Сакралното азбучно познание на Светите братя Кирил и Методий - равнозначно на повторно, духовно раждане
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.” Иоан 1:1-3/.
Древните познания за космогенезиса имат единен Източник, но се дават при различните народи и култури в различни форми, в зависимост от спецификата и от развитието им в различните условия. Едни от тези знания са символите, словото, езикът, азбучните знаци, които са свързани с духовните измерения у всеки човек на земята. Ето защо това преоткрито сакрално познание от Светите братя Кирил и Методий има за нас толкова голямо значение, че то е равнозначно на нашето повторно, словесно, духовно раждане. Чрез него се потапяме във висшите духовни еманации на тези символи, които имат силата да изграждат, развиват, но и да рушат, защото са отражение на висшето творческото начало, и всяка злоупотреба с тях носи силата на саморзрушението. Накърненото слово се превръща в разрушителна сила, създаваща предпоставки за престъпления. Защото негативните думи извеждат от равновесие нашия словесен “Аз”, както ни припомня писателят и художник-хералдик Христо Танев в своята книга “Азът на българите”, преиздавана три пъти, но сега библиографска рядкост.
Дори може да се направи паралел, според него, на новополучения, извратен “Аз”, с Антихриста на земята, който е излязъл от първичното равновесие. А с изгубеното равновесие между дух и материя автоматично се включва механизмът на разрушението. Именно на този нарушен баланс в полза на материалното, консумативното, се стигна до днешния регрес и пълен духовен упадък. А съкрушения в резултат на това дух изпада в робството, експлоатацията на материята.
Всеки език има своя мисия, казва Христо Танев, той е част от Божественото слово и мъдрост. И със своята специфична вибрационна честота, място, значение, допринася за обогатяването на духовния и материалния свят.Специфичните обертонове на даден език зареждат мозъчната кора, стимулират психофизиката, здравето на човека. Затова, когато емигрантите попаднат в несвойствена за тях интонационна среда, преживяват тежки носталгии, депресии.Поради тази причина в изграждащото се сега космополитно общество има много напрежение, конфликти, заболявания. Преселението на народите и вавилонското езиково стълпотворение също внесоха много езикови дисонанси и изкривявания.
В книгата си „АЗ-ът на българите” Христо Танев хвърля нова светлина и върху първата българска азбука, която съдържа цялостния спектър на човешката реч със своите 28 вибрации. Нещо, което няма нито една друга писмена система. Затова именно върху нейната автохтонна звуково-образна космогония на древните българи Константин Кирил-Философ създава Глаголическия ключ-модул, космическия модел на астралния и земния свят, на базата на който Светите братя създават Глаголицата, а в началото на X век техните ученици я заменят с Кирилската азбука.
Българският език, казва Танев, е един от най-старите и най-изразно богати езици в света, чрез който са се изразявали едни от най-прогресивните общочовешки идеи и който носи основния ключ на познанието. И чрез него Константин-Кирил Философ успя да възроди, систематизира и обобщи древните познания на света, вложени в глаголическото модулно писмо.
Всички букви от А до Й/Аз до Йота/ в Свещената българска глаголица, Универсалната космическа азбуката на богопознанието, се образуват, следвайки разположението на планетите от Слънчевата система и тяхното символично и философско тълкуване. Много преди Галилей и Коперник Светите братя Кирил и Методий са знаели за кълбовидната форма на Земята и нейното движение, местоположение в Слънчевата система.Всеки знак от глаголицата отговаря също с удивителна точност и философско тълкуване на цели пасажи от Библията.
Първият знак от глаголицата “А“, със сакрално значение “Аз”, означава началния генетичен код на всеки човек на земята., който му е даден от Вечния Аз, Създателя-Творец, сътворил го по свой образ и подобие /Битие 1:26/. С изговарянето на този “Аз” всеки човек преживява своето второ раждане, великото проявление на личността си, което е много значимо събитие от физическото му появяване. Това второ раждане е духовното и с него започва осъзнаването за личностното предназначение.
Има много азбуки, започващи с буквите “А, Б, В”, твърди Христо Танев, но нито една друга не носи сакралното значение на Аз:Боуки:Веде” - “Аз, Бог Мъдър, Знам /Виждам, Помня/. А “Аз-ът”, изтълкуван чрез фигурата на основния глаголически ключ-модул, носи посланието на своето създаване от пресичането на Словото и Твореца, Вечния сред Вечността Велик Аз. Проявлението пък на лъчите на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, проектирани на земята в обратен ред /без водоравната линия на словото/ образуват основния символ на живота – знакът на българите “Ж”. В Библията, кабалистиката, езотериката това е семантичният знак, известен като “Дървото на Живота”. Знакът “Ж” в азбуката кирилица изцяло повтаря сакралното му значение “Живете”. И този смислен Живот е преди всичко грижа за нашия словесен “Аз”, за неговата осъзнатост. И той е не само на българите, а на всички хора по земята, според Танев, защото всички те са сътворени от неговите свещени енергии. Затова в духовната наука има становище, че българин не е национално понятие, а духовна, йерархическа степен, която много души искат да придобият.
Художникът-хералдик обяснява в своята книга, че глаголицата е построена така както е създаден и светът по кръстния знак, вписан в кръга. Така както нашите праотци са изразявали Вечния и безкраен Бог с условния кръг и неговия център-точка, символ и на Слънцето. Хоризонталният диаметър олицетворявал Светлината на Словото, лъчът отделящ видимия от невидимия свят, носил в себе си и символа на пасивното женско начало. Вертикалният диаметър пък олицетворявал проявата на Създателя, Твореца на Светия Дух, който бил лъчът на активното мъжко начало. Така равнораменният кръст, известен от зараждането на света и съдържащ в себе си лъчите на Словото и на Твореца, се утвърдил трайно с приемането на християнството. Той е знакът на зараждането на живота въобще, на всичко в него. Показва проявата на духа в материята /инволюцията/ и на материята в духа /еволюцията/, осъществена от Иисус на Голгота.
Затова френският писател, социолог, историк, ориенталист, музикант и приложен езотерик Сент-Ив Д,Алведър определя в своята забележителна книга “Археометърът”. Ключ към всички религии и всички знания на древността” християнството като вечната и универсална религия на първите човеци, в началото, в средата и в края на всички цикли, не само на Земята, но и в цялото Небе. Затова христи-ян-ин, според него, е не толкова верска принадлежност, колкото познание за баланса, за равновесието между Ян и Ин енергиите, между дух и материя. Така както и в тангризма и орфизма е било заложено равновесието и хармонията между духовните и земните дела, отхвърлянето на робството под всякаква форма. Сент Ив ни съобщава също, че обърнатото име във ведическите документи на Бога-Светлина, на Творящото Въплътеното Божие Слово, означавало Иисус-Дух Свят Бог, а първите Патриарси го изписвали върху челата си с букви от злато и скъпоценни камъни. И точно Иисус разкъсва булото на незнанието за този сакрален сътворителен процес на равновесие и равнопоставеност между духовния и материалния свят, извършен от първичния Изначален Импулс-Слово, Принцип и Закон, който придобива плът чрез първичния език “Ватан”, от чиито археометрични съответствия се раждат и всички останали писмени системи.
Книгата на Христо Танев “Азът на българите” е истински пътепоказател за духовната мисия на българите и насърчение да изпълнят предназначението си да бъдат духовни водачи на човечеството през новата ера. Но това ще стане, по думите на писателя-художник, само ако се освободят от духовното си робство и спазят основния закон за човешко освобождение – покаянието и прошката. А тъй като тъкмо българите живеят в Обетованата земя, на която се е зародила първата писменост, Богът-Слово ще им помогне да изпълнят своята еволюционна роля, както е записано и в много стари, и по-нови предсказания.