Баалбек - космодрумът на древността в брой 105

Баалбек - космодрумът на древността
Категория: История

Ливан, подножието на Антиливанските планини, 85 км североизточно от Бейрут, – именно тук се намира Баалбек, или както още го наричат – Баалбекската веранда. За първи път Баалбек е бил споменат в документи от 14-ти в. преди н.е. Това не са просто древни постройки – по мнението на изследователите тази площадка е била построена с определена цел, каква точно все още остава загадка. Съществуват няколко хипотези представяни от учените. Но всички те водят към едно напълно реалистично предположение – че баалбекската веранда представлява някогашна площадка, на която са кацали космически кораби. Грандиозността на баалбекската веранда изумява със своите огромни по размер каменни блокове, от която е построена. Днес тези огромни блокове имат световна слава, тъй като размерите им наистина са потресаващи. Обема на всеки блок е около 300 кубични метра, а теглото им достига до 750 тона. Изработката и е просто перфектна. Общата площ на съприкосновение на блоковете е около 120 квадратни метра, точността на поставяне на блоковете е такава, че дори за нашето време това изглежда просто фантастика.

Но освен трите фантастични камъка съществува и четвърти, който е бил обработен, но останал в каменоломната. Именно този камък се явява най-големият в света обработен камък. Неговото название е – Южният Камък. Предназначението на този камък е неизвестно. Теглото на камъка до ден-днешен не е измерено, но учените уверяват, че то е между 1000 и 2000 тона. Едва наскоро бе създаден специален кран за работа с такива тежести.

През 2012 година китайската компания XCMG произведе първия кран от серията XCG88000 с максимална товароподемност 3600 тона. Това е най-мощния верижен кран в света, сопсобен да повдигне 3600 тона.

Но голяма част от изследователите заявяват, че на ден-днешен хората не притежават технология, с която може да се премести такова гигантско нещо. Специалистите споделят, че блока може да бъде повдигнат със специален кран, но е абсолютно нереално да бъде преместен на разстояние 2 км. Според разчетите на инженерите, за да се премести такъв каменен блок ръчно са необходими едновременните усилия на 60000 души. Трудно е да си представим как такива гиганти са били обработени с такава невероятна прецизност, пренесени на два километра, поставени на височина 7-8 метра от основата на зида и съединени един с друг с невероятна точност. Също така възниква и въпроса с какво са били обработвани камъните, тъй като да се докара площ от стотици квадратни метра до идеално равно и гладко състояние единствено с обикновени сечива е практически невъзможно.

Още в 1959 година на бял свят излязла статията на кандидата на физико-математически науки М. М. Агрест под названието „Космодрумът на древността“. В статията автора разказва за невероятно високите познания на древните народи в астрономията, а също така, че някои паметници от древността могат да бъдат свързани с пребиваването на нашата планета на представители на високоразвита цивилизация. Той пише следните редове: „Може да се допусне, че изследването на Слънчевата система космонавтите извършвали с малки кораби, започвайки от Земята. Възможно е да им е било необходимо да добиват допълнително ядрено гориво и да построят специални площадки и хранилища. Също така, без съмнение след тях останала памет от пребиваване им на Земята. Не се ли отнася Баaлбекската веранда към тези паметници?“

Ето и друго мнение на писателя и изследовател на древността Захари Сичин. Той пише, че Балбек бил построен от долетялата на Земята извънземна раса Аннунаки, като площадка за кацане на техните космически апарати. В тази теория има смисъл тъй, като самия Баалбек бил наричан и с друго име – Хелипополис (Град на Слънцето) и според легендите, Бога на Слънцето се спирал на това място със своята огнена колесница.

Клейменов Г. Н. Един от водещите учени на Московския Държавен Университет, историк и автор на книгата „Аннунаки: Творците на земния живот и учители на човечеството. Изследване на митовете, легендите и летописите“ пише: „Великото строителство на Анунаките на Земята започнало от космодрума в Баалбек, който представлява огромна каменна платформа. Съгласно легендата, Хелиос, бога на Слънцето се спрял на Земята със своята колесница. Именно масивността на платформите ни позволява да предположим, че са били използвани за кацане на тежки космически кораби. Някои камъни в стените на Баалбек се отличават от останалите, възможно е да са били поставени след Великия потоп в процеса на реконструкция на космодрума.“

БААЛБЕК – КОСМОДРУМЪТ НА ДРЕВНОСТТА

Учените не са в състояние да дадат разумно обяснение как и защо се е появила Баалбекската веранда. Но всички са единни в едно своя мнение, че строителите, които и да са били, притежавали недостижими на днешен ден знания и технологии. На земята съществуват множество факти, говорещи за пребиваването на Земята на извънземни гости, както и за технологиите на древните цивилизации: разтопените минерали, намерени в древния град Мохенджо-даро в Индия, рисунката на „космонавт“ на скалите Тасилин-Анджера в Северна Африка, описанията на космически кораб в древния санскритски сборник Веди и много други неоспорими факти. Но най-удивително е, че тайните на древните цивилизации, невероятните данни за съвсем различен, разумен живот от нашия, отговорите на въпроса защо извънземните цивилизации открито не встъпват в контакт с хората и много друга интересна информация са изложени в книгите на Анастасия Нових. Ако изпитвате интерес към тайните на древността и Космоса, то горещо ви препоръчваме да ги прочетете.

Ето и един цитат от книгата „Сенсей IV” на писателката Анастасия Нових:
„– Съвършено вярно, – кимна Сенсей. – Така че наличието на този същия космодрум не далече от Египет, на територията на съвременен Ливан, който между другото се е съхранил и до наши дни…
– Космодрум?! – едва ли не в хор възкликнахме ние.
– Ами да, – свивайки с рамене, спокойно отговори Сенсей на нашето всеобщо удивление. – Днес учените го наричат „Баалбекската веранда“. Това е такава огромна платформа, построена от гигантски блокове с тегло от 360 тона всеки, със специални отверстия от страни на платформата. Археолозите до ден-днешен си блъскат главите и не могат да разберат за какво е служила. Вярно, за разлика от представите за света на хората от предишните епохи, днес поне са започнали да се досещат, че това много наподобява на космодрум, – усмихнато произнесе Сенсей. – Тяхната наивност изумява! Те търсят следи от сажди от горивото на космическите кораби, Естествено под гориво се подразбират тези горива и техните компоненти, които са ни известни днес. – И в своето удивление Сенсей заяви. – Изобщо, какви резервоари трябва да има космическия кораб, за да може да долети, например, от Сириус и на това отгоре да се върне?! Направо са смешни, търсят следи от гориво – смазочни материали, дори без да предполагат, че в света е пълно с много други алтернативни източници на енергия, при това много по-икономични, екологични и безопасни. Както се казва, който с каквато информация разполага, на това се и осланя.

Статията е прочетена 632 пъти
Назад към брой 105Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017