Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 12 в брой 100

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 12
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от брой 99

Излиза, че – нашите уважения! – едва държащият се на краката си глава на Римо-католическата църква тръгва на светско посещение; не по покана на държвното ни ръководство или от страна на Светия синод на Българската православна църква, не дори и от страна на католическата общност у нас, а от някакъв набързо сформиран комитет, начело на който стои човекът, скандално известен с фразата: “Майната му на православието!”

Трябва да имаме предвид и това, че 11 май е ден на Св. Св. Кирил и Методий според православния календар, докато католическата църква е определила за това датите 14 февруари, 5 юли, а в някои времена и 9 март. (Виж статията на Тамара Шишманова “Интригата Кронщайнер – П. Стоянов е етап от турцизацията на България” във в. “Монитор” от 09.11.2001 г.)

А що за лицемерие е стремежът да ни бъде натрапен така нареченият Празник на влюбените – денят на Св. Валентин, точно когато на 14 февруари Православната ни църква почита успението на Св. Константин – Кирил Философ? И нима нещата не следват една твърде дълга конспиративна верига, след като нашият народ на три пъти трябваше буквално да въстава срещу опитите на един уж български просветен министър да премахне от училищните учебници стихотворението “Аз съм българче”, наред с “готовността” му да въвежда латиницата?

Какво тогава би се явило посещението на папата у нас, ако не опит за обсебване на един от най-светлите ни празници и използването му по един популистки начин за цели изцяло в наш ущърб? (По въпроса още от 1997 г. статии пише Стефан Чурешки, например “Католицизмът, православието, българите и съвременният свят”, “Планът на Ватикана” и “Европа не е Европа без Православието”, а също и Волен Сидеров в книгата си “Бумерангът на злото” и във вестник “Монитор” от 07.03.2002 г. – “Има ли защо да се плашим от папата”. Виж също статията на Мълвина Господинова “Какво се крие зад обиколката на папата из Православния свят” във вестник “Монитор” от 30.01.2002 г.) В тези и множество други материали и научни публикации отдавна ясно е подчертана неразривната връзка, равносилна почти на идентификация, между Православието и кирилицата.

Положението около визитата на папата у нас става изключително сложно и дори опасно, но за да не се отклоним, тук само бих препоръчал книгата на Росица Божкова и Живко Желев “Окултизъм и наука”, предупреждавайки, че съществува вероятност на наша територия да бъде осъществен нов атентат срещу папата (а достатъчно е и само инсценирането на опит за такъв), чрез който веднага след това пред световната общественост да бъде дораздухана неотклонно поддържаната през всичките тези години версия за “българската следа” или “българската връзка” в атентата. Може да бъде използвано и описаното в посочената книга пророчество на Света Богородица от Фатима, оповестено на 13.05.1917 г. и касаещо и България. Това ще е напълно достатъчно за окупация на страната ни от известната вече “международна общност” под претекст за борба с тероризма, както стана с Афганистан. Едва ли е случайно и това, че папата няма да се срещне с невинно пострадалия на времето наш съгражданин Сергей Антонов. (Виж също статията на Капка Георгиева “Ще поеме ли Паси вината, ако Войтила издъхне у нас?” във вестник “Монитор” от 04.04.2002 г.)

Връщайки се към основната тема, сигурно трябва да отбележим и няколкократното разгаряне на въпроса за стихотворението “Аз съм българче” от Иван Вазов. Неуспехът то да бъде заличено от българските учебници показа, че българският народ е с ненакърнен дух. В хода на протестите министърът на просветата Владимир Атанасов се отрече от всичко казано от него досега и се опита да прехвърли вината върху служителка от министерството . . .

Триумфа на Българската Духовност изрази Мария Овчарова в статията си “Как ще ни стигнат американците?! . .”: “В момент, когато данъци и налози растат, когато мизерията в бита става непоносима, вместо да протестират за икономически придобивки, българите се борят за едно стихотворение!  . . .  Достойно е, че българският народ в неравнопоставено глобализиращия се свят намира сили за духовно оцеляване.” (Виж вестник “Нова Зора” от 29.01.2002 г.)

Обръщайки се назад и анализирайки станалото през времето от края на 1989 г. насам, не можем да не си спомним и факта, че когато ставаше дума за отменянето на деветосептемврийския празник като национален, всички очаквахме за такъв да бъде определена датата 24 май. Кой ден в нашата история ознаменува по-национално и в същото време по-общочовешко събитие от този празник на културата? Нима той нямаше да е и най-доброто наше послание към света в днешното време на материализъм и незачитане на “другия”, “различния”? Едва ли са много хората, които са смятали, че за национален следва да бъде определен денят Трети март. Сигурно още по-малко са тези, които са предполагали това. Колкото и важна да е тази дата, нима тя е най-значимата в нашата история? Сякаш България “започва” от този ден!? Виждаме, че този “цивлизационен избор” също изигра крайно отрицателна роля за възникването и поддържането на нови напрежения. Свидители сме на постоянни призиви и действия за промяна на отношението ни към категорично и еднозначно оценими събития от нашето минало, стигащи до пренаписването на учебници, “за да не се засегнели междусъседските ни отношения”. Нима и това е част от големия антибългарски заговор? . . .

Междувременно събитията и техният анализ разкриха нови елементи от тези планове. В действителност фактите и тяхната логика дават основание да се предполага работа по няколко плана с множество взаимозаменяеми елементи с оглед развитието на събитията.

(Продължава в следващия брой)

Статията е прочетена 610 пъти
Назад към брой 100Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025