В навечерието на СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ в брой 98

В навечерието на СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ
Категория: История

С настъпването на декември се задават светли празници. Началото се поставя днес с почитта към света Варвара. Тя е християнска великомъченица, родена в края на 3-ти век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита, както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.

В православието света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на света Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обачепоказва, че св. Варвара е родена в село Елешница - Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когат обаща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя награда - те двамата са поразени от мълния.

През 6 век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.

На 5-и декември се отдава почитна свети Сава. Според различни източници е роден е 1169 или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка (близо до днешния град Нови пазар в Сърбия) като Растко Неманич, най-младият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине (Травуния) и може би Топлица - района на река Топлица (ляв приток на Българска Морава) и Метохия. Другият му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196) и крал (от 1217). Умира през 1236 в Търново, столицата на Второто българско царство.

Мощитена свети Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкия пръст, се съхранява в манастира "Света Троица" в Плевля, Черна Гора, и още една - в Самоковския девически манастир "Покров Богородичен".

На 6-и декември Православната църква почита паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец или свети Никола е източно-римски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия.Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.

Българското име на светеца е Никола. "Николай" е русизъм, който се налага след църковните реформи на руския патриарх Никон през 1654 г. Дотогава името на светеца на руски се произнася като Нико́ла, а на украински - Микола.

Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.

Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и засебе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.

Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Николай бил епископ в град Мир. Много мъчения и смърт видели очитему. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.

През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата на град Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

През средновековието 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в град Бари, Италия където се пазят и до днес. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римо-католическата църква на различни местни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Свети Николай" в София, в Созопол, в Бургас.

В България се празнува Никулден - на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Свети Никола Летни). В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако децата били лоши през годината ще видят в обувките си въглени и съчки.

На 9-ти декември Българската Православна църква отбелязва зачатието на света Анна. Тя е сочена от традицията за майка на света Богородица и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род - Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).

Според неканоничното Протоевангелие на Яков, Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.

На 20-ти декември се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, денят е известен още като Игнажден. Обикновено с Игнажден започват рождественските празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз илиПолазовден.

Според Георги Велев и книгата му "Българският народен календар", както е цитиран в този източник, стр.89 на 21 декември, когато денят е най-кратък (зимното слънцестоене) е бил празникът Иняжден, Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е "прикрепен" християнският свети Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца ,кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".

За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Денят преди Рождество Христово е Бъдни вечер- 24-ти декември. Наричан е още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството – с раждането на Иисус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

На 25-ти декември православния свят празнува Рождество Христово. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година (когато в България като държавен календар е приет т.н."нов стил" – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява честването на 25 декември.

На 27-ми декември е Стефанов ден. Това е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество Христово. Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат свети Стефан пръвмъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

 

Декемврийски празници от православния календар, които всяка година се случват в един и същи ден:

1 декември - Св. пророк Наум. Св. Филарет Милостиви
2 декември - Св. пророк Авакум 
3 декември - Св. пророк Софония
4 декември - * Св. великомъченица Варвара. Св. преподобни Иоан Дамаскин
5 декември - † 10 Неделя след Неделя подир Въздвижение. * Св. преподобни Сава Освещени и Нектарий Битолски
6 декември - † Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден)
7 декември - Св. Амвросий Медиолански. Св. преподобна Филотея Търновска
8 декември - Св. преподобниПаталий
9 декември - * Зачатие на св. Анна
10 декември - Св. мъченици Мина, Ермоген и Евграф
11 декември- Св. преподобни Даниил Стълпник
12 декември- † Единадесета неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Праотци. * Св. Спиридон, епископ Тримитунтски Чудотворец
13 декември - Св. мъченици Евстратий, Авксунтий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мъченица Лукия девица
14 декември - Св. пророк Агей. Св. мъченик Марин
15 декември - Св. свещеномъченикЕлевтерий. Св. преподобни Павел Латрийски
16 декември - Св. пророк Агей. Мчк Марин
17 декември - Св. пророк Даниил. Св. три отроци Анания, Азария и Мисаил
18 декември - Св. Модест, патриарх Иерусалимски. Св. мъченик Севастиан и дружината му
19 декември - † Неделя пред Рождество Христово. Св. мъченик Бонифаций
20 декември - * Предпразненство на Рождество Христово. Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец (Игнажден) [Не се прави помен за починалите до Ивановден]
21 декември - Св. мъченица Юлияния
22 декември - Св. великомъченица Анастасия
23 декември - * Св. преподобни Наум Охридски. Св. десетмъченици в Крит. Св. мъченик Геласий
24 декември - Бъдни вечер (Утреня, Царски часове, Василиева литургия). Св. преподобномъченица Евгения. Св. преподобни Николай
25 декември- † РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (Златоустова литургия)
26 декември - † Неделя след Рождество Христово. † Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Цар Давид. Иаков брат Божи. Св. Свещеномъченик Евтимий (Блажи се)
27 декември - † Св. първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Св. преподобни Теодор Начертани
28 декември - Св. Двадесет хиляди мъченици, изгорени в Никомидия
29 декември - Св. Четиринадесет хиляди младенци - мъченици, избити от Ирод. Св. Преподобни Маркел (Блажи се)
30 декември - Св. Мъченица Анисия. Св. Свещеномъченик Зотик
31 декември - Отдание на Рождество Христово (Блажи се). Св. Преподобна Мелания Римлянка

Статията е прочетена 550 пъти
Назад към брой 98Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017