Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 11 в брой 99

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 11
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от бр.98

На 24 и 25 септември 2001 г. вестниците “Демокрация” и “24 часа” поместиха обширни интервюта с проф. Кронщайнер, в които той изрича още толкова неверни, несъстоятелни и нелепи неща, че за коментирането им ще са нужни десетки страници. Ще пропуснем подробностите, осланяйки се на дадените примери и на способностите за преценка и здравия разум на българина; а и защото самите заглавия говорят предостатъчно. (Виж вестниците “Демокрация” от 24.09.2001 г. – интервю на Петя Гергова “При вас все още има българисти, които живеят в средновековието” и “24 часа” от 25.09.2001 г. – интервю на Вера Славчева “Пишете един ден на кирилица, един на латиница”.)

Но в тези публикации намираме потвърждение за насоките наработа на проф. Кронщайнер и неговите покровители и съмишленици. Съмнително противоречив е фактът, че от една страна се закрива специалността “Българистика” в Залцбург “поради липса на интерес”, и то на фона на повтореното становище за общата тенденция на отмиране на “малките езици”. А от друга страна се създава частен Австрийско-баварски център по българистика, който щял да взаимодейства със също частния Нов български университет; дело, “свързано с огромен риск и огромни инвестиции”. Също като министър Атанасов, австриецът българист смята, че “националните клишета са пагубни за развитието и за европейската интеграция” и се “стреми подобно на мисионер да помага, националните филологии да се отворят към Европа, към съседите, към света”. Използван е и случаят с атентатите в САЩ, за да бъдат вменени още веднъж твърдения за наличието на “кирилски блок от държави, който е срещу друг, латински блок” и да се обявят “ново средновековие и нов фундаментализъм”, при които “националната идентичност се простира само до азбуката”. Съжалени са и българските студенти, “принудени да учат при изповядващи това верую професори в университети, превърнати в гнезда на фундаментализма.”

Тук сигурно не остава друго, освен да си припомним поговорката за крадеца, викащ: “Дръжте крадеца!”, както и призива – спасяването на давещите се да е тяхно собствено дело; имайки предвид и това, че в нашия случай възвратната форма “се” се разминава до крайна степен с действителността.

В интерес на документалността, но оставено на собствената преценка на читателите, следва да споменем становищата, публикувани във вестник “Демокрация” от 19.09.2001 г.: “Новото време – старата песен” на Марин Георгиев и “Лично” на Иван Младенов. Те ни “обвиняват” в “сакрализиране, фетишизиране, маргизиране (така е написано; Р.П.) и заклеймяване на действителността, вместо проучването и овладяването й – все методики на комунистическата идеология”. Г-н Младенов “лично бил приел да участва в идеята за научна конференция, посветена на проблемите около кирилицата, възникнала след отворено писмо на проф. Светлозар Игов до проф. Кронщайнер, съдържащо идеята за честна дискусия.”

 

Значи около кирилицата има проблеми?!

Да, проблеми наистина има, но те са ни натрапени. И навярно опитите да ни бъдат наложени няма да престанат скоро, но да се надяваме, че Българският Дух даде ясни знаци за своята сила. Не само проф. Кронщайнер получи най-сериозно предупреждение, но в не по-малка степен и президентът Петър Стоянов загуби поста си поради “този проблем”. В предизборната кампания той често беше атакуван заради него и между двете гласувания на 11 и 18 ноември 2001 г., а и след това, бяха дадени категорични оценки; например от историка Божидар Димитров: “Хората не могат да простят на Петър Стоянов връщането на Паисиевата история на гърците и факта, че допуска кирилицата да бъде сменена с латиница.” (Виж интервю на Капка Георгиева във вестник “Монитор” от 16.11.2001 г. Също и статията на Тамара Шишманова “Интригата Кронщайнер – П. Стоянов е етап от турцизацията на България” във вестник “Монитор” от 09.11.2001 г.)

Пророчески се оказаха думите на писателя и поет Атанас Мочуров – Сломер в статията му “Народът яде салата, но не пасе трева”, публикувана във вестник “Черно море” от 03/04.11.2001 г.: “Предсказвам: китаристът (Петър Стоянов; Р.П.), който се обяви против делото на солунските братя, ще изгуби президентските избори.”

Същата “присъда” произнесе и проф. д-р Стефан Брезински от страниците навестник “Труд” от 28.11.2001 г.: “За 90 % от българите това е показателят за българщина. И този процент ахна пред посочената му възможност да му се отнеме и последното българско нещо, каквото е азбуката на Кирил и Методий.  . . .  Защото именно видимият облик на езика, писмото, е най-силно чувствителната струна за българина – неспециалист по езикознание” и такива действия “човечецът от народа” съвсем определено тълкува “като акт на отричане на държавния глава от българщината”.

Половин година след това такава остава оценката и наТамара Шишманова в статия за продажността на българските политици, прикриващи я с лицемерие и показни изяви. За бившия президент тя казва: “След всяка измяна на националните интереси – независимо дали ще говори за нуждата от “ограничаване на суверенитета” на балканските страни пред своите Вашингтонски благодетели, или ще подписва тайни съглашения за пропускане на чужди войски през територията на България, злополучният седесар Петър Стоянов предприемаше артистично турне из страната. Хората наблюдаваха отвратени как терминаторът на кирилицата декламира, свири и пее пред възрожденски паметници, сред национални светини и в подножията на планински върхове.” (Виж статията “Патриотарство прикрива атаките срещу българската държавност” във вестник “Монитор” от 01.07.2002 г.)

По същото време откриваме и податка за “австрийска връзка” в сборника материали “Случаят Ото Кронщайнер и кирилицата, българистиката и малките филологии” с автори проф. Иван Радев и колектив от Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, където в предговора проф. Радев споделя: “Засебе си мога да кажа, че едва след като се зароди идеята за отнемане на почетната титла и се наложи запознаване с неговите материали, разбрах, че на Ото Кронщайнер е даван българският орден “Стара планина”, че в Залцбург му е гостувал президентът Петър Стоянов.”(!)

От този сборник научаваме и за една друга изява на проф. Кронщайнер: че е инициатор за създаване на “босненски език” (стр. 42, 47 и 120). Но ако си припомним американските военни сводки от войната в Югославия, стилът на които беше възприет и от нашите услужливи медии, би трябвало да се пристъпи към създаването на “мюсюлмански език”. А след това и на “европейски”  . . .  Докато в правилника на споменатия Австрийско-баварския център за българистика е записано, че същият “предлага обучение за австрийци, немци и българи по специалностите Българистика и Германистика с акцент върху австрийския и баварския немски език”. И тук авторите на сборника с право констатират: “Странна логика, в името на която глобализацията изисква зачеркването на няколко славянски култури, свързани с “кирилицата”, а предполага и толерира обучение “с акцент върху австрийския и баварския немски език”.

Можем да обобщим, че така завърши един – по-точно следващият – етап от битката за нашата духовност и идентичност. Иска ни се, но едва ли имаме големи основания да вярваме, че тази отбита атака ще е последна. Напротив, при следващите “набези” трябва да очакваме по-голяма прикритост и подмолност. Защото под повърхността се таят мащабни цели.

Такъв един набег вероятно ще се окаже идването на папа Йоан Павел Втори у нас. На 3.11.2001 г. вестник “24 часа” извести, че папата ще посети България на 24 май 2002 година(!). Това съобщил външният ни министър Соломон Паси, който още от 18.01.2000 г. бил един от основните учредители на “Народен комитет” за отправяне на покана за това посещение. Другите учредители на този комитет са Иван Гарелов и самият вестник “24 часа”. “Освен това празникът по православния календар се пада на 11 май, на 24 май е светската му изява, уточняват хора от комитета”, смятайки също, че “със самото си светейшо присъствие по нашите земи папата щял по особен начин да легитимира желанието ни да се интегрираме в Европа”. (Виж също редакционната статия “Ватиканът и българските предначертания” в брой 2 на вестник “Нова Зора” от 15.01.2002 г.)

(Продължава в следващия брой) 

Статията е прочетена 567 пъти
Назад към брой 99Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017