Докладът "Заливът Света Параскева (Петка) и Параклисът" е изнесен от изследователя на културно-историческото наследство на България - Мариана Праматарова - журналист, поет, писател, по време на Пролетните дискусии в гр. Варна, на 25 април 2015 г. - под надслов "Духовните послания на нашите предци по български земи". Дискусията бе организирана с любезното съдействие на община Варна и Радио Варна в зала "Артсалон".
Още от древността рибари и моряци знаят за съществуването на манастир „Преподобна Петка” между река Ропотамо и резиденция „Перла”, до скалите на Маслен нос. Руините на манастирския параклис са място за поклонение до днес.
Заливът „Света Параскева” се свързва с древните пристанища на траките по крайбрежието на Странджа планина. За ранното корабоплаване по Южното Черноморие свидетелстват намерените каменни котви от 4-3 хил.пр.Хр. Районът на Приморско е богат на тракийско наследство. Подводните проучвания на проф. Ив.Гълъбов установяват, че траките първи са преминавали Босфора с цел развиване на търговски отношения със Средиземноморието. Доказателства за това са намерените котви, керамика и амфори. Археолозите свързват устието на реката и заливите с интензивния живот от 4 в.пр.н.е. Според археолога Цоня Дражева, това място е било център на оживена търговия, тъй като траките-металурзи в този район с кораби са изнасяли своята продукция.
Заливът „Света Параскева” е култово място с древна история и култура. Населението в района на река Ропотамо е било християнско и върху жертвеник и светилище от времето на траките е изградило параклисите „Свети Димитър” и „Света Параскева”. Изследователите намират на това място останките на еднокорабна църква от началото на 18 в. Задачата на археолозите е да изяснят произхода, плана и основите, за да установят дали този храм е построен върху друг от миналото, както и да почистят и консервират паметника. Дълговреме /около 40 години/ достъпът до залива „Света Параскева” е бил ограничен. Намира се в района на резерват Ропотамо, който е охранявана зона, заради резиденция „Перла” по това време. Местните хора разказват, че им е било забранено да посещават това място и не са били допускани до него за поклонение. Въпреки забраните, християните през вековете не са забравили Света Параскева и лечебните води на извора, които бликат на това място. Поклонниците твърдят, че мястото е свято и има лечебна сила за облекчаване на нервни, кожни и костни заболявания, затова го отрупват с цветя и дарове на признателност.
Съществуват няколко легенди и предания за създаването на параклиса „Света Параскева”. Според жители на Приморско, гемия се спасила в залива от силна буря в морето и благодарните корабокрушенци построили параклис, който нарекли „Света Параскева”. Други още живеят с легендата за Вълчан войвода, за когото разказват, че обирал златото от преминаващите по пътя турски кервани и го складирал в крайморските пещери. Целта на грабежите му била да събере достатъчно злато, което да занесе на руския цар, за да освободи Бъългария от турско робство. Легендата разказва, че Вълчан войвода построил параклис в залива „Света Параскева” и изографисал в него лицата на сподвижниците си хайдути.
Някои разказват, че на това място църква е построил българският цар Симеон Велики, който обичал да ловува в този район. Когато за първи път попаднал в този красив залив – до море и извор, той наредил да се издигне храм на това място /925г./ и го нарекъл „Свети Йоан Кръстител”.
Според друго предание ромейският император Роман е идвал да се лекува с водите на извора и той е построил църквата от благодарност.
Руините на църквата „Света Параскева” са в гората. Църквата е еднокорабна, кръстовидна, а до нея са открити погребения от 10-17 в. Храмът е бил опожарен в края на 17-ти век. Днес са останали основите му и част от стени. Очевидци твърдят, че църквата е била запазена до подкуполно ниво до 1981 година. Около нея е имало и други сгради, и аязмо. Изследователи смятат, че това е бил средновековен манастир и се очаква специалисти да го проучат, а руините да бъдат реставрирани и консервирани с цел опазването и съхранението на културно-историческото наследство в Странджа и развитие на поклонническия туризъм.
Местни жители и някои изследователи считат, че в залива „Света Параскева” се е намирало селището Ранули – древно пристанище. Крепостта се е издигалана скалите на „Лъвската глава”, където са намерени останки от стените и градежи. Твърди се, че тези градежи се отнасят към 15 в.пр.Хр. Среща се и разпространяван мит, че тракийска принцеса се влюбила във войн чужденец и отвела любимия си в пещерата край река Ропотамо, а тяхното поколение основава града Ранули. Пред устието на река Ропотамо се е намирало древно пристанище, което е потънало. Познато е с наименованията: Херсонесос, Тера, Ориоспотамо, Падама.
Преди известно време наша съвременничка е потърсила среща с пророчицата Ванга, на която е занесла камък от останките на параклиса, за изясняване на историята му. Знае се, че и много учени и изследователи са се допитвали до нея за разкриване на загадъчни обекти в мистична Странджа. Пророчицата й казала, че това е светица – закрилница на жените и потвърдила версията, че църква от времето на Симеон Велики е имало на това място, но казала, че ще бъде много трудно да се съберат средства за възстановяването на параклиса и след време ще се намерят документи, които ще изяснят историята му.
Църквата „Света Параскева” се намира в най-вътрешната извивка на едноименния залив. Въпреки, че не е обявена за паметник на културата, тази кръстокуполна църква е декларирана и при подновяването й проектът и възстановителните действия трябва да бъдат съгласувани. Определянето на точен статут на паметника е от съществено значение, като се определи и съответната защитен атеритория около него с всички дейности, които следва да се извършват по точни предписания.
Посетители твърдят, че това място носи особен заряд и споменават особени явления, които се случват там – например изгасвал тока, двигателите на автомобилите не работели, мистериозно изчезвали вещи – както в Хималаите, коментират посветени.
Коя е Света Параскева и защо заливът носи нейното име?
Света Параскева е наричана от нашия народ Света Петка Българска и е една от най-почитаните светици в целия православен свят. Родена е в Епиват, Тракия, от родители българи. Неречена е още Преподобна Петка Епиватска. Чества се на 14-и октомври. Живяла е през 10-11 в. отдадена на аскетичен монашески живот – раздавала е милостиня на бедните, прекарала е живота си в молитви и посещения на свети божии места. След смъртта й нейните мощи, за които се твърди, че са чудодейни, са пренесени от Епиват в Търново /1238г., по времето на българския цар Йоан Асен ІІ/. Тук светицата става покровителка на града и българското царство – наричат я Света Петка Търновска, Света Петка Българска и мощите й са на изключителна почит.
Житието й е описано от Свети Патриарх Евтимий. Поради падането на българската столица под османска власт, мощите на светицата са пренасяни последователно в свободните все още Бдин, Видинското царство, а в последствие са странствали в Белград и Цариград до окончателното им установяване в румънския град Яш, къдетоса и до днес.
Литература:
Праматарова, М. Искри от вечността., С., 2008, с.12 – „Заливът „Света Параскева /Петка/ и параклисът”
„Морско общество” – интернет източник
„Морскиколекции” – „Паметници на културата в крайбрежнатаивица между „Дюни” и „Приморско” – интернет източник
Изследвания на: Карел Шкорпил, Ив.Гълъбов, Ив.Карайотов, Ц. Дражева и др.