Мрак и светлина на Балканите в брой 100

Мрак и светлина на Балканите
Категория: Сърцето, душата

През лятото на 1999 година нашият чудесен приятел, философ на културата и социолог от Холандия, доц. Хари Салман (роден през 1953 г.) сподели в Разлог при срещата си с Философския клуб „Николай Бердяев” (според него точно там, между трите планини Пирин, Рила и Родопите се чувстват особено силно вибрациите на едно от най-древните светилища в света – той го нарече богомилско), че има желание да напише книга на тема Мрак и Светлина на Балканите. През 2001 г. (на представянето на първата му книга на български Изцелението на Европа в издателство КИБЕА, което през 2009 г. публикува и най-голямата му книга на български и английски ЕВРОПА – континент с глобална мисия /илюстрована духовна биография на Европа/) ми даде немския превод на книгата си Невидимият градили духовна биография на руския народ, написана и издадена на нидерландски език през 1996 г., а през 2001 г. публикувана като самиздат на немски и руски.

На 4 юли 2012 г., когато за пореден път бе дошъл в България, ми се обади да се видим и се срещнахме в НДК на изложбата на Лили Димкова. Наскоро преди това се бях запознала с Крум Сяров и неговите приятели от ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu, които пожелаха да бъда издателка на всички техни книги. Крум знае немски и работи в Германия, а точно тогава беше в София, и веднага ми хрумна (Христос дава умна вас – тоест висшият ми Божествен Аз ме подсети) да ги запозная двамата, след като толкова време не бях успяла да открия добър преводач от немски език, който да направи безвъзмездно този превод, както сме свикнали да работим с всички мои приятели-творци от 1991 година насам. Оказа се, че Крум е роден на същата дата като Хари (22 юни), но 30 години по-късно, и той веднага прие да направи превода на книгата, която вече е готова за печат. На тази среща попитах Хари дали пише книгата си за Балканите, а той поклати многозначително глава, разбира се, отрицателно...

Явно, тази „книга” всеки жител на нашия полуостров (древна люлка на цивилизацията) всеки миг я изживява като пареща жива действителност, защото точно тук сега е съсредоточена космичната битка между мрака и Светлината в сърцето и душата на всеки човек и затова са толкова много проблемите ни на всички нива!... Ние сме истинските съвременни нестинари – парят ни какви ли не стари и нови проблеми и в ежедневието си стъпваме по жаравата на живота си, за да докажем вътрешната си същност... Тук ми се ще да спомена една отдавна хрумнала ми идея: в нашия свещен език думата „пари” има морално-асоциативна отсянка и разкрива стойността на всичко, което дължим към душата си, стремяща се към Първоизвора, Твореца-създател на вселената, Бога. В ръцете на чистия благ човек парите се изпаряват, защото са съвсем малко и едва му стигат да оцелява,а той помага безкористно и на ближните си, защото е зареден с Доброта и Обич, защото носи вътре в себе си Светлина. Ала в ръцете на алчния, неморалния, престъпно тъпчещия всички около себе си себичен егоист, това е един от елементите, които ще опарят съвестта му в последния миг от живота му тук и сега... Да сте видели някой да умре вместо друг? Божествената справедливост подрежда всичко в живота ни по такъв начин, че кармичните ни уроци възникват внезапно и се налага да реагираме с огромно ускорение с мисъл, чувство и конкретно действие при новите планетни вибрации. Наш е изборът за насоките на мислите и чувствата, за всяко конкретно действие. Осъзнаваме ли енергийните взаимодействия вътре в себе си и около нас и променяме ли се, като вземаме индивидуално своето непоколебимо вътрешно решение да работим безкористно, всеотдайно и неотклонно за делото на Светлината и на Доброто в света???

Защо живеем в такива миазми? Мий Аза, Мий Аза си от всякакъв егоизъм! Виждам в четирите ми внучета как се проявява егоистичното начало – всяко иска да има всичко и най-големите им „битки” са на нисшите енергийни нива. Но това е и задачата на човешката душа през целия живот или сегашното си прераждане: постепенно да осъзнава своето място сред другите хора така, че да стигне до Висшия си Аз, монадата, Христовото съзнание, където всеки е свързан с Божествената си същност и с Цялото... И само тогава човекът доказва себе си като съ-Творец на съдбата си...

А и двамата велики наши съотечественици от ХХ век Петър Дънов – Учителя и Петър Димков – Лечителя (с това, което са ни завещали в толкова много книги, описващи най-подробно епохалното им дело – безценно национално богатство!) не са ли знак за всекиго от нас, че можем и трябва да осъзнаваме себе си като истински благи българи и съответно да действаме като носители на Светлина? ПДПДПД: Прави добро, прави добро, прави добро за всеки друг човек, който се окаже до теб?! Възприели ли сме като народ истината за себе си и вървим ли само по своя вътрешен път, без да се поддаваме на външни отрицателни въздействия и пагубно манипулиране?

Напоследък виждам с радост, че хората около мен бързо се променят и надеждата ми расте, че в света има много повече доброта и светлина сега, отколкото преди десетина-двадесет години. Усещам енергиите и през септември 2009 г. долових вътрешни знаци, че Добрината владее света... А на 15 и 16 ноември миналата година с всички фибри на душата и тялото си усетих чудния знак за Раждането на Родината на Светлината в сърцата на няколко десетки милиона българи или хора с българско самосъзнание по всички континенти (след като акад. Дмитрий Лихачов бе обявил България за Държава на Духа)...

Един от моите приятели в Поетическата работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов” – Тодор Тодоров – бе написал още в началото на 90-те години най-кратката и точна епиграма за живота в България: Грабеж в кеш... Никъде не е публикувана, само е споделена с приятели. Та точно това е сегашната ни действителност... А Снежана Гавазова бе написала за няколко секунди (след като измила краката на една възрастна жена, може би майка на нейна приятелка или съседка) прекрасното си стихотворение в чист Орфеев стил, пряко свързано със статуята на Победата Нике от Самотраки, която посреща всеки посетител на входа на Лувъра в Париж:

РЪЦЕТЕ

Ръцете са чисти, когато подават.
Ръцете са мръсни, когато крадат.

Ръцете са леки, когато създават,
и много са тежки, когато рушат.

Сърцето дълбоко усеща ръцете.
Сърцето ги движи, додето не спре.

Сърцето разперва ръцете широко,
защото то помни, че те са криле.

31 октомври 2005

Всеки сам може да отговори на въпроса, дали ръцете му са чисти и леки, или са мръсни и тежки... По този начин самооценката може да му помогне в решението да започне да се променя в съответствие с новото вибрационно ниво на планетата... Защото Земята предстои да се „отърси от отровната плесен” на злото... Но това изисква работа постоянна вътре в себе си – с пълно осъзнаване на всичко случващо се уж случайно, но насочващо ни към всяка поредна индивидуална задача.

...

(Тук е мястото да спомена за една среща в клуб „Катарзис” с един нов наш приятел от Гърция, който от 25 години живее в България и говори добре български. За него Донка Драмска написа едно есе, за което е споменала в материала си за будителите в първия брой на вестника, но то не е включено в същия брой, а темата е пряко свързана и с това, което пиша тук. Георгиос има приятели във всички балкански страни и смята, че не бива да се допусне пренаписване на нашата история по американски образец, което вече е започнало с участието на учени от Гърция...)

...

Отдавна мисля за сакралността на знаците в родния ни български език чрез думите, които пишем и четем на кирилица, и зная, че той е носителят на Словото Божие и на живия Дух на Христос (за разлика от Логоса – гръцката дума за Божествените истини, в който нещата са представени с човешка намеса...). Тук ще споделя само още две идеи, които са свързани с обществения ни живот и отразяват истинската същност на нещата след сравнение с други езици, ползващи латински букви.

1. Институция и интуиция

Докато майка ми беше още жива, преди пет години, закъснях с внасянето на данъка на фирмата ми и трябваше да отида в централата на НАП, за да проверя колко е лихвата. На входа има пропуск и жената, която работи там, ми подаде кутия с бонбони и с усмивка ме почерпи за първото си правнуче. Преди и след мен имаше само мъже, може би затова тя не почерпи цялата опашка. На най-горния етаж две млади жени отзивчиво и внимателно ме информираха за лихвата и (както правя винаги с непознати хора) поговорихме си с тях за нашите съдбини...

На излизане от НАП блесна новата идея: за разликата между двете понятия „институция” и „интуиция”, които са думи-чуждици в нашия език, въпреки че си имаме и наши думи: „учреждение” и „вътрешно чувство или усет”. Но именно тук се разкрива тази разлика, тъй като СТ (допълнителните букви в първата дума, която е понятие за „неодушевена човешка структура”) като буквено съчетание ни подсеща за страх, студ и студенина, стрес и стресиране, дори стоп и стопиране... Ала във всяка институция работят хора живи, притежаващи интуиция и провеждащи с човешко добро отношение към всеки друг, непознат за тях човек, политиката на институцията. Напоследък ме удивлява грижовното и благосклонно отношение на няколко служителки в администрацията на нашата община Сердика... Но помислете си и за всички онези, които действат все още като „допотопни динозаври” и пречат в работата на институциите с хората според новите изисквания в живота ни...

2. Думата вода

През студентските ми години се случи да придружа група французи към Черноморието и един от тях попита: „Кой е този град Бафа?” Да, Варна на латиница се чете точно така, а „западняк”, който мисли само и единствено от своята гледна точка, така възприема и „чуждата” действителност, без да допусне, че Истината има различни лица и проявления... Просто без никакво внимателно отношение към страната и народа, на които гостува, и без желание да разбере другите различни от него хора... Това ми е правело често силно впечатление, но съм си го обяснявала с ограничеността и себичното самовлюбено поведение на повечето западняци...

Та наскоро осъзнах, че ако с ръчицата си първолаче напише на български думата „Boga”, един американец, англичанин, немец или французин ще прочете тази дума – как? Да, като Бога. Помислете, в кой език, освен български, руски и някои други славянски езици, ползващи кирилицата, Творецът е закодирал Своето име в течността, която поддържа живота! Какво по-добро доказателство за Божия промисъл за нашия роден език и за ролята на славяните в бъднините на човечеството!

Статията е прочетена 588 пъти
Назад към брой 100Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017