Такава заплата у нас получават малко хора. Следователно високите пенсии се получават като се орязва размера на ниските пенсии.
Друг актуален въпрос е дали трябва да се увеличава възрастта за пенсиониране над 60 години. Всяко завишаване на тази възраст застрашава живота на хората и е проява на геноцид спрямо тях, защото е влошено здравното им състояние. Освен това при средна продължителност на живота от 70 години около една трета от хората не доживяват до 60 години. Техните ЛПФ остават като резерв в държавния осигурителен фонд. Увеличаването на тази възраст води до нарастване на безработицата, особено сред младежта и я принуждава да напусне страната.
За използването на тази методика при изчисляването на пенсиите е необходимо да се направи следното:
1. Създаването на пенсионен държавен фонд само за трудов стаж. Той не трябва да се използва за други цели. В него всички работници и служители, в т.ч. и държавните, задължително внасят своите пенсионни вноски спрямо реалния размер на работната им заплата.
2. Държавата трябва да осигури пълна гаранция на този фонд срещу всякакви финансови сътресения.
3. Държавата трябва да определи и начислява годишна кредитна лихва с натрупване за всеки ЛПФ.
4. НОИ трябва да издаде на всеки осигуряващ се спестовна пенсионно-осигурителна книжка. В нея всяка година да се записват натрупаната сума от пенсионните вноски, олихвени с определения кредитен лихвен процент. Тази книжка ще даде възможност за информираност и стимул на работещите да осигуряват своите старини.
Изложеното становище в тази статия е само една примерна насока за реалното реформиране на пенсионната система. Нейната главна цел е активизиране на дискусията, от която да се намери най-обективното и справедливо формиране на пенсиите у нас.
Димитър Костадинов, гр. Смолян