Българското Било отново е заето от чужденци, от български граждани, но небългари по тяло и дух, от българомразци, от българоотрицатели, българоскептици, българоотцепници, българопродажници и чуждопоклонници
Само фактът, че президентът уж-историк Георги Първанов не продума думица по въпроса и остави школските учебници да се пълнят с явни лъжи, следва да е достатъчно показателен.
Не по-малко показателен и за това, че във възрожденските ни килийни училища се е учела по-вярна история от днешната, е фактът, че всичките исторически учебници от онова време сякаш са се изпарили. Има всякакви други и може да се види, че и печатният им вид е технически съвсем на ниво, и изложените в тях знания спокойно биха могли да се преподават и на днешните ученици. Тоест, на децата ни не е било набивано знание в главите само устно и с помощта на прътове за брулене на орехи . . .
Затова на нас сега ни се налага да възстановяваме историческата мозайка по остатъци, до които само по Божие предохранение унищожителите не са се докопали или на които те просто не са обърнали внимание поради незнанието си. – Също както оброчните плочки от Караново, Градешница и Тартария, които повече от 40 години бяха пред очите на всички в музейните витрини, докато се намери „зрящ”, който да ни ги разтълкува. За „благодарност” той и брат му преди две-три години получиха сериозна доза лобут, а тези дни се чу, че по „неведоми” причини братът Стефан вече не е между живите. Георги Сотиров пък има една цяла глава, озаглавена „Красноречието на липсите”. Оказва се, че за по-маловажните неща в „преписите” има купища информация, а тъкмо същественото и което е съвсем нормално да бъде отразено – изненадващо липсва!? . . .
Както вече казах, многократно е констатирано, че официалната ни история и училищните учебници са изготвени само въз основа на писания от чужди автори, защото „не били останали наши собствени”. Вярно е, че огромнен масив от свидетелства е унищожен от врагове и недоброжелатели, но на нашата земя история има „до шия”, че и отгоре! Има и за иманяри, има и за фалшификатори, има и за истински учени! Само в началото на миналия век у нас са картографирани 60 000 могили, които иначе могат да бъдат разкопавани мародерски и тихомълком, но официално и научно – само „по план”, за който обаче все „няма средства”! Нали на Георги Китов точно за такова нещо му „дърпаха ушите”, пък той нека се оправдава, че бил искал да предотврати разграбване. Но забележете, всичко тракийско се датира само към ІV – ІІІ в. пр.н.е. и току се добавя, че е разкопано и разграбено още в древността.
Напълно идентичен проблем с подвеждащото чуждо влияние в историографията, например, е възникнал и в Германия през ХVІІ – ХVІІІ век. Подобно на нашите възрожденци и будители, и там загрижени люде са се помъчили да свържат разкъсаните нишки на времето. Така по някое време констатирали: „Старанието на науката да гради генеалогия върху римски и гръцки сведения е довело до съществуващата бъркотия.” И стигнали до извода, че „основата на родословието на един народ може да се формира само от неговите собствени предания и традиции”.
Също толкова объркващ за някои е например съвсем пресният случай с керамичната икона (или оброчна плоча, ако желаем) от ІІІ век, намерена на Виничкото кале (то пък точно в земята македонска!), на която е изобразен препускащ на кон „херос” (герой, да си го кажем по нашему; а не както и Перперек се раздухва като Перперикон), а горе отстрани до него съвсем ясно пише „BOLGAR” – едно към едно! – ясно и за малчуганите, които в Интернета „чатят” на „методиевица”, „шльокавица”, „нетица”, „чатица”, „кронщайнерица” или не знам още какво (плюс разните му „емотикони”). На друга такава икона пък пише „AHILES”. В такива ситуации се вижда как официозно(-одиозните) истеричари започват буквално да мънкат с трепереща долна устна. Надникнете например в последния брой (1/2014) на списание „8”.
Веднага се сетиха да заумуват за кой от Ахиловците става въпрос. Иначе всичко това не било толкова интересно, а виж, най-оригиналното бил материалът, от който тези икони били направени(!?) ... Засега това се сетиха, но знаем как само след броени дни те ще се окопитят и ще докарат вода от девет океана (недостигащото число ще попълнят от Марс), само и само да докажат, че „такива животни нема”. А каквото не намерят отвъд океаните и десетте планини, просто ще го поръчат на „фотошопари”. На мен един такъв още преди 1989 г. ми разказваше как е трябвало да „монтират” Тодор Живков до Георги Димитров при завръщането му от СССР. А при днешната техника и цял „документален” филм не е проблем. Може човек да си кротува в къщи и току да се види на телевизора ексхибистично гол и в луксозен хотел в Париж, в Хавана или навсякъде другаде по света, и то в „компрометиращо” обкръжение.
За експеримент мога дори да предложа на разсъждаващия читател нещо, за което рискувам да бъда подведен под съдебна отговорност или „просто” да последвам пътя на Стефан Гайдарски, на Иван Митев, на Здравко Даскалов, на Благой Шклифов и много други . . . и никой нищо няма да разбере. Е, далеч по-добре би било да изпратят някоя „агентка за влияние”, с която да се поразходя из Еврия (не Николай Панайотовата, а днешната – „обединената”), на която да купя безбожно скъп апартамент с неудостоверими средства, разбира се. (Макар че вече съм обиколил половината свят и нямам особено желание да пътувам, а и по природа никога не съм имал. Защото в „астралния” си вид съм видял много повече...)
И така, драги четящи и мислещи съотечественици, надникнете в „нета” на страницата на „DeutscheWelle” с адрес http://www.dw.de и прочетете статията „Човекът, който отиде доброволно в . . .”. Как ви се струват вторите две снимки и цялата описана история? Не са ли твърде много загладените бузки на фона на изпитите тела, включително и тези на „главния герой”?...
Спирам дотук и затулвам устата, очите и ушите си.
А, май двете ръце не стигат . . .
Ради Панайотов, Шумер, 30 януари 2014 г. по еврийското летоброене (7519 г. от последната корекция на Българския календар)
(КРАЙ)