Релефът на Зевс и Дионис върху Орлови скали в брой 97

Релефът на Зевс и Дионис върху Орлови скали
Категория: Сърцето, душата

Релефът на Зевс и Дионис върху Орлови скали не е лъжица за устата на нашата археология. Трябва да се проучи от международен екип на ЮНЕСКО

Поетът-журналист и изследовател на древната ни история от Кърджали Михаил Иванов е откривателят и на загадъчния релеф върху „Орлов камък”, който се намира на два километра югоизточно от родопския град Ардино, точно срещу течението на малка рекичка, наричана от местните хора „Гървен” /Гарванов/ камень.Населяващите това място, смятат, че там има дяволи и изпитват суеверен страх от него. Така е и в околностите на Белинташ. Много странен синдром.

Докато броял под лупа скалните ниши от ранножелязната епоха в академичната „История на България”, т.І,с.252, Мишо по случайност попада на ръка, държаща факел, наляво от него се откроявало одухотворено, волево лице. Откроявала се могъщата фигура на млад мъж с брада и ореол, с вдълбан шестоъгълник на корема, шестоъгълна тока с лъкче и стреличка. И най-странното – с вписан в бедрото на десния му крак образ на млад мъж с мрачно изржение на лицето. Истинска илюстрация, според М.Иванов, на мита за Зевс, Дионис и Семела , която заплатила с живота си желанието божесвеният й любовник да се яви пред нея с целия си блясък. От изгореното й тяло Гръмовержецът извадил недоносения Дионис и го зашил в бедрото си, за да го предаде жив и здрав след шест месеца на нимфите да го отгледат. Но, вместо бебе, неизвестният античен скулптор е изобразил бъдещата завършена личност. Дори е използвал неизвестната до тогава перспектива и е уедрил десния му крак. Според проучванията на М.Иванов, тракийското име на Дионис е Сауле, а името на Зевс било Збелсурд.

По-късно художникът Христо Нометков прави графична реконструкция на фигурата и тогава се открояват две  важни подробности: в дясната си ръка богът държи шлем-маска, а украсата на корема му напомня  лотосови листа. Включва шест изпъкнали шестоъгълника, които обграждат вдлъбнатия им аналог. Така се образува розетка, геометрично цвете със седем елемента, на колкото части е бил разкъсан малкия Дионис Загрей. Затова М.Иванов предполага, че това е тайната емблема на орфизма, умишлено деформирана след приемането на християнството. Докато шестоъгълникът е питагорейският символ на живота и благата съдба.

По съпоставка със скалните ниши, релефът има размери 6.60 на 7,20 метра. И тъй като е невидим отблизо, а отсрещните хълмове са далече, снимката му е направена  от вертолет. Фигурата се вижда и с бинокъл. Вижда се също, че скалата прилича на лъв с типичната за него „гърбица”. Природната даденост се допълва от „челюстната” конфигурация на нишите. Знайно е, припомня Мишо, че лъвът е символ на Зевс. А на източната страна на скалата с 18 фигурално ангажирани ниши е маркиран орел – другият знак на Гръмовержеца. Затова и реката на близо до днес се нарича Гървен /Гарван/.

На върха на скалата, достъпен откъм задната част, са издълбани два престола и обла дупка с вместимост 5 литра – колкото е кръвта на възрастен човек. В подножието на осеяната с над 100 ниши скала са намерени черна тънкостенна керамика и фрагменти от керамичен водопровод, характерен за интериорната архитектура. В края на зимата пък, когато почвата е измита от наслоения, до задната част се вижда знак с форма на дилокхия /две дъговидни кръстосани копия/. Според местните легенди, в скалата имало подземна река и змей, който пазел съкровище. Споменава се и някакво кълбо със 104/124/ ръба, което говорело. Нали, все пак, при всяко голямо светилище е имало и прорицалище. Преди около 40 години в един от двата сипея вляво и вдясно от скалата временно се отворила кухина с решетка и стълба, водеща надолу. Вероятно, към прорицалището. Когато М.Иванов показал отвора на проф. Александър Фол, той лаконично констатирал: „Това сигурно маркира нещо”. И с това се сложил край на възможността изследователят на релефа да привлече вниманието на различни институти и ведомства към уникалния древен паметник.

Тази уникална находака е изследвана от М. Иванов целенасочено доста години на основата на създадения от него оригинален метод, свързан с така наречената сакрална нееднородност на членовете на числовия ред. Отдал му е толкова усилия и време, поради това, че го смята за обект със световно значение, който не е лъжица за устата на нашата археология, която крета на кметски подаяния, а трябва да се подложи на проучване и консервация от международен екип на ЮНЕСКО.

Статията е прочетена 441 пъти
Назад към брой 97Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017