НА ДОБЪР ЧАС! в брой 99

Категория: Сърцето, душата

Вече окончателно се уверих, че при еволюцията движението е постъпателно. Изобщо всяко движение напред е постъпателно. Изява и затишие. Изявата е винаги предизвикателство и към себе си, и към околните. И от едното, и от другото получаваш така необходимата ти информация и за себе си, и за другите. За себе си – от това, че си се решил, откликвайки според теб на изискванията на съвремието, за това, бил ли си подготвен, когато се е оказала възможността за тази изява, съпътства ли те радостта, че не си закъснял, че си в крак с времето или че може да имаш възможността да действаш изпреварващо и да предизвикваш. Разбира се, изпреварващо според общото движение, а иначе времето има много бърз ход и истинските първи са далеко напред.

От друга страна – аудиторията! Тя е тази, която ще те оцени, ще те издигне или ще те охули. И отново информацията за самия теб. Как ще приемеш всичко, което ще ти бъде дадено?! Щастлив ще си, ако точно до теб, човекът, когото цениш, ти каже: „Ето, точно това исках да чуя!” Разбира се, най-неочаквано ще бъдеш и похулен и то точно от когото най-малко очакваш! Но!!! Информацията движи света! А ти вече я имаш! Изкачил си поредното стъпало и само от теб зависи ще продължиш ли напред, ще спреш ли или недай си Боже, ще крачнеш назад.

Предисловието ми е много дълго, но защо ли?! Защото аз вече имам информацията от едно истински значимо събитие, което като нищо може за излезе, че изобщо не е било! Изпреварващо ли беше то?! – Никак! То просто беше извикано. И... се случи. Дори аз, която бях една от организаторите и знаех, че просто съставихме програма с изяви, дори аз към края на събитието вече чувствах нещо необяснимо.

Но да си кажем за какво става дума!

Една година вече дискусионният клуб „Катарзис” действаше, без да спира сбирките. Нямаше лятна почивка. Събирахме се всяка неделя от 14 ч. на адреса на клуба, ул. „Гюешево” 64. Ръководеше го издателката, писателка и преводачка Невяна Керемедчиева. И като мина една година, след няколко значими чествания, множество срещи и посещения допълнително на изяви на други клубове, след запознанства с други творци и техните книги, ние решихме, че клубът ни вече е със заякнал гръбнак и морално готов да направи едно истинско честване на Будителите. Като гледахме, че извън нас е замряла тази дейност, решихме да направим честването в разширен формат – в 3-те дена около същинския ден на Будителя 1-ви ноември, който ден беше събота. Избрахме за празниците дните 26-ти октомври, 2-ри и 9-ти ноември. Трябваше да проверим какви са силите народни в знаковите явления по българските земи и тяхното значение за културата и устоите на България. Затова започнахме още от Орфей и траките, богомилите, борбата за просвещение, борбата за църковна независимост, революционните борби за национално освобождение, както и будителите – съвременни и тези от близкото ни минало. Не мога да не призная, че не само предизвикателство, но и истински тласък за това ни даде гъркът Георгиос, когото окачествих като будител от най-ново време, в рамките вече на Европейския съюз. За Георгиос написах специално есе, което прилагам.

При честванията енергията непрекъснато се повишаваше. Третият ден, 9-ти ноември, имаше направо мощно излъчване.

Когато всичко бе приключило и бях останала в странно състояние с усещане за нещо необяснимо, се обърнах към поезията. Когато директно я приемам, без да й се бъркам, тя неизменно ми съобщава истината. Ето какво ми каза тя:

Приятели! Разбрахте ли какво се случи?!
Изпратихме енергия в пространството!
Но бърза, мощна, заповедна!
Не заповедна първобитна,
а из недрата български елитна!
Енергия от тръбен зов поели,
от мощната тръба, що свири сбор!
Усилихме зова и го запратихме в простора,
в пространството изпратихме зова!
И воините се сбраха на мига!

Воините на Съвремието! Те са една Истина! Трябва да ги познаваш, да следиш борбата им, да виждаш как непрекъснато създават, как оценяват другия боец, как го подкрепят, как с духовен меч се борят за него и т.н. Воините на Съвремието! И щастие е да ги цениш, да им благодариш с обич и искреност, да им казваш, когато някои чувстваш много близки, съвсем като роднини! На войниците отдават „чест”, а на духовните воини – какво?! Защо да чакаме да ги признаят другите, че тогава и ние да се подредим при тях?!

Затова пиша това, насред личната ми и домашна подготовка за Коледа! Точно сега искам да ги приветствам, да им пожелая открити пътища, обич и признателност, да ги съпътства искреността! Последното качество поставям над всичко!

Затова сега ще изредя само прекрасните ни лектори – духовни воини, а следващата година знам, че те няма да откажат самостоятелни представяния и сами ще говорят за себе си.

Във всичките тези дни ние имахме средно по 7 лектори и доста изказващи се. Да, ако само лекторите бяха казали по няколко думи, всичко щеше да е нормално. Но те представяха Будители и представяха ги с обич и плам!

Но не бяха ли неизявени будители и хората от публиката?! Та те се озоваваха в тази духовна енергия в продължение на 4 часа във всеки от 3-те дена! Усещах това, някои вече добре познавах. Знаех колко малко им трябва, за да стъпят на истинската си траектория на движение. Горещо исках да им се помогне. Трябваше им само изявата и искрената добронамереност на хората около тях. И вярвам, че в 2015 година те ще се изявят.

Сега само имената  на нашите лектори и почетените от тях Будители.

 

1-ви ден, 26-ти октомври 2014 г.

Празниците откри Георги Каракашев с разказ за дългата история на духовния клуб „Катарзис”.
След него говори Калин Стайков. Той събира младите еколози и неотклонно всяка неделя засаждат дръвчета и възстановяват горите.
Думата беше дадена и на проф. Лазар Цветков, полит. затворник в Ловеч, заради Солженицин.
Донка Драмска представи гърка Георгиос с есе и работата на клуба по направление Васил Левски. Бяхме направили и връзка с фондацията и Общобългарския комитет „Васил Левски”. Очаквахме и председателя им Васил Василев, но той беше вече зает с чествания по страната. Все пак запазихме си право за връзка с този комитет чрез писмо с вх. № 16 от 16.10.2014 г.
Лили Ламбова от „Движение за духовно възраждане”, говори за Добри Войников.
Неотлъчно с нас през всичките тези 3 дена за Будителите беше и издателят на вестниците „Родово имение” и „Квантов преход” акад. Атанас Панчев с книги на Издателската къща „Новата цивилизация”. Ат. Панчев в продължение на 10 години и повече, заедно с цялата редакция на вестниците, не само будеха читателите, но и създаваха будители, като ги насърчаваха и им даваха трибуна.
С него заедно, отново и през 3-те дена, беше и Ефим Кушнер – будител – международник, с много ценни книги с вмъкнат в тях поетичен заряд.
В разискванията този ден взе активно участие Таня Христова, духовен представител и диригент на хора „Йоан Кукузел”.

 

2-ри ден, 2-ри  ноември  2014 г

Мария Майсторова – слово за Учителя Петър Дънов.
Мариана Еклесия говори вдъхновено за Анастасия Димитрова, първата българка, открила училище за девици в Плевен. На всички препоръчваме книгата й „Сън срещу събота” за тази велика българка, написана с рядко художествено майсторство.
Еленка Тодорова изказа лични впечатления за излекувалия я от нелечима болест Петър Димков и за дългогодишното им сътрудничество с него впоследствие /на нея и на съпруга й/.
Тодор Ялъмов – председател на НГИК „Петър Димков” и ръководител на клуб „Приятели на Рьорих”.
Валентин Стамов представи оригинална концепция за богомилите.
Ефим Кушнер – Слово за Светая Рус.

 

3-ти ден, 9-ти ноември 2014 г.

Д-р Лиляна Райчева – траки, Орфей и орфеизъм – изключително задълбочено изследователско изложение в резултат на 3000 прочетени страници в материята.
Петрана Колева направи перфектно представяне на Васил Априлов като просветен и обществен деец, книжовник, основоположник и дарител на новобългарското училище.
Върбанка Николова – задълбочена изследователска работа върху делото и приноса на Людмила Живкова за развитието и представянето на България пред света.
Върбанка Николова – втори доклад за „Мирова школа”.
Невяна Керемедчиева – поезия за богомилите.
Илияна Ермолина, доктор по философия – представяне на Учението на живата етика Агни Йога
Акад. Ат. Панчев изказа задоволство от изнесените доклади и подари на всички присъстващи книги на издателството си.

През всичките три дена на честванията се наслаждавахме на прекрасната музика на живо на дуета Цветелина Ненкова – пиано и Светослав Дерменджиев – виолончело, както и на тяхното приятелско и сърдечно отношение към цялата аудитория.

Не мога да не спомена, че тези толкова много лектори са не само съвременни Будители, но и Учители народни! Защото вижте как те мислят и как те говорят, как виждат и ни представят нещата – пречистени и потвърдени в техния житейски опит! Да! Затова и направиха този енергиен удар, който ме стъписа. Стъписа и другите, но всеки си го обясняваше по своему. Но времената са други, бързи и нови, и ясно трябва да видим в тях водачите! И просто да ги следваме, търсейки ги и включвайки се към техните изяви. За тяхното ниво и те са като нас за нашето. И пак, кой ли го беше казал: „Помогни на Ангела си хранител да се издигне в Йерархията.”

Затова искам от трибуната точно на този вестник „Квантов преход !” да кажа на всички лектори, нека ги нарека „почетни представители на клуб „Катарзис”:

„Весела да е Коледата Ви! С радост да са пълни празниците Ви!
И щастливо да е влизането Ви в една Нова, Чиста и Свята 2 0 1 5 година!
На добър час!”

 

Донка Драмска, 23-и декември 2014 г.

Статията е прочетена 523 пъти
Назад към брой 99Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017