България е духовната лаборатория на света, а българският народ и българската държава са Духът на света
Българите са призвани да изведат от забвение новото знание на Мъдростта и да го изживеят като свое предназначение на действена жертвеност
На 27 ноември се навърши една година от смъртта на богослова, общественика, лидера на Движение „Път на Мъдростта“ и автора на десетки трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика Ваклуш Толев. Едни от най-важните послания, които ни предаде и завеща, са свързани с идващата нова епоха и нова култура, с новата духовна вълна на Мъдростта, която се постига с едно съвсем ново знание, постижимо с интуиция и прозрение. И в днешното трудно и преходно време, беше убеден нашият духоведец, българите са призвани да го изведат от дългото забвение и пасивната будност на чакане, да го изживеят в свое предназначение на действена жертвеност. Защото българите са призвани да дадат на човечеството Знанието на Мъдростта, което ни дава увереност, че и най-безжалостната еволюция води до развитие, че Мъдростта е служение на Целостта, дава ни сили за прощение с невежеството, което толкова дълго е пречило на планетната ни култура.
Да, сега е трудно, преходно време, казваше Ваклуш, защото още няма събудена отговорност и все още невежеството е ръководеща сила, но това са все съпровождащите еволюционни необходимости. Конфликтите също са съпровод на еволюцията, потреба за познание. Дългите години на робство не са ни лишили от духовната ни сила, която винаги е създавала идеите ни за държавност и култура, която ни е дарила с най-великите добродетели, с усетност, че няма страдание, а има развитие. И социалните, политическите, природните гърчове са част от това развитие. Дори робствата, през които сме преминали, не са били за нас наказание, а мисията да бъдем най-устойчивата стена срещу бруталността на азиатското нахлуване. Пък и всяко робство винаги е имало своето предназначение. Народът ни е бил определен от Провидението да защити в утробата на Европа раждащата се цивилизация. Нещо повече, без християнска България Европа не можеше да съществува и да гради бъдеще. Защото ние сме укротили цялата енергия, която е щяла да я унищожи. Друг народ не е бил в състояние да погълне и трансформира напиращата от Изток инвазия и жестокост. Това страдание, което сме поели, е било и нашето причастие. И тъй като сме били достатъчно утвърдени в духовността, като сме имали такива нравствени висоти на величие, каквито друг народ не е имал, сме били готови да акумулираме отрицателната енергия и да я трансформираме в развитие.
В днешното трудно за нас време не трябва да се отчайваме и да не забравяме, все ни напомняше Ваклуш Толев, че България е школа за духовно възмъжаване, че много хора отвън ще се стичат към нея, както и много души ще се прераждат тук. Защото новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Затова и руският академик Лихачов, който е прероденият Йоан Екзарх, авторът на „Шестоднев”, казва, че България е духовната лаборатория на света. Че българският народ и българската държава са Духът на света.
За Деня на Кърджали в южния ни град гостува за една седмица Пътуващата изложба “13 безсмъртни българи”, създадена по идея на Ваклуш Толев, за да повдига българския дух в десетки наши градове. За да ни напомня, че благословените български земи са огнище на Културата на Мъдростта и винаги са раждали своите белязани синове - пратеници на историята и на националната ни съдба. Ваклуш винаги е идвал с голямо вълнение в Гостолюбата планина Родопа, както я наричаше, защото знаеше, че Източните Родопи са земята на сътворението и възкресението, която затваря цикъла на цялата Божественост.