Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
Не по-малко опасна за нас би била замяната на кирилицата с латиница, използвана и за целите на панислямизма и пантюркизма, които през изтеклите “преходни” години са в масирано настъпление както у нас и около нас, така и в страните от бившия Съветски съюз; при това толерирани и съвсем явно подкрепяни от Съединените щати. Всъщност, в тези планове за създаване на така наречената “Ислямска дъга” (включваща Турция, България, Македония, “Велика Албания” и всичко, което за турския пантюркизъм е “страната Туран”), с оглед противопоставянето й на Европейския съюз, на приемането на латиницата се разчита като на “приобщаващ” фактор.
(Виж статиите на Тамара Шишманова във вестник “Монитор”: “Интригата Кронщайнер – Петър Стоянов е етап от турцизацията на България” от 09.11.2001 г., “Протежета на Сорос петнят българската история” от 13.03.2002 г., “Либералният сценарий за България предвижда тя да стане доминион на Турция” от 28.03.2002 г. и “Как южната ни съседка преиначи историята” от 02.04.2002 г. Също: статията на Волен Сидеров “Как си плащаме, за да ни разцепват” във вестник “Монитор” от 25.03.2002 г.)
Но да погледнем към другите същностни страни на въпроса за езика и писмеността.
От посоченото интервю на двамата българисти администратори във вестник “Македония” от 27.09.2000 г. можем да вземем три аргумента:
“Има нещо, което често се забравя, когато се говори за писмени системи. При йероглифите имаме работа с един навик за работа с образи, така тук ние имаме един навик за работене със звучене. Това, уверявам ви, колкото и да не личи, е много силно свързано с емоцията на възприятието, свързано е дотолкова, доколкото ритъмът на поетическата реч, на границата дори на съзнателното и несъзнаваното.” (Мисъл не особено свързана, но ясно е, че при интервю е трудно постигането на гладкост на изказа, както при писане.
Тогава да се надяваме, че правилно усещаме смисъла и че той съответства на казаното по-нататък.) Също така: “Ако изобщо възприемем латиницата, за да се приобщим към Европа, ще направим една голяма част от хората неграмотни. Това в бъдеще обрича на отмиране нашата литературна класика. Представете си “Аз съм българче”, как ще се издаде това стихотворение на латиница?” (Малко е да се каже това само по отношение на класиката или само за българската класика. Нея и без това мнозина отдавна я обявяват за незначителна. Низвергнаха Вазов, Ботев и колко други велики българи, и “успешно” ги отстраняват от българските учебници.) Доста свенливо и придружено с редица уговорки за “политически неутралитет” по-нататък в интервюто все пак прозвучава признанието: “Не виждам какво пречи тук кирилицата.” – има се предвид приобщаването ни към други култури. Ами да! Не съществуват пречки. Пречка е всъщност българският народ пред стремежите на днешните глобализатори, въобразили си, че сега е моментът, по техен модел и под тяхно ръководство да бъде наложен така нареченият “Нов световен ред”, в който има място само за една култура и един език.
Методът, както видяхме от една страна, е приложение на принципа “Разделяй и владей!” и по отношение на езиците и писменостите.
От друга страна, подобна намеса в езика представлява приложна психотроника от най-сатанински вид, тъй като езикът не е само средство за общуване, а най-вече инструмент за настройка на съзнанието и цялостната човешка същност за изпълнение на мисията, която всеки един народ има тук на Земята. Това е вибрация, енергия, която е географски и дълбоко генетично свързана със своите носители.
Нека за пояснение си представим функционирането на електродомакинските уреди. За тях е необходим ток с определени параметри (честота, напрежение, сила и пр.) и всяка тяхна промяна води до спиране или повреждане на тези уреди. По същия начин промените в езика и писмеността се отразяват на съзнателно и подсъзнателно ниво, променяйки общия биоенергиен потенциал на личността. Това показват психометрични и радиестезични изследвания, но малкото информация за тях създава за недобросъвестни знаещи голямо изкушение за намеса с цел контрол и влияние.
По-нататък: измененията в езика и писмеността (наред с много други явления) следват промените на фините космически вибрации в различните зони, през които преминава Земята заедно със Слънчевата система, галактиката и пр. Това е свързано и с процеси в други, неосезаеми за повечето хора измерения. Затова през определено време (но по естествен път!), се налагат промени. Става обаче въпрос за столетия и хилядолетия, а не за десетилетия или от днес за утре, към което все по-усилено и нетърпеливо се опитват да ни подтикнат.
Можем да направим и друго сравнение, от което се вижда сложността на системата език. Ако си представим каква многообразна и сложна музика съществува на базата на седем тона, то колко ли по-сложна е “музиката” на езика, изграждана с помощта на 25 – 30, а в някои случаи до 80 звука?! И тук имаме “мажорни” и “минорни” “гами”, “диези” и “бемоли”, съзвучия и дисонанси . . . Нещо повече, в музиката честотите на тоновете (условно или доста по-бавно променливи) са фиксирани, докато в езика са налице фонетични закони, променящи самите звуци. Промяната на всеки един звук се отразява на всички останали и така цялата система с течение на времето се променя. (Например, думата “пашеног” след няколко столетия се превръща в “баджанак”, а “хан” преминава и се “разклонява” в “кхан”, “кан”, “к(х)анас”, “кънязь”, “княз”, “кесар”, “цезар”, “цар” и пр., при което след време връзката избледнява и хората започват да смятат, че ползват заемки от други езици.) Тоест, налице е крехко динамично равновесие във фонетично и словно отношение. Тогава, познавайки донякъде въздействието на музиката, колко по-фино и дълбоко ще е въздействието на речта и писмеността!
(Продължава в следващия брой)