Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 15 в брой 104

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 15
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от брой 103

И така, реформи в езика могат да се правят от знаещи, и то тогава, когато през няколкостотин или хиляди години назрее съответната нужда от това. Всичко останало е “от лукаваго” и целта и резултатът могат да бъдат само невероятна манипулация.

Малко хора си дават сметка какво означава да се промени така наречената звуково-интонационна среда, да зазвучат песни с несвойствен за съответния етнос ритъм (и чалгата ни е натрапена със същата цел!), да се увеличи употребата на чуждици и нецензурни думи, да се подражава на словореда и акцента на други езици и пр. Който иска, нека не вярва, че днес по найлонови торбички, по якета и реклами са изписани знаци, които нямат нищо общо с привидното им съдържание, а са кодове за подсъзнателно въздействие! Нека не вярва на английския игрален филм “Агенцията”, в който една рекламна агенция получава поръчка и успява да изработи видеоклип, който накарва хората от определен избирателен район да гласуват за подсъзнателно внушен им кандидат. Нека не вярва и на книгата на Елоа Стар “Пленници на Земята”, в която обширно са разгледани методи за психологическа обработка чрез масовата култура. Нека на работното си място слуша радио през целия ден, а вечер да ходи на дискотека или в къщи през няколко минути да превключва вече над 2000-те телевизионни канала. Всеки смътно усеща или вече е прочел достатъчно, за да си направи извода, че такова въздействие съществува, но всъщност зомбирането е толкова напреднало, че малко са тези, които могат да се държат настрана от него. А сравнение може да се направи само когато човек отиде сред западните, така наречени консумативни общества, където психологическата обработка именно чрез езика и символите е довела хората до положение, масово да си купуват неща, които всъщност не са им необходими, а в същото време да изнемогват от плащане на заеми и лихви. Почти на всяка крачка ще видите хора, които имат по 50 чифта обувки, по 70 костюма или рокли и всякакви домашни потреби, които технически не се основават на логичното предназначение за нормална ежедневна употреба, а само за продажба; разглобяването и ремонтът им съзнателно се правят невъзможни, а частите им се “изпилват” с оглед законово определения гаранционен срок. И всъщност цели институти работят не за да направят изделията годни за нормална употреба, а за да ограничат ползването им в рамките на гаранцията, след което да се купуват нови. Вече не го ли прозряхме, купувайки си скъпо и прескъпо вносни стоки? Това е, което вече повече от две десетилетия ни налагат и на нас: в главите ни да не остане почти нищо друго, освен постоянна ангажираност с вещи, цени, “изгодни” сезонни разпродажби, срокове за плащане и само илюзии за благоденствие. Едва ли са много хората, които от тези редове ще повярват, че въпреки големия пладнешки обир, който преживяхме, на практика ние все още сме много по-богати от хората на Запад. Ние дори не сме видели витрината, която примамливо ни описват нашите политици туристи и не знаем какво се крие зад нея. Тогава тежко ни, когато видим и осъзнаем какво в действителност извършват с нас . . .

Нима не е близък до ума и отговорът на въпрос като този: Защо “реформите” у нас са белязани със закриването на повече от 2000 училища, на половината читалища, културни и младежки домове? (Да си спомним и пионерските домове, кръжоците, музикалните школи, драмсъставите и тези за художествено слово, лагерите и лагер-школите, курсовете по какво ли не  . . . ) Колко библиотеки отидоха за вторични суровини? Можехме ли преди две десетилетия дори да си помислим, че у нас е възможно деца да не ходят училище и да се появи неграмотност?!

Не е ли показателен и фактът, че редица държави са осъзнали вредното въздействие на произволните промени в езика и своевременно са потърсили средства за тяхното ограничаване чрез строги закони, а на нас негласно ни се пречи да въведем такива. Не е ли парадоксално и това, че в България – създателка на една от световните писмени системи, не съществува законова защита на шрифтовете?

В подкрепа на всичко казано, съвременни изследвания сочат, че на подсъзнателно ниво човек възприема смисъла и въздействието на словото независимо от езика и дали той го знае (нека си послужим с термина “телепатия”). Това добре може да се наблюдава при играещи си малки деца от различни националности, които външно говорят на майчините си езици, но всъщност учудващо добре се разбират. Същото се наблюдава и при възрастните, които, гледайки чужди телевизионни програми, започват да “усещат” информацията, въпреки, че на съзнателно ниво не владеят чуждия език. Не ви ли се е случвало така да се отпуснете, че едва след време да си дадете сметка, че гледате филм на чужд език? Това важи и за информацията в писмен или “изпят” вид. Доказано е дори, че самата близост до книга или печатно издание може да предизвика асоциации и настроения в съзвучие със съдържанието им, без да бъдат четени, т.е. не е случаен изразът за спането с учебник под възглавницата. А нима близки хора с хармонична връзка не се разбират мислено, дори преди в съзнанието си да формулират словесни изрази? А хората, общуващи с животни, не остават ли изненадани, че любимците им сякаш четат техните мисли? Също и историята на техниката ни дава предостатъчно примери за успоредни и привидно независими изобретения на различни места по света по едно и също време.

Обяснението трябва да търсим в това, че на най-дълбоко равнище мисълта е една и съща в цялата Вселена. Това е най-фина енергия, протичаща безпрепятствено и мигновено, докато различно само по външна форма е това, което наричаме слово. Тоест, по определени причини и закономерности на езиково равнище се извършва “прекодиране” на информацията, с оглед на словесната и писмената й форма. Притчата за Вавилонската кула има своето напълно рационално обяснение, загатнато по-долу. Така езиковият механизъм е своего рода “трансформатор”, който забавя и усложнява процеса на комуникацията. Естествено е тогава при различните езици енергията да протича по различен начин. В този смисъл писмените знаци също са енергийни трансформатори и генератори. (И по закона, че всичко дава отражение навсякъде, отдавна графолозите са се научили да разчитат характера на човека по неговия почерк. Но също така вярна е и обратната зависимост: старанието и хубавият почерк “вграждат” в личността добри качества. Затова и преди години у нас съществуваше училищен предмет “писане” или “краснопис”.

Статията е прочетена 519 пъти
Назад към брой 104Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017