1000 години от смъртта на цар Самуил в брой 96

1000 години от смъртта на цар Самуил
Категория: История

"Отбелязваме не само 1000 години от смъртта на цар Самуил, но и неговото безсмъртие. Епоха, която не ни държи равнодушни",

Пламен Павлов, историк  и журналист

Управление: 997–6 октомври 1014
Роден - 10 век
Починал - 6 октомври 1014 в Преспа, България. Погребан на остров Свети Ахил, Малко Преспанско езеро
Династия - Комитопули
Баща - комит Никола
Майка - Рипсимия
Предшественик - Роман
Наследник - Гавраил Радомир
Брак с Агата, дъщеря на Йоан Хрисилий, който е кмет на гр. Драч (днешен Дуръс, Албания).
Потомци - Гавраил Радомир, Теодора Косара, Мирослава, има и две дъщери и извънбрачен син, неизвестни по име

Цар Самуил управлява България от 997 до 6 октомври 1014г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

Има хипотеза, че родът на комитопулите е клон на династията Дуло. Тя се основава на предположението, че комит Никола е потомък на Гавраил, син на Симеон I, както и на хипотезата за произход на Крумовата династия от рода Дуло.

Съществува и хипотезата, че цар Самуил има арменски произход. Името Рипсимия (арменски: Хрипсиме) е разпространено сред арменците, както и имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква. Мисълта за арменски произход на Самуил и брат му - Давид, като се отрича Арон и Моисей да са негови братя, е разгледана и развита в светлината на историческите събития от 10 век в Adontz, N (1938). "Samuel l'Armenien, roi des Bulgares".

Управление на цар Самуил

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.

Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун (996) и убива дук Григорий.В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.

След смъртта на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от с. Герман, край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им - Рипсимия.Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход.Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. В латинската версия на хрониките на Скилица е наречен comes, а синовете му - comites. Титлата комит е давана на управниците на комитати, на които България е разделена от средата на 9 век. Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област Средец. Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор - сред потомците му са разпространени имената на владетели от Симеоновия род. Самуил кръщава един от синовете си, Гавраил Радомир, на неговия дядо - Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си - Пресиян.

Предполжението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автеничност е оспорена.

Никола вероятно умира преди 970 г.

Две столетия по-късно управлението на комитупулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е засвидетелствано в кореспонденцията на папа Инокентий III с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих. В писмо от 1203 г. Калоян съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, "съгласно обичая" на неговите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите... “

Калоян желае царската му титла да бъде призната от папата:

„ ...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил и други... “

Безуспешно се опитва да предотврати коронясването на Калоян унгарският крал Емерих. На неговите протести папата отговаря:

„ ...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил...

Смъртта на цар Самуил

Умиращият Самуил и ослепените му войници - миниатюра от Търновски препис на Манасиевата хроника, XIV в., Библиотека на ВатиканаЦар Самуил е починал на 70-години от тежка рана в областта на лявото слепоочие. Това показва реконструкцията на черепа на българския владел според директора на института по антропология към БАН член-кореспондент проф. Йордан Йорданов.

Цар Самуил не е бил много едър, някъде около 160-170 см. До наши дни няма запазени писмени сведения за външния му вид, макар че от някои хроники може да се направят известни предположения.

През 996 година в битката при река Сперхей цар Самуил е бил ранен. Вероятно той е искал да се защити в битката и е вдигнал двете си ръце нагоре, при което те са били счупени, каза още професорът. Самуил не е бил лекуван, тъй като счупените кости са започнали да зарастват много накриво. Освен това сигурно не е можел да се храни, тъй като е била повредена и долната му челюст, каза проф. Йорданов.

Ударът върху главата, респективно върху черепа, е довел и до една подчертана лицева асиметрия, т.е лявата половина на лицето е по-хлътнала, по-прибрана навътре, разкрива проф. Йорданов

отливка на лицето на цар СимеонРеконструкцията на черепа е продължила 4 месеца и половина, а гипсовата отливка е била предоставена от директора на НИМ Божидар Димитров.

Скелетът на българския владетел е открит през 1969 г. в саркофаг при разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото преспанско езеро, който е на гръцка територия. Тогава гръцкият археолог Николаос Муцопулос намира четири саркофага и само един от тях не е ограбен. Той предава черепа и три кости на българските учени. Костите на българския владетел се съхраняват в университета в Солун.

Цар Самуил е един от най-забележителните наши владетели. Той води 50-годишна битка с Византия, която непрекъснато напада България и дава пример за това как се пази българската нация, изтъкна проф. Димитров, преди да получи тържествено от директора на Института по антропология реконструирания череп.

Самуиловият надпис

"†В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брата [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501, индикт"

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година, един от най-старите датирани надписи на кирилица. Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997-1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му - Давид. Състои се от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

Битолски надпис

"През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."

Надписът е намерен през декември 1956 година в Македония при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и "българин по род". Този факт нанася голям удар на привържениците на македонизма.

Статията е прочетена 726 пъти
Назад към брой 96Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017