Мариана Праматарова за културно-историческото наследство и медиите в брой 105

Мариана Праматарова за културно-историческото наследство и медиите
Категория: Изкуство, култура

Госпожо Праматарова, новата Ви книга Културно-историческото наследство и новите медии - трансформации и модерности е вече в книжарниците и има голям интерес към нея. Разглежданите теми са актуални, модерни, научно обосновани и  полезни за голям кръг читатели.Какво ви провокира да изследвате тези проблеми?

- Темата за културно-историческото наследство и новите медии е интересна, защото е все още почти неизследвана.Като юрист се запознах със законовата рамка в глобален, европейски, национален и регионален мащаб, изследвах добри практики, които съм описала, потърсих и причините, които ни отдалечават от тях, а като телевизионен журналист и пряк участник в културните процеси поех предизвикателството с удоволствие и любопитство. Две години продължи изследването, проучих много документи, включила съм и мои авторски публикации по темата.

П.П. - Какво сочи изследването? Къде се намираме ние на глобалната карта по отношение на опазването и експонирането на културното наследство и каква е ролята на медиите?

- Изследването показва, че ние се намираме на ранен етап на развитие и много работа ни предстои, за да се доближим до описаните добри практики и модерни тенденции, за което има много причини, разбира се, но не липсват и добри практически модели у нас.

П.П. - Ако сегментираме съвременните медии в глобално общество, какви са изгледите за бъдещето им развитие?

- В условията на глобализация и информационно общество границите се размиват и никой не може да прогнозира как ще се развият процесите на взаимодействие през следващите години. Свидетели сме на революционни промени - печатните медии бяха най-силно засегнати от икономическата криза. Днес и печатните медии, и радиото, и телевизиите, и социалните мрежи са в интернет. Футуристите предричат, че в най-скоро бъдеще новините ще се четат от роботи, които са обучени и да съставят текстове, за които не се изисква творчество и оригиналност. Живеем въŒв време на динамични промени.

П.П.- Вие лично кои медии използвате най-често?

- Гугъл - най-вече по работа, и Фейсбук - за комуникация с приятели.

П.П.- Какви са впечатленията ви за отразяването на културно-историческото наследство в медиите у нас?

- У нас най-широко отразявани в медиите са археологическите находки, като често заглавията са сензационни и дразнещи специалистите. В много случаи именно медиите дават гласност за рушащи се паметници на културата, иманярски набези, кражби на културни ценности, вандалски прояви и  др. Културно-историческото наследство у нас е в риск и  следва да се предприеме целенасочена държавна политика за опазването, съхранението и представянето му. Ролята на медиите в посока образователни практики, възпитание, мениджмънт и маркетинг на културното наследство е слаба. Липсва образователна реформа, липсва единен модерен медиен закон, съществени дефицити има и в Закона за културното наследство. Като негативни тенденции при отразяването на културно наследство може да се посочат - гонзо журналистиката, хорър журналистиката, монологичната форма, графоманията, липсата на познания, слабо използване на интервюто, визуалният словесен двубой и фичърът като журналистически жанрове, таблоидното отразяване и мн.др., които поставиха нашите медии на последните места в света. Почти не се отразяват проекти на независимия културен сектор, а там са креативните личности, иноваторите и лидерите.

П.П.- Представихте книгата си на пресконференция в Бургас. Как я възприемат журналистите?

- Поздравиха ме за положения труд и  се надявам да им бъде полезна в работата. Някои от журналистите споделиха, че книгата е много хубава, но им е било малко трудно да я четат, поради високия стил. Все пак това е научно изследване, а не художествена проза. Доста хора са отвикнали да четат сериозни неща, а някои дори са изгубили способността си да анализират и мислят.

П.П. - За кого е полезна книгата Ви?

- Книгата Културно-историческото наследство и новите медии - трансформации и модерности е подходяща за журналисти, студенти, преподаватели, служители в културни отдели, неправителствения културен сектор и граждани, които се интересуват от темата.


Интервю на Петър Петров

Статията е прочетена 601 пъти
Назад към брой 105Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017