Защо френските крале са падали на колене пред евангелие, изписано на старобългарски в брой 103

Защо френските крале са падали на колене пред евангелие, изписано на старобългарски
Категория: История

Знае се, че коронацията на френските крале по традиция се е извършвала в катедралата в Реймс, пред евангелие, изписано на кирилица и глаголица. При клетвата, те слагали ръка върху тази древна книга с дивен обков, в който се пазели чудодейни реликви. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. Френските свещенослужители твърдели, че Реймското евангелие е написано на свещен език. Може би дори на езика на Бога. Става въпрос за чист старобългарски език. За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт, за този, написан на глаголица, въпросът е по-сложен и се дискутира в научните среди. И той обаче най-вероятно е преписан от по-стар български оригинал.

Темата е повдигната още през Възраждането

За българския произход на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин, прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието, но мина време и този факт се замъгли в масовото съзнание. В научните среди по въпроса спор няма, не може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: “Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобъл­гарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС... Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале”. Свещената книга е от две части, подвързани заедно, но коренно различни една от друга.

На кирилица са първите 32 страници

На кирилица са първите 32 страници от евангелиетоВсъщност, става въпрос за разновидност на евангелието, направена за улеснение на свещеника. Тя се нарича Апракос и съдържа откъси, които се четат на съответния празник, съобразно православния обред. Останалите 62 страници са изписани на т.нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия ритуал. Някои специалисти смятат, че е написана през 1395 г. от монасите на Емауския манастир в Прага, които са датирали глаголическия текст. Според легендата церемонията по коронацията на френските крале става в катедралата “Нотр Дам” в град Реймс, защото там меровингският крал Кловис е приел християнската вяра още през 496 г. Смята се, че първият френски владетел, заклел се в българското евангелие при коронацията си през 1574 г., е Анри III. Той е последният монарх от династията Валоа. Наследилият го знаменит владетел Анри IV, положил началото на нова могъща династия, първият Бурбон на френския трон, обаче пропуснал клетвата пред евангелието, защото е коронясан в Шартр. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, сред които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, слагайки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните, последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 г. е Шарл Х, който се пада прадядо на нашия последен цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, издънка на Бурбоните по майчина линия. Има три основни версии за произхода на евангелието, на които ще се спрем по-долу. Ще си позволим да загатнем и четвъртата възможна. Да се върнем на

първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие

първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие - Анри IIIТова е Анри III, за когото вече стана дума. Неговата майка е прочутата кралица Катерина Медичи Съпруга на Анри II, майка на последните трима крале от династията Валоа, на една кралица на Франция и една на Испания, тя е смятана и за един от големите политици на времето си. И подозирана в отровителство, разбира се. Самата Катерина е правнучка на първия фактически владетел на Флоренция от рода на Медичите Козимо Старши, известен като един от основните подбудители и двигатели на Ренесанса, покровител на литературата, изкуствата, просветен мъж, хвърлил луди пари за откриване и превеждане на творбите на древните мъдреци. Той е човекът, създал двореца галерия “Уфици”, новата Платонова академия, като е назначил гениалния философ-полиглот Марсилио Фичино за неин ръководител и му възложил да преведе събраните от хората му трудове на Платон, Плотин, Порфирий, Дионисий Ареопагит, Прокъл. Днес тези преводи са също класика и се ценят наравно с оригиналите. Той подпомагал всячески и прочути хора на изкуството, като Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело. От историята се знае, че Козимо Старши е изпратил в българска Македония, според тогавашните представи - земите около Филипопол, днешен Пловдив, емисари, които да купуват стари книги. Оттам му донесли множество безценни ръкописи, знае се, че сред тях са и т.нар. «Химни на Орфей», четири теогонични орфически песни, създадени в древните времена на тракийските мистерии, чиито текстове са запазени частично в старогръцки преводи. Какво по-естествено от това т.нар. Реймско евангелие, написано на старобългарски език, също да е донесено в резултат на тази експедиция, а правнучката Катерина Медичи да го е взела със себе си във Франция заедно с други дарове за Църквата, които носи, когато пристига за сватбата си с Орлеанския херцог, който по-късно става крал на Франция под името Анри II. В самата Реймска катедрала дълго време смятали, че разкошното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски.

Загадката разрешава руският император Петър Велики

Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. След години - на 18 юни 1726 г. - и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.

Статията е прочетена 1302 пъти
Назад към брой 103Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017