Великите български народни просветители, които не бива да забравяме в брой 97

Великите български народни просветители, които не бива да забравяме
Категория: История

­­­Великите български народни просветители са безброй, въпреки това ще отбележим имената на най-известните, които не бива да забравяме:

Той е патронът на българските будители - Свети Иван Рилски е български духовник и най-великият български светец и отшелник. Той е живял по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.

Друга водеща фигура в българското просветно движение през първата половина на 19 в. е българският монах, учител и художник - Неофит Рилски. Константин Иречек го нарича „патриарх на българските учители и книжовници”. Оставя след себе си дълги години на учителски труд и много съчинения.

Паисий Хилендарски e български народен будител, духовник и автор на „История славянобългарска“. Много учени го обявяват за основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г. В трудовете си известният  още като Отец Паисий изразява идеите си за национално възраждане и освобождение на българския народ.

Константин Костенечки, известен и като Константин Философ, е средновековен български книжовник и историк, виден представител на Търновската книжовна школа. С творчеството си той оказва дълготрайно влияние върху южнославянска литература и обучение. В своите творби често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на древногръцки елементи в южнославянската философия и литература.

Друг виден представител на Търновската книжовна школа е Григорий Цамблак, който е един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, освен това е радетел за налагането на правописна и езикова реформа. Пише 25 поучителни слова и поучения за църковни празници, а в славянската литература от XV век Григорий Цамблак е най-известният писател.

Български книжовник, писал на старобългарски език и работил през втората половина на 15 век в Северна Македония, считан за късен представител на Търновската книжовна школа е Владислав Граматик. Той е автор и  преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.

Неофит Бозвели, наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.

Виден представител на Софийска книжовната школа е Поп Пейо, който е български книжовник от XVI век.

Друг виден представител на Софийска книжовната школа е Матей Граматик, който е български книжовник от XVI в. Автор е на житието на св. великомъченик Николай Нови Софийски, убит с камъни през 1555 г. в местността Три кладенци (Ючбунар).

Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар. В град Брашов Селимински взел активно участие в превръщането на града в един от първите организационни центрове на българската емиграция.

Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век и е смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в Рилския манастир между 1469 и 1479 г.

Петър Богдан Бакшев (Бакшич) е български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на България и е един от инициаторите на Чипровското въстание. Автор е на първата "История на България", написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като "История на Охрид - столица на България", "Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий", "Призренската епископия" и други.

Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи. Дълго време Димитър Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка обществена и просветителска дейност. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови "Български народни песни". В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор.

Роден през 1612 г. в стар чипровски род, Барон Петър Парчевич става български католически епископ.

Йоасаф Бдински е български книжовник и духовник, автор на „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“, в което дава ценни исторически сведения за положението на българския народ в края на XIV в. - падането на Търново и първите години на турско владичество.

Наричан „Патриарх на българската литература“, Иван Вазов е български поет и писател. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Сред най-известните му произведения са романът „Под игото”, повестите „Немили-недраги” и „Чичовци” и стотици стихотворения.

Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Най-известните му произведения са „Горски пътник” и „Българските хайдути”.

Една от най-видните фигури в българската история е тази на Христо Ботев. Той е български национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски” и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.

Захарий Стоянов е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е сред водачите на Народнолибералната партия.

Любен Стойчев Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой, допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния, в началото на 70-те на 19 век.

Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа е български национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и вой­вода.

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части. По повод смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема „Хаджи Димитър”.

Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и педагог. Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо - доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които "Къде си, вярна ти любов народна?", "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене". Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене.

Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури - гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“. Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други.

Статията е прочетена 1773 пъти
Назад към брой 97Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017